Решение № 642 от 09.12.2021, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. Разград, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №

20213330101114 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.124 във вр. с чл.79 от ЗС.

Депозирана е искова молба от М. С. ХР. и В. Г. В., с която са предявени обективно съединени искове срещу В. Г. В. за установяване, че ищците са собственици при равни права въз основа на наследство и давностно владение на 113/407 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ от 407 кв.м. с адрес град ***, при граници на имота : имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***., както и че са собственици при равни права въз основа на наследство и давностно владение на два броя гаражи и пристройка към тях с обща застроена площ от 111.76 кв.м. съгласно постановление №18 от 02.02.2005г. на АДВ за възлагане на недвижим имот и описани като сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по плана на град ***, със застроена площ от 106 кв.м. с предназначение: жилищна сграда - едноетажна, еднофамилна съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 190, т.5, peг. № 8904, дело 797 от 31.08.2018г. на нотариус Роска Иванова. Твърдят, че двамата са наследници на майка си К.И. Х., ЕГН:

**********, починала на 13.06.2005г. която е единствен наследник на брат си П.И.П., ЕГН:

**********, бивш жител на град Разград, починал на 04.09.1999г., че последният приживе е закупил с договор по НДИ дворно място от 256 кв.м. , жилищна сграда с мазе и таван с площ описани в договора, подобрения и стопанска сграда, че с решение по гр.д. № 560/1987г. на Районен съд Разград ползването на имота е разпределено, като на П.И.П. е разпределено ползването на 113 кв.м. - земята под къщата наша собственост заедно с градинка разположена в югозападния край на парцела, че от 1987 г. наследодателите на ищците, а след това и самите ищци владеят тази част от имота, че въпреки конфискацията на двата гаража и пристройката към тях заедно с мястото, с нотариален акт за собственост върху 1 недвижим имот придобит по наследство № 190, т.2 per. № 4281, дело 816 от 14.07.2000г. на нотариус Виолета Тодорова, майка им К.И. Х. е призната за собственик на недвижим имот :

256 кв.м. части от имот планоснимачен номер 1603 в квартал 62 по плана на гр.Разград, ул.

„Иван Вазов" №36, целия от 416 кв.м. заедно с построената в същото масивна жилищна сграда със застроена площ от 53.07 кв.м. сутерен с площ от 33.95 кв.м. маза с площ от 15 .00 кв.м., таван с площ от 41.27 кв.м., подобрения и стопанска сграда, при съседи : от двете страни улица „Иван Вазов" и улица „Неофит Рилски", имот с пл. № 1602 на С.П. и имот с пл. № 1604 на Т.Д.. Също така сочат, че с постановление № 18 от 02.02.2005г. АДВ на И.Р.А. са възложени 2 бр. гаражи с обща застроена площ от 111.76 кв.м. ведно с дворно място с площ от 256 кв.м. представляващо съответната идеална част от съсобствено дворно място с площ от 416 кв.м., планоснимачен номер 1603 от кв. 62 по плана на гр.Разград, както и че с нотариален акт №190 т.5 per. № 8904 дело 797 от 31.08.2018 г. на нотариус Роска Иванова, *** и П.М.А. продават на В. Г. В. правото на собственост върху 256/407 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, заедно с реално построената в имота сграда, а с нотариален акт N9 188, т.2, per. № 2610, дело 257 от 20.09.2018г. на нотариус Росица Кирилова В.К.Н. и Н.К.Н. продават на В. Г. В. собствените си по 80/ 407 идеални части или общо 160 /407 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***. Сочат, че И.Р.А. не е ползвал никога закупения от него имот в периода от 2005 до 2018г. и не е заплащал и данъци за имота и след закупуването на поземления имот и гаражите от страна на В. Г. В. през 2018г. същият не е предприемал никакви действия по владение на имота, че през 2006 г. ищците поставили метални решетки на гаражите, стопанисвали жилищната сграда, от което правят извод, че от 1987 г. техните наследодатели и самите ищци последователно във времето са владели единствено непрекъснато и необезпокоявано процесните недвижими имоти.

Ответникът счита исковете за недопустими. Сочи, че с влезли в сила съдебни решения по гр. дело №58/2006 год. и по гр. дело №2363/2018 год. на РзРС е установено правото на собственост и страните са обвързани с тези съдебни решения. В условията на евентуалност счита исковете и за неоснователни. Твърди, че частта от терена, на която е бил собственик наследодателя на ищците от 256 кв.м. е била изцяло отнето в полза на държавата с наказателно постановление № 077/25.01.1993 г. на Община Разград, в резултат на което в патримониума на наследодателя на ищците останала само жилищната сграда, след това и до 02.02.2005 г. процесният имот бил държавна собственост, а държавна собственост не се придобива по давност. Също така твърди, че праводателите му И.Р.А. и съпругата му П.М.А., след издаване на Постановление № 18/02.02.2005 г. на АДВ Варна и въвеждането им в процесния имот с фактически и правни действия са установили над същия трайно владение на валидно и безспорно правно основание, че двамата са придобили процесния имот през 2005год., като сградата с Идентификатор 61710,502.1603.3. е със застроена площ от 111,76кв.м. съгласно документацията при възлагането. С правата си на собственици, същите са променили предназначението на сградата и същата е със заснета и определена квадратура към 2018год. от 106 кв.м. от длъжностните лица на СГКК Разград, че двамата са защитавали правото си на собственост като ответници по горепосочените граждански дела.

2

Твърди, че след закупуването на имота от ответника, същият е участвал като ответник по гр. дело №2363/2018 год. на РзРС и делата, образувани по повод въззивната и касационна жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Видно от удостоверение за наследници №3125/19.08.2005 г. /л.9/ ищците са наследници от първи ред на своята майка К.И. Х., поч. на 13.06.2005 г. която според удостоверение за наследници №2620/04.10.2001 г. /л.8/ е единствен наследник на своя брат П.И.П., поч. на 04.09.1999 г.. Приживе последният е закупил от Общински народен съвет гр.Разград с договор от 06.08.1987 г. /л.24/ по реда на Наредбата за държавните имоти дворно място от 256 кв.м., жилищна сграда 53,07 кв.м. и подобрения и стопанска сграда в гр.Разград, ул.”Иван Вазов”, №36. След неговата смърт въз основа на този договор е съставен констативен нотариален акт №190, т.ІІ, рег. №4281, дело №816/2000 г. /л.26/ на нотариус с рег. №312, с който К.И. Х. - е призната за собственик на така описания недвижим имот.

Приживе на първия наследодател с наказателно постановление №077/25.01.1993 г. /л.17/ на зам. Кмета на Община Разград за нарушение на чл.169, т.7, и т.11 от ЗТСУ на осн. чл.47 от ЗАНН в полза на дължавата са отнети, заедно с мястото, двата гаража и пристройката към тях, намиращи се в имот планоснимачен №1603 от кв.62 по ЗРП на гр.Разград, изграждани от П.И.П.. Така издаденото наказателно постановление е било обжалвано пред Разградския районен съд, който с решение №124/30.04.1993 г. е потвърдил същото. По повод на същото наказателно постановление са заведени и гр. административен характер дело №20/2002 г. на РОС, по което се иска прогласяване нищожността му, производството по което е прекратено поради недопустимост на жалбата.

С протокол за въвод във владение от 01.11.2001 г. /л.22/ представител на Областния управител на гр.Разград е предал владението върху процесния имот на представителя на Агенцията за държавни вземания, РД Варна, ТП Разград. С постановление №18/02.02.2005 г.

/л.27/ на Директора на РД –Варна на АДВ на И.Р.А. е възложен недвижим имот – 2 броя гаражи и пристройка към тях, с обща застроена площ 111,76 кв.м. ведно с дворно място от 256 кв.м., представляващи съответна идеална част от съсобствено дворно място от 416 кв.м., планоснимачен № 1603 от кв.62 по плана на гр.Разград, ул.”Иван Вазов”, №36, отнет в полза на държавата с НП №77/25.01.1993 г. на зам. Кмета на Община Разград. С протокол от 09.03.2005 г. купувачът е въведен във владение на закупения имот /л.28/ С решение от 25.04.2006 г. /л.20/ по гр.д.№58/2006 г. на РзРС е отхвърлен иска на ищците срещу Министъра на регионалното развитие и благоустройството като представител на държавата за изкупуване на тази част от имота, която е продадена на търг.

С нотариален акт от 31.08.2018 г. /л.31/ И.Р.А. и П.М.А. са прехвърлили на ответника правото си на собственост върху 256/407 идеални части от имот с идентификатор ***. С нотариален акт от 20.09.2018 г. /л.29/ ответникът В. Г. В. е закупил 160/407 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната 3 карта и кадастралните регистри на гр.Разград с адрес гр.Разград, ул.“Н.Рилски“, №10А целият с площ 407 кв.м.

След тези прехвърляния ищците са останали собственици на сграда с идентификатор *** със застроена площ 75 кв.м., брой етажи – 2, с адрес ул.Неофит Рилски“, №10А /скица на л.34/. Правото на собственост върху тази сграда е признато със съдебно решение по гр.д.№2363/2018 г. по описа на РзРС. Със същото решение /л.39/ е отхвърлен иска за собственост на ищците по настоящото дело срещу ответника и неговите праводатели за установяване правото на собственост върху 145/416 идеални части от дворното място с идентификатор *** и е отхвърлил иска за изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от ЗС на 256/416 идеални части от процесния имот и изградената в него сграда с ид.

***. В тази част решението е потвърдено с решение по в.гр.д.№29/2020 г. по описа на ОС Разград.

Разпитаните по делото свидетели – П., М. и Д. в показанията си съобщават, че ищцата стопанисва къщата, която се намира на ъгъла между улиците „Н.Рилски“ и „Ив.Вазов“, като за известен период от време е давала тази къща под наем. Настанените от нея наематели ползвали и тази част от градината, която се намира между къщата и съседния имот, който е с лице към ул.“Иван Вазов“, като садели цветя, поставяли си масичка и басейн. През тази градинка бил и единствения вход за къщата на ищците. Със свид.П. ищцата споделила, че двата гаража в съседство са били на вуйчо й, както и че за същите се водят дела. Свид.М. не е виждал никого в гаражите. Свид.А. съответно съобщава, че след като закупил имота го ползвал за съхранение на дърва. Той заключвал имота и след като го продал на ответника, му предал и ключа. Признава, че не е ползвал празното дворно място, което е към ул.“Иван Вазов“.

За установяване на реалните площи е назначена съдебно-техническа експертиза. Според заключението на същата реалната част на имот №1603 според кадастралната карта е 407 кв.м., а според измерванията на в.л. е 419,14 кв.м. В този имот има две сгради – жилищна сграда с ид. *** със застроена площ по кадастралната карта 75 кв.м., а според измерванията – 78,27 кв.м. и сграда с ид. *** според кадастралната карта с площ 106 кв.м., а според измерванията – 107,58 кв.м. точната площ на празната част от имота, заключена между сграда №1, сграда №4, имот №1604 и ул.“Иван Вазов“, е 45,39 кв.м.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за собственост е с правно основание чл.79 от ЗС и предполага доказване на непрекъснато и безспорно владение на имота в продължение на 10 години.

Така предявеният иск е допустим въпреки позоваването на ответника на решение по гр.д.

№2363/2018 г. с твърдение, че по този въпрос има формирана сила на присъдено нещо. За да се приеме последното е необходимо предходното съдебно решение, което е влязло в сила да бъде между същите страни, на същото основание и за същото искане. При установителен иск за собственост следва да се има предвид постановеното в Решение № 236 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2972/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова, което сочи, че „съдебното решение, постановено по предявения по реда на чл.180 от ЗС иск се 4 ползва със сила на присъдено нещо само по отношение на спорния предмет, по който съдът се е произнесъл. Ако съдът е изключил част от въведените от страните доводи по съображения, че не засягат спорния предмет, страните могат да заявят в друго производство правата, които тези доводи касаят.“ В настоящия случай в съдебното решение по гр.д.№2363/2018 г. предмет на делото е било и съдът е разгледал въпроса дали наказателното постановление не следва да се тълкува в смисъл, че се отнема само част, а не цялото дворно място на наследодателя на ищците. За разлика от това в настоящото производство се изследва въпроса за това дали ищците са владяли тази част от имота – че са упражнявали фактическа власт върху нея с намерение да станат собственици , че това владение е било спокойно и несъмнено и е продължило повече от 10 години.