Определение № 245 от 23.02.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 245 гр. Плевен, 23.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500120 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по постъпила частна жалба от С. П. А., ЕГН **********, от гр. Ч.Б. ул. „Х.Б. срещу Определение № 186/14.01.2026 г., постановено по гр. дело № 65/2026 г. по описа на Пл.ОС. В жалбата се посочва, че мъжете също могат да бъдат жертви на домашно насилие и се ползват от закрила по Закона за защита от домашно насилие, независимо от т.нар.Истанбулска конвенция. Това е наименованието, придобило популярност на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Според жалбоподателя само посочването на несъществуващ правен акт е достатъчно, за да опорочи съдебното определение и то да бъде отменено. Посочва, че България не е ратифицирала пълните текстове на Конвенцията, но освен това Конвенцията не дава право на защита от домашно насилие само на жени, изключвайки мъжете изцяло от своя обхват. Този нормативен документ защитава всички жертви на домашно насилие, независимо от пола им, като целта й е да предотвратява, наказва и премахва насилието над жени и насилието между партньори, както и да даде закрила в рамките на ЕС на мъже - жертви, деца и други членове на семейството чрез цялостни мерки, включващи превенция, 1 защита и наказателно преследване, като целта е равенство между половете.

В жалбата се твърди, че съгласно нормите на ЗЗДН от закрила се ползва всяко лице, като това е полово неутрален термин и никъде в него няма ограничение по пол. Единствен критерий за допустимост на молбата по чл.8 от ЗЗДН е не полът, а връзката и наличието на насилие. Посочва се, че в обжалваното определение Пл.РС е изложил мотиви не само за недопустимост, поради която прекратява делото, но е изложил мотиви и по основателността на молбата по чл.8 от ЗЗДН, като се твърди, че на етапа на производството, първоинстанционният съд не е имал право да се произнася за основателността.Твърди се, че първоинстанционният съд се е произнесъл и за нарушения по ЗЗЛД, правомощия за което има друг орган, а именно КЗЛД, поради което счита за недопустимо произнасянето на съда в тази му част относно наличието на нарушение по този закон, тъй като няма правомощия за това и не може да изземва правомощия на друг орган.

Жалбоподателят счита, че определението на Пл.РС е незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения, а освен това, в една част първоинстанционният съд е обсъждал въпроси от компетентността на друг орган, което е недопустимо. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върнете делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от И.

М. И., ЕГН **********, от гр. Д.Д., ул. „Г.М.Д., в който се изразява становище, че обжалваното определение на Пл.РС следва да бъде оставено в сила, със законните от това последици. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

Съдът, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Производството пред първата инстанция е образувано по молба на С. П.

А., ЕГН ********** против И. М. И., ЕГН ********** с искане да бъде издадена заповед за незабавна защита, със следните мерки за защита:

2

1. На основание чл.18 ал.1 вр. чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. П.

А., ЕГН **********.

2. На основание чл.18 ал.1 вр. чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН забрана на И. М. И., ЕГН ********** да доближава С. П. А., ЕГН ********** на разстояние помалко от 50 метра, като и жилището му на адрес: гр. Ч.Б. ул. „Х.Б., жилището на майка му на адрес: с. Б., общ. К., ул. „К.О. при условия и срок, определени от съда за срок до 18 месеца.

3. На основание чл.18 ал.1 вр. чл.5 ал.1 т.4 от ЗЗДН забрана на И. М. И., ЕГН ********** да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да било форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

С обжалваното определение Пл.РС е прекратил производството по гр. дело № 65/2026 г., като недопустимо. Доводите на първоинстанционния съд да приеме подадената молба по ЗЗДН за недопустима са, че молителят не попада в хипотезите на лицата, които имат право на защита, съгласно Истанбулската конвенция, която има за цел да създаде правна рамка за защита на жените от всички форми на насилие и разглежда правни мерки за криминализиране на различни форми на насилие против жени, услуги за защита и подкрепа на жертвите, насилие, основано на пола, в областта на миграцията и убежището.

Съдът е приел, че ищецът не е пасивно легитимиран, за да търси право на защита от домашно насилие, с каквато привилегия се ползват жените.

Тези доводи на първоинстанционния съд са изцяло неоснователни.

Подадената пред Пл.РС молба от С. П. А., ЕГН ********** е с правно основание чл.8 ал.1 вр. чл.10 ал.3 и чл.18 ал.1 от ЗЗДН.

Законът за защита от домашното насилие урежда закрилата на лицата, пострадали от всеки акт на домашно насилие от кръга на изброените в чл.3 от ЗЗДН. Законът очертава кръга субекти, спрямо които може да се реализира спешна защита в съответствие с целите на закона, които са превенция по отношение на посегателства в рамките на семейството и дома. Право на закрила имат лицата, които са пострадали от такова насилие. Дефинирайки понятието „домашно насилие“ в разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН очертава принципно групите лица, които могат да бъдат жертва на домашно насилие, а именно: лица, които се намират в родствена връзка с извършителя; лица, които 3 са или са били в семейна връзка с извършителя; лица, които са или са били във фактическо съпружеско съжителство с извършителя. Изхождайки от тази принципна позиция, с разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН законодателят е избрал изчерпателният подход и конкретно е определил лицата, които могат да бъдат жертви, респ. извършители на домашно насилие, а именно: 1. съпруг или бивш съпруг; 2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка; 3. лице, от което има дете; 4. възходящ; 5. низходящ; 6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; 7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително; 8. настойник, попечител, лице, на което са възложени грижи за детето, или лице, на което детето е поверено; 9. лице, което е роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително, на лицето, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка; 10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка; 11. лице, което е съпруг или бивш съпруг на родителя. За това, че законът не ограничава по пол лицата, имащи право на защита е и текстът на чл.3 от ЗЗДН, съгласно който защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие.

От подадената молба пред Пл.РС се установява, че молителят и ответницата са родители на малолетно дете, разделени са и ответницата упражнява родителските права по отношение на детето. При това положение, несъмнено молителят С. П. А. попада в кръга от лицата, посочени в чл.3 от ЗЗДН, които имат право на закрила, като пострадали от домашно насилие.

На следващо място, изцяло неоснователно е твърдението на първоинстанционния съд, че с привилегия на защита от домашно насилие се ползват жените. Домашното насилие не е ограничено до един пол и може да засегне всеки, независимо от неговия пол, възраст, сексуална ориентация или социален статус. Българският Закон за защита от домашното насилие не определя пострадалите по пол. Изцяло неоснователно е позоваването на първоинстанционния съд на Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие /посочена от Пл.РС като Истанбулска конвенция/ при разглеждане на въпроса за допустимостта на подадената молба. Както се посочи по-горе, кръга от лицата, ползващи се със защита от домашно насилие е посочен в чл.3 от ЗЗДН, който следва да намери 4 приложение в настоящия случай, като в нито една от хипотезите не е изключен някой от половете. Въпреки, че в случая обсъжданата от Пл.РС Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие не намира приложение, въззивният съд намира за необходимо да подчертае, че изцяло неправилна е и интерпретацията на първоинстанционния съд, тъй като в Преамбюла на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е прието, че домашното насилие засяга предимно жените, но и мъжете също могат да бъдат жертви на домашно насилие. Освен това, Конвенцията дава отделно определение за „насилие над жени“ и за „домашно насилие“ /какъвто е настоящия случай/ и определя домашното насилие като всички актове на физическо, сексуално, психологическо или икономическо насилие, които се случват в семейството или в домакинството, или между бивши или настоящи съпрузи или партньори, независимо дали извършителят живее или е живял заедно с жертвата, както и дава определение на „жертва“, което означава всяко физическо лице, което е изложено на описаното в „насилие над жени“ и „домашно насилие“ поведение.

Предвид изложеното, следва да бъде отменено Определение № 186/14.01.2026 г., постановено по гр. дело № 65/2026 г. по описа на Пл.РС и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 186/14.01.2026 г., постановено по гр.д. № 65/2026 г. по описа на Пл.РС, с което е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Плевенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6