Определение № 253 от 07.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 253 гр. Бургас, 07.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Г.а Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно частно наказателно дело № 20252100600133 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

С Определение № 99/15.01.2025 г., постановено по ЧНД № 5103/2024 г., Районен съд – Бургас е потвърдил постановление от 03.12.2024 г. на прокурор от Районна прокуратура – Бургас за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство № 578/2024 г. по описа на 04-то Районно управление – Бургас, водено за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК.

Недоволен от определението на РС е останал представителят на „С.И.“ ООД – гр. Бургас – И. Г. Н., който от името на ощетеното юридическо лицедружество го обжалва в законоустановения срок чрез пълномощник адв. С. К..

С жалбата се претендира отмяна на атакуваното определение и прекратителното постановление – като неправилни и връщане на делото на прокурора със задължителни указания по приложението на закона. Искането се аргументира с необоснованост от доказателствата на тезата за обективна несъставомерност на разследваната деятелност и с довод, че не е следвало предметът на палежа да бъде приет като самостоятелно обособена вещ на територията на складовата база, а да се включат всички налични вещи и цялата база, в която са се намирали, да бъде оценена стойността на цялото налично имущество, за да се извърши законосъобразна преценка дали е налице признака от обективна страна на престъплението „значителна стойност“. Относно стойността на запаленото имущество са въведени и твърдения за съществуващи преписки вх. №№ 12420/2024 г. и 10844/2024 г. по описа на БРП за предходни палежи в базата на същото дружество, поради което се дължала преценка за наличие на престъпление в хипотезата на чл. 26, ал. 1 от НК, респективно общия размер на засегнатото имущество.

Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на 1 въззивна проверка, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 6 от НПК. Жалбата срещу определението на районния съд е подадена в предвидения в закона срок и изхожда от процесуално легитимирано лице – юридическо лице, имащо качеството на ощетено такова по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК, доколкото жалбоподателят е претърпял вреди в резултат на разследваното престъпление, поради което се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с атакуваното определение на РС – Бургас, жалбата и материалите по ДП, установи следното:

Досъдебното производство е започнало на 19.08.2024 г. за това, че на 18.08.2024 г., около 22,00 часа в гр. Бургас, Южна промишлена зона, в складова база на „С. И.“ ООД – гр. Бургас, е запалено имущество със значителна стойност, собственост на „С. И.“ ООД – гр. Бургас.

В хода на разследването са извършени огледи на местопроизшествие и на веществени доказателства, разпитани са свидетели, събрани са писмени доказателства за собственост на ощетеното юридическо лице, изготвени са пожаро-техническа и съдебно-оценителна експертизи. Установена е съпричастност на конкретно лице към палежа, но по ДП няма привлечен към наказателна отговорност обвиняем предвид установеното с огледа и посредством заключението на ПТЕ запалено имущество, нямащо изискуемата за съставомерност значителна стойност съобразно оценката му по СОЕ.

Въз основа на така събраните доказателства, от които логично следват фактическите констатации относно конкретното запалено имущество – отпадък от картотени опаковки и велпапе, поставени в самостоятелно обособено бетонно заграждение, и неговата пазарна стойност – 5 000 лева, наблюдаващият разследването прокурор е формирал извод за несъставомерност на деянието от обективна страна.

С обжалваното определение БРС е потвърдил извода на прокурора за несъставомерност на деятелността по текстовете на чл. 330 – чл. 331 от НК поради липса на обективния признак на палежа „значителна стойност“ на запаленото имущество. Този извод на БРС е верен, а доказателствата не са интерпретирани неправилно.

В съдебната практика, а и в правната доктрина не е спорно, че при преценката на съставомерността на престъплението по чл. 330, ал. 1 от НК следва да бъде отчитана не стойността на предметите, които са били унищожени в резултат на осъществения палеж, а стойността на имуществото, което е било запалено и обективно е могло да пострада. В настоящото производство обект на престъплението, за което се води рзследването, са хартиени отпадъци в обособено и изолирано бетонно заграждение, поставено в недвижим имот, собственост на дружеството-жалбоподател. Стойността на конкретно установеното запалено имущество без съмнение не съответства на имуществения критерий, достатъчен деянието да бъде съставомерно по текста на чл. 330, ал. 1 от НК. Тъй като за понятието „значителна стойност“ липсва легална дефиниция, по аналогия се приема в съдебната практика, което е 2 приел и съдебният състав от РС, че имущественият критерий за този съставомерен признак е свързан с размера на минималната работна заплата в страната и той е равен на четиринадесет минимални работни заплати или 13 062 лева към момента на осъществяване на деянието. От материалите по делото е очевидно, че запаленото имущество е на стойност доста под тази, поради което правилно РП и РС са приели, че предметът на палежа по това производство не е годен да обоснове съставомерност на престъпление по чл.

330 – 331 от НК.

Доводът на жалбоподателя, че предмет на палежа би могла да бъде цялата складова база, чиято стойност несъмнено би покрила този критерий, не се споделя и от настоящата въззивна съдебна инстанция, тъй като бетоновото заграждение със съдържимите хартиени отпадъци е самостоятелна вещ. С оглед начина на поставянето му на площадката в имота – нетрайно прикрепено от сглобени бетонни части и целевото му предназначение – да ограничава евентуални пожари и по този начин да опазва останалите части на складовата база и цялото й налично имущество от външни посегателства, не представлява принадлежност към главната вещ, поради което правилно е възприето като разделна част от имота, в която са се намирали изгорелите вещи. Изгорялото количество отпадъци правилно е разгледано като самостоятелна вещ, тъй като престъплението е на реално увреждане, а от данните по делото обективно не се установяват други засегнати от огъня вещи, поради ограничаването на пожара от бетонното заграждение и реакцията на противопожарната служба.

Към момента на приключване на разследването липсват каквито и да е данни за други престъпни посегателства от същия вид и от конкретно лице срещу имуществото на дружеството-жалбоподател, които биха обусловили института на чл. 26, ал. 1 от НК при евентуално обвинение. Надлежни процесуални искания за обединяване на материали от други преписки не са правени в хода на ДП, като за пръв път пред съда подобна претенция е отправена под формата на упрек към разследващите органи, поради което БОС не намира воденото разследване за непълно.

За дължимата прецизност, БОС държи да отбележи в допълнение следното:

В хода на разследването са събрани доказателства за конкретни действия на конкретно лице преди възникването на пожара, като с оглед на тяхната специфика и последствия се обосновава субективната страна от фактическия състав на престъплението по чл. 331, ал. 1 от НК. Според фактическия състав по чл. 331, ал. 1 от НК, който препраща към чл. 330, ал. 1 от НК, предметът на престъплението също трябва да е на значителна стойност. Следователно по изложените съображения за липсата на обективен елемент „имущество на значителна стойност“ не е налице съставомерност и по чл. 331, ал. 1 от НК, но според доказателствата, деянието е съставомерно на друго непредпазливо престъпление – това по чл. 216, ал. 6 от НК.

Разграничението между палежа и повреждането е изяснено в теорията и практиката. Една от принципните разлики между двата престъпни състава се основава на обективния признак „значителна стойност“. Когато конкретното 3 запалено имущество е на значителна стойност, е реализиран съставът на общоопасното престъпление, а когато тази стойност не е налице и разбира се, съществуват всички останали обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 216 от НК, е осъществено посегателство срещу собствеността. В казуса, за наблюдаващия прокурор е неприложима хипотезата на чл. 244, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като частният тъжител по чл. 80 от НПК може да бъде само физическо лице.

Палежът, когато неговият обект не е имущество на значителна стойност, на общо основание се явява гражданско-правен деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и з а ощетеното юридическо лице в случая с прекратяването на наказателното производство не се препятства възможността за защита на неговите права, породили се от противоправното увреждане на имуществото му.

В обобщение, изводите на прокурора и на първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, тъй като доказателствата по досъдебното производство водят до категоричния извод за несъставомерност на деянието, за което се води разследването, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен, обоснован и законосъобразен.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 99/15.01.2025 г., постановено по ЧНД № 5103/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4