Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 1242 от 29.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
1402/2026
Подписан
29.10.2026
В сила
29.10.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.17, ал.4 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 17, ал.6 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.20, ал.1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.23, ал.3 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.24, ал.1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 294, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1242 гр. Пловдив, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Анна Иванова

Членове:Иван Анастасов

Борислав Терзиев при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно гражданско дело № 20265300501402 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Банка ДСК“АД против решение № 939/02.03.2026г. по гр.д.№ 7820/2023г. на ПдРС, XVII гр.с. в частта, с която са отхвърлени предявените от банката искове за това ответникът А. Б. Х. да бъде осъден да й заплати сумите от 2241,03 евро- капитализирана към главницата договорна лихва, начислена през гратисния период от 04.12.2014г. до 30.06.2021г.; 839,76 евро-договорна лихва след изтичане на гратисния период от 28.07.2021г. до 29.05.2023г. и 76,70 евро- лихвена надбавка за забава за периода от 28.07.2021г. до 29.05.2023г. В жалбата се сочи, че решението на ПдРС в обжалваните му части е неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва се като погрешен изводът на първоинстанционния съд за наличието на анатоцизъм.

Твърди се, че натрупването на непадежирали лихви към олихвяемата главница е в съответствие със съдържанието на одобрения от компетентните държавни органи типов договор за предоставяне на кредити на студенти и докторанти и по- конкретно в съответствие с параметрите заложени в чл.10, ал.1 и чл. 27, ал.1 от типовия договор. Сочи се също така, че размерът на възнаградителната лихва не надхвърля максимално допустимия размер от 7 % по Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Изложен е подробен анализ относно начина, по който е формирана лихвата. Твърди се, че решението на Районен съд е в противоречие с трайната съдебна практика по въпроса дали кредитополучателят е обвързан от първоначално уговорения в договора за кредит размер на възнаградителната лихва. Сочи се и това, че дори по някакви причини да е налице основание да се счита, че възнаградителната лихва надхвърля максимално допустимия от закона размер от 7 % , то следва да се приеме за недействителна единствено клаузата предвиждаща по- висока лихва, като се приложи тази, предвидена в закона. Иска се отмяна на решението на ПдРС в обжалваните му части и уважаване на исковете в пълния претендиран размер.

От процесуалния представител на въззиваемия А. Б. Х.- адв. Д. К. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че решението на ПдРС в обжалваните му части е правилно и законосъобразно. Изложени са аргументи в подкрепа на правните и фактически 1 изводи на районния съд. Иска се потвърждаване на решението в обжалваните му части.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 7820/2023г. на ПдРС, XVII гр.с. е образувано по искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД против А. Б. Х., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 12 206,39 лева- главница по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 04.12.2014 г. и Допълнително споразумение към него от 03.02.2015 г., 1 642,42 лева – договорна лихва за периода 28.07.2021 г. - 29.05.2023 г., 150,01 лева – обезщетение за забава за периода 28.07.2021 г. - 29.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че на 04.12.2014 г. между страните бил сключен горепосочения договор, по силата на който банката се задължавала да предостави на ответника целеви кредит в размер на 78233,20 лева за заплащане на такси за обучение. Сочи, че срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който съгласно условията на договора обхващал времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съобразно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. Усвояването на кредита се осъществявало чрез превод по банкова сметка на висшето училище- ****. Била уговорена фиксирана лихва в размер на 7 % годишно, която съгласно чл. 10.2 1 от общите условия на банката се начислявала върху усвоената част от кредита, вкл. по време на гратисния период, като се капитализирала годишно. С допълнително споразумение от 13.02.2015г. било договорено намаляване размера на кредита до размер от 7823,32 лева. Ответникът не погасил нито една от вноските по погасителен план, поради което и на основание чл. 17.2 от ОУ целият остатък от кредита бил обявен за предсрочно изискуем, считано от получаване на препис от исковата молба. Освен дължимата главница, ответникът дължал и възнаградителна лихва на основание чл. 7 от договора, както и наказателна надбавка, представляваща договорено между страните обезщетение за забава на основание чл. 17.1 от ОУ.

С подадения отговор на искова молба от ответника А. Б. Х., чрез назначения особен представител адв. Д. К., е заявено становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва се наличието на правоотношение между страните по горепосочения договор за кредит, както и предоставянето на кредит в посочения в исковата молба размер. Възразява се за нищожност на договора поради липса на съгласие, а при условие на евентуалност за неговата унижожаемост поради въвеждане на ответника в заблуждение. На следващо място се тъврди, че клаузите за договорна лихва и наказателна надбавка са нищожни поради неравноправност. Банката не била уведомила ответника за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Заявено е и възражение за изтекла погасителна давност.

Видно от приетия по първоинстанционното дело договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/ от 04.12.2014г., сключен между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на кредитор, и ответника А. Б. Х., като кредитополучател, по силата на същия на кредитополучателя е предоставен кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78233,20 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. Договорът и общите условия към същия са преведени на **** език, като по този начин на кредитополучателя е дадена възможност да се запознае с пълното им съдържание. Съгласно чл. 3 от договора гратисният период обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съобразно с учебния план за съответната специалност и образователно- квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Съгласно чл. 4 от договора, кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ, удостоверяващ качеството на кредитополучателя 2 на студент или докторант, като сумата за всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение. Кредитът е следвало да се погасява на равни месечни вноски, съобразно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Уговорена е фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база. Съгласно чл. 10.2 от ОУ дължимата лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като се капитализира годишно. С допълнително споразумение от 13.02.2015г. към договора за кредит страните са постигнали съгласие за намаляване размера на кредита от 78233,20 лева на 7 23,32 лева при запазен срок за издължаване.

По първоинстанционното дело е прието заключение по ССЕ, изготвено от ещо лице Й. П., от което се установява, че по сключения договор за кредит на 04.12.2014 г. е усвоена сумата от 7823,32 лева. Първата падежна дата е 28.07.2021г. След изтичане на гратисния период, не са извършени никакви плащания за погасяване на кредита, а единствено е погасена възнаградителна лихва в размер на 0,02 лева на 28.07.2021 г. от налични по банкова сметка средства. Към 30.05.2023г. непогасените задължения по договора са в общ размер от 13998,82 лева, от които: главница в размер от 12206,39 лева, представляваща сбор от 7823,32 лева- главница и 4383,07 лева- капитализирана лихва; 1642,42 лева- договорна лихва, и 150,01 лева- лихва за забава. Съгласно заключението, размерът на възнаградителната лихва през гратисния период от 04.12.2014г. до 30.06.2021г., изчислена върху реално усвоената сума, е в размер от 4383,07 лева / това е капитализираната лихва/, а след изтичане на гратисния период от 28.07.2021г. до 29.05.2023г. е в размер от 1052,67 лева. Размерът на обезщетението за забавено плащане за периода от 28.07.2021г. до 29.05.2023г., изчислено върху усвоената главница, без капитализираната лихва, е в размер от 150,01 лева.

Във връзка с оспорване истинността на приетите по първоинстанционното дело договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 04.12.2014 г., допълнително споразумение от 13.02.2015 г. и общи условия към договора, е открито производство по чл. 193 ГПК и е назначена СГЕ. От изготвеното от вещо лице М.

С. заключение по СГЕ се установява, че подписът, положен срещу „кредитополучател“ в изследваните книжа, е изпълнен от ответника А. Б. Х..

Съгласно чл. 17, ал.6 от ЗКСД, когато не са спазени изискванията на чл. 17, ал. 1 и 4, на чл. 18, ал. 3 и на чл. 7, договорът за кредит е недействителен. В ал.1 на чл.17 е предвидено, че договорът за кредит трябва да бъде сключен в писмена форма. Съгласно ал.4 на чл.17, кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор. Договорът между страните по делото е сключен в писмена форма и от кредитополучателя не се търсят плащания, които не са договорени. Друг е въпросът, че клаузата по т.10.2 от общите условия, предвиждаща начисляване на възнаградителни лихви през гратисния период и капитализиране на същите на годишна база, е нищожна- от една страна поради противоречие с разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗЗД, недопускаща начисляване на лихви върху лихви, предвид липсата на наредба на БНБ, която да урежда такава възможност / анатоцизъм е допустим само при договор между търговци, съобразно с чл. 294, ал. 1 от ТЗ/, а от друга страна поради противоречие с разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗКСД, съгласно която дължимата от кредитополучателя главница по договора за кредит включва единствено сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка.

Разпоредбата на чл.23, ал.3 от ЗКСД допуска начисляване на възнаградителни лихви през гратисния период, но не й тяхното капитализиране. Претенцията на банката за заплащане на капитализирана възнаградителна лихва и на възнаградителни лихви върху нея не представлява нарушение на разпоредбата на чл.17, ал.4 от ЗКСД, тъй като кредитополучателят е приел общите условия на банката и по този начин те, включително и клаузата по т.10.2, са станали част от договора за кредит. Освен това нищожността на посочената клауза не води до нищожност на целия договор, тъй като тя не урежда съществени права и задължения на страните, без които договорът не би могъл да съществува. Съществената клауза относно лихвите е тази по т.7 от самия договор, предвиждаща до 7% годишна възнаградителна лихва, като същата е в съответствие с 3 разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗКСД.

Както беше посочено по- горе, от приетото по първоинстанционното дело заключение по ССЕ се установява, че към датата на подаване на исковата молба в съда- 30.05.2023г., по сключения между страните договор за кредит са дължими следните суми: 7823,32 лева-главница, без капитализирана лихва, 1052,67 лева- възнаградителна лихва за периода 28.07.2021г.- 29.05.2023г. само върху усвоената сума на кредита и 150,01 лева- лихва за забавена плащане за същия период. По отношение на главницата от 7823,32 лева искът е уважен, като е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 12206,39 лева, а именно по отношение на капитализираната лихва в размер от 4383,07 лева. Налице е валидно правно основание за начисляване на възнаградителна лихва през гратисния период от 04.12.2014г. до 30.06.2021г., но тъй като сумата от 4383,07 лева е претендирана като част от главницата, а не като възнаградителна лихва, първоинстанционното решение в частта, с която искът по отношение на тази сума е отхвърлен, се явява правилно и законосъобразно.