Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3570 от 15.12.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 2010/2025
Вид
Определение № 3570
Подписан
15.12.2025
В сила
15.12.2025
Състав
Росица Божилова, Анна Ненова, Татяна Костадинова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3570 гр. София, 15.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002902010 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. И. Б. против решение № 94/21.05.2025г. по гр.д.№ 94/2025г. на Апелативен съд – Бругас,с което е потвърдено решение № 364/13.12.2024г. по гр.д.№ 23/2024 г. на Сливенски окръжен съд, в частта му, с която предявеният от касатора против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск, с правно основание чл. 511, ал. 3 КЗ, е отхвърлен за разликата над присъдените 40 000 лева и до претендираната от касатора – ищец във въззивното производство сума от 65 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в причинност с ПТП от 02.07.2022г., настъпило по вина на водача на лек автомобил с молдовска регистрация. Касаторът оспорва въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като намира размера на присъденото обезщетение за изключително занижен спрямо вида на претърпените увреди, приложеното лечение и неговата продължителност, периода на търпимите, вкл. интензивни болки и страдания и съпътстващите възстановяването неудобства. Акцентира на обстоятелствата, че : периода на интензивно възстановяване е продължил 6 месеца, но извън формалната продължителност е следвало да се отчете, че половината от периода пострадалият е прекарал на легло – с всички неудобства от ползването на чужда помощ за битовото си и хигиенно обслужване, а останалата – придвижвайки се с патерици; непоследствено след ПТП крайникът е бил деформиран по начин, нарушаващ циркулацията – с притискане на съдови нерви и образуване на хематом, което е силно болезнено / обяснения на вещо лице Х. /; предстои оперативно изваждане на металната остеосинтеза,съпътствано с опасност от възможна инфекцияи и свързано с 20- 25 дни нов възстановителен период; ищецът продължава да изпитва болки в крайника при натоварване; налице са трайни поражения 1 върху психиката му, установени от съдебно-психологическата експертиза.

Като пресъздава съдържанието на събраните доказателства, касаторът намира, че въззивното решение не съдържа анализ на установените обстоятелства, а формално изброява относимите критерии, съгласно задължителните указания в ППВС № 4/1968г., без определения размер да е обоснован за справедлив и с оглед икономическата конюнктура към момента на увреждането. Формално се твърдят съществени процесуални нарушения на въззивния съд, поради неизпълнение на задълженията му, съгласно чл. 235, ал.

2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, доколкото размера на обезщетението не е определен въз основа на всички събрани доказателства и установими от тях факти, като се твърди и необоснованост на правните изводи със съдържанието на събраните доказателства, при анализирането им съгласно правилата на формалната логика, опитните и правилата на научно-техническото знание. В обобщение страната намира въззивният акт немотивиран.

Ответната страна – Сдружение „НББАЗ„ – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетвореност на допълнителния селективен критерий – въззивното решение не е в разрив с приетото в цитираната съдебна практика, сочена в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Оспорва очевидна неправилност на съдебния акт.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, ограничени до приложението на чл.

52 ЗЗД , настоящият състав съобрази следното:

В исковата молба ищецът твърди, че в причинност със застрахователното събитие – ПТП от 02.07.2022г. – е претърпял : диафизарна фрактура на дясна бедрена кост, с дислокация; болезненост в дясно бедро, външно ротиран и скъсен десен долен крайник, две екскориации в дисталната част на бедрото и екскориации по черепа фронтално / описание на обективното му състояние при постъпване в болнично заведение след катастрофата / . Извършена е незабавна операция на долния крайник, под спинална анестезия – открита репозиция и поставяне на остеосинтеза със заключваща плака с 12 отвора, поставен е операционен дрен. Проведени са антибиотична терапия – по време на болничния престой, антикоагулантна терапия - по време на болничния престой и 25 дни допълнително и терапия с болкоуспокояващи. Окончателната диагноза при изписването на 11.07.2022г. е Фрактура феморис дексти. Ищецът твърди, че е изписан с предписание да не натоварна оперирания крайник и да се придвижва с помощни средства до контролната рентгенография в края на третия месец от увреждането. Твърди, че бил принуден да спазва режим на легло, тъй като всяко движение, ангажиращо крайника, му причинявало изключителни болки и го принуждавало да се ограничава, още повече че налагало ползването на чужда помощ, на каквато разчитал и за хранене, къпане, обличане и други ежедневни 2 нужди. Оплаквал се от главоболие и замаяност, от разсеяност и дезориентация и имал проблеми с храненето, поради гадене. Дразнения и болки предизвиквали и охлузванията по тялото. Ищецът твърди, че и до момента не е възстановен напълно, изпитва затруднения при ходене и използва помощни средства. Произшествието довело и до постоянно чувство за безпокойство и тревожност, бил силно напрегнат, изпитвал страх от автомобили.

Квалифицира състоянието си като депресия, с разстройство на съня, загуба на апетит и странене от социални контакти. Натъжавало го обстоятелството, че е в тежест на близките си и се тревожел за бъдещето си.

Ответникът е оспорил претендирания размер на обезщетението, като несъответен на съдържанието на настъпилите увреждания и на действително търпимите от ищеца болки, страдания и неудобства.

За установяване на търпимите болки и страдания са изслушани свидетели и са приети съдебномедицинска и съдебно-психологическа експертизи.

Свидетелката Г. Х., живееща на семейни начала с пострадалия, споделя, че след катастрофата И. бил с рана на главата – първоначално червена, после посиняла, и на крака, който бил изпънат напред и не е можел да стъпва на него. Твърди, че след оперативната интервенция на десния крайник и 10-дневния престой в болница, И. се възстановявал 4 месеца на легло, а следващите три месеца прохождал с патерици. Твърди, че се притеснявал от чуждите грижи - за хранене, къпане, ходене, за всичко, оказвани му от свидетелката , постоянно плачел докато бил на легло, непрекъснато го боляло, вкл. като ходел с патерици и още го боли, когато натовари крака си с ходене. Преди катастрофата бил спокоен, обичал сам да се грижи за себе си, а след нея е притеснителен, по-затворен, не иска да общува с хора и се страхува от автомобили. И. не е работел на постоянна работа преди ПТП, не работи и към момента, но не се споделя да е по причина уврежданията и липса на пълно възстановяване.

Свидетелят И. Х., син на пострадалия, потвърждава че следоперативния болничен престой продължил около 10 дни, а след изписването баща му се възстановявал на легло - около 6 месеца, през което време св. Х.а се грижела за него – обслужвала го във всички ежедневни нужди и го придружавала навсякъде. Следващите 3 месеца се раздвижвал с патерици. Свидетелят намира баща си по-различен отпреди, когато бил по-весел, общителен, обичал да излиза, да пазарува, докато „сега не толкова„, станал много затворен.

Потвърждава страха му от пътуване с кола и появяващи се все още болки при натоварване на крайника, както и че не е имал постоянна работа преди произшествието, нито работи понастоящем. Всеки от свидетелите е в известност, че след период от 2 години следва отстраняване на металната остеосинтеза и потвърждава провеждана от пострадалия рехабилитация.

Съдебно-медицинската експертиза установява ,че в резултат на ПТП И.

Б. е получил диафизарна фрактура на дясна бедрена кост средна трета, екскориации в областта на челото – фронтално разположени и в дистална част на дясно бедро. Фрактурата на бедрената кост трайно е затруднила 3 движенията на крайника за срок по-голям от 30 дни, като обичайното възстановяване, при липса на усложнения, продължава между 3 и 8 месеца, при необходимост от рентгеново проследяване. Екскориациите по тялото отзвучават за срок между 7 и 10 дни. Вещото лице потвърждава оперативна интервенция на крайника, под спинална анестезия, при която е извършена кръвна репозиция и поставена метална остеосинтеза – заключваща плака с 12 отвора. Потвърждава гладко протекъл следоперативен период, с антибиотична и антикоагулантна терапии и прием на болкоуспокояващи. Пострадалият е ползвал патерици до края на декември 2022г., а същият месец провел и рехабилитация. Вещото лице сочи, че болката е с най-силен интензитет непосредствено след ПТП, тъй като крайникът е деформиран, циркулацията е нарушена, персистира оток на меките тъкани в резултат на хематома на мястото на фрактурата, като този тип фрактури се съпътстват и с голяма кръвозагуба. Силни са били и болките в първите дни след операцията, с постепенно отслабващ интензитет. Вещото лице сочи обичайно продължаващ болков синдром при такива фрактури в диапазона от 10 до 15 дни. При преглед на пострадалия на 01.10.2024г. вещото лице установява добро общо състояние, оплаквания от болки при натоварване на крайника, възстановена мускулатура на бедрото, а движенията в дясна ТБС флексия и екстензия, абдукция и алдукция, външна и вътрешна ротация - възстановени в пълен обем. Липсват сетивни и циркулаторни нарушения, походката е самостоятелна, без помощни средства, наблюдава се незначително накуцване, което експертът отдава на сраствания от плаката / разпит в о.з. на 19.11.2024 г../. Същата не е задължително да се отстрани – пациентът решава, а срастванията са преодолими с физиотерапия / също заявено при разпита / .

Съдебно-психологическата експертиза потвърждава, че произшествието се е отразило „трайно негативно с непатологичен характер за психиката на ищеца„, вследствие обездвижването и продължителното и неравномерно усещане за болка, което го е направило раздразнителен, затворен и критичен.

Отражението на ПТП е преценено като емоционално деструктивно, но без картина на пост-травматична продукция. Ищецът е емоционално обременен, но без клинични проявления, няма данни да е преминал през патологично състояние и не може да се очаква ескалация на психотични / причиняващи необичайно мислене и възприятие / характеристики. Вещото лице посочва също, че

„склонността му към своенравие, съпроводена със системна употреба на алкохол, вече е оформила трайната промяна в личностните му характеристики„. При разпит в о.з. на 19.11.2024 г. експертът потвърждава, че ищецът е психически здрав, но с определено по-нисък ресурс за справяне с преживяването на нови негативни събития. Посочените в заключението своенравие и злоупотреба с алкохол са формирали трайна промяна в личностната му характеристика, но вещото лице отрича да са в причинност с преживения стрес. Споделя и преживяна от ищеца предходна злополука с травматично увреждане.

Първоинстанционният съд е приел за справедлив размер на дължимото обезщетене за неимуществени вреди сумата от 50 000 лева и намалил същата, поради прието съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в 4 размер на 10 %, присъждайки 40 000 лева.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел справедлив размер на обезщетението 40 000 лева и отхвърлил като неоснователно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, спор за което не е пренесен в настоящата инстанция. За да определи този размер съдът е отчел установените от СМЕ травми, проведеното лечение, вкл. оперативно с поставяне на метална остеосинтеза, болничния престой и последващото прохождане с патерици до 30.12.2022 г.. Съдът е съобразил сочените от вещото лице обичайни периоди на възстановяване от този тип увреждане на крайника, без усложнения – до 8 месеца и отзвучаването на екскориациите по тялото – до 10 дни, както и силния болкови синдром непосредствено след увреждането, отшумавящ до 10-15 дни на фона на предписаната медикаментозна терапия. Съобразил е посоченото от вещото лице пълно възстановяване към момента, вкл. въз основа на извършен преглед на пострадалия. Съдът е приел, че понастоящем психическото състояние на ищеца не се отличава драстично от нормата за възрастта му, като няма нарушения във възприятията и представите. Няма данни за преживяна патология в причинност със злополуката. Съобразени са показанията на разпитаните свидетели - потвърждаващи обичайния период на възстановяване, споделен от вещото лице, нуждата от чужда помощ за обслужване ежедневните нужди на пострадалия, притеснителността и неспокойствието му, промяната в начина му на живот – по–затворен и отказващ да общува навън, както преди. За да определи по-нисък от приетия за справедлив размер от първоинстанционния съд, въззивният се е позовал на бързото отшумяване на съпътстващите фрактурата увреждания, наличието на само една сериозна травма, пълното физическо възстановяване и преодоляната психическа нестабилност в рамките на срока за възстановяване – 6 месеца, а също и възрастта на ищеца – 43 годишен.