Решение № 603 от 10.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 603 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Петър Н. Славчев

РАДИНА К. КАЛЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100606803 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивни жалби, подадени от защитника на подсъдимия Л. С. Р., адв. В. Б. и от частния тъжител и граждански ищец К. М., чрез повереника си адв. С. С., подадени срещу Присъда от 04.02.2019 г. по НЧХД № 15317/2018 г. по опис на СРС, НО, 14-ти състав, с която подсъдимият Л. Р. е признат за виновен в това, че на 28.06.2017 г. около 19:00 часа в село Лозен, пред търговски обект на ул. „Христо Ботев“ № 1 и ул. „Дивано“ № 2, нанесъл удари с юмрук в дясната лицева част на главата на К. М. М., с което му причинил кръвонасядане в челната област, кръвонасядане на горния и долния клепач на дясното око, разкъсно-контузна рана на горния клепач на дясното око и кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.

130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54 от НК, вр. чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000.00лв. /две хиляди лева/.

Съдът е признал подсъдимия Л. С. Р. за невиновен в това, че на 28.06.2017 г. около 19:00 часа в село Лозен, пред търговски обект на ул.

„Христо Ботев“ № 1 и ул. „Дивано“ № 2, на публично място, казал нещо унизително за честта и достойнството на К. М. М. в негово присъствие, а именно: „****, ще те убия!“, поради което и на основание чл. 304 НПК е 1 оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК.

С присъдата подсъдимият Л. С. Р. е осъден да заплати на К. М. М. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 2 000.00 лв. /две хиляди лева/ - обезщетение за причинените му неимуществени вреди - болки и страдания вследствие деянието, за което е признат за виновен по чл. 130, ал. 1 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения граждански иск за разликата над 2000 лв. до пълния му предявен размер от 7000.00 лв. /седем хиляди лева/ като неоснователен.

Съдът е отхвърлил предявения от К. М. М. срещу подсъдимия Л. С. Р. граждански иск за сумата от 3000.00 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - накърнени добро име, чест и достойнство, вследствие деянието, за което е признат за невиновен по чл. 148, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Л. Р. е осъден да заплати на К. М. М. деловодни разноски разноски в размер на 2500.00 лв. / две хиляди и петстотин лева/ - адвокатско възнаграждение и 12.00 лв. /дванадесет лева/ държавна такса по тъжбата. На подсъдимия Л. Р. е възложено и заплащането на сумата от 80.00 лв. /осемдесет лева/ по сметка на Софийски районен съд, представляващи 4 % държавна такса върху уважената част на гражданския иск.

Във въззивната жалба, подадена от адв. В. Б. - защитник на подсъдимия Р., се поддържа, че присъдата е постановена при нарушение на материалния и процесуалния закон, което е довело до налагане на несправедливо наказание.

Твърди се, че за да постанови осъдителна присъда, съдът е изградил изводите си само във вреда на подсъдимия при превратно тълкуване на събраните доказателства. Позовава се на нарушаване на правото на защита, с оглед неуважаване на направени доказателствени искания. Счита, че гражданският иск бил уважен частично без да са събрани никакви доказателства за причинени вреди, а медицинските документи в тази връзка били противоречиви. Оспорва и размера на присъденото адвокатско възнаграждение, с оглед негова прекомерност, несъобразеност с фактическата и правна сложност на делото и нормативната уредба, касаеща въпроса. Иска се да се отмени постановената присъда и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Във въззивната жалба на адв. С. С. - повереник на частния тъжител и граждански ищец М., се обжалва присъдата в частта, с която подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 148, ал. 1 във вр. с чл.

146, ал. 1 от НК, а също и в частите, с които са отхвърлели исковите претенции, като постановена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и при накърняване на правата и законните интереси на частният тъжител. Иска 2 се присъдата да бъде отменена в обжалвана част и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по повдигнатото обвинение по чл. 148, ал. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, като бъдат уважени в пълния им размер предявените граждански искове.

Постъпило е допълнително изложение към жалбата на повереника адв.

С., подадено от повереника адв. К., в което се твърди, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, предвид неяснота в какъв размер е наложеното административно наказание глоба – 1 000 лв., както било посочено в мотивите или в размер на 2 000 лв., както се сочи в присъдата. Нарушение на процесуалните правила се твърди да е допуснато и при оценката на доказателствата по повдигнатото обвинение по чл. 148, ал. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, тъй като били пренебрегнати показанията на свидетеля М., който изрично бил заявил, че подсъдимият е употребил инкриминирания израз спрямо пострадалия. Във връзса с определения размер на уважения граждански иск за обезвреда на неимуществените вреди, настъпили от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК се твърди, че съдът не е съобразил всички настъпили вреди, а присъденото обезщетение било силно занижено. Поддържа се, че обжалваният съдебен акт бил неправилен и незаконосъобразен относно отхвърления граждански иск по обвинението за обезвреда за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК. Поддържат се исканията, формулирани във въззивната жалба.

В открито съдебно заседание защитникът адв. Б. поддържа жалбата.

Позовава се на изтичане на погасителната давност за наказателното преследване, за да направи искане за прекратяване на наказателното производство. Във връзка с претенциите на частния тъжител на деликтно основание, защитата сочи че ако съдът се произнесе по гражданските искове, то моли да се приеме изключителното съпричиняване на деликта от частния тъжител, тъй като смята, че са събрани безспорни доказателства, че неговото поведение е провокативно и противоправно, причинил е скандала, който е бил за кратко време между подсъдимия и жалбоподателя и в този смисъл моли съдът да приеме, че гражданският иск не само, че не е доказан, но и че подзащитният му бил предизвикан от тъжителя.

Подсъдимият Л. Р. поддържа казаното от своя защитник, като също прави изявление за изтекла давност и моли наказателното производство да бъде прекратено.

Повереникът на частния тъжител и граждански ищец К. М. – адв. К., поддържа изцяло подадената жалба, ведно с допълнителните писмени изложения към нея, като моли съда в случай, че счете възражението за изтекла давност за основателно, делото да продължи по разглеждане на предявените граждански искове. Акцентира, че по обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК били пренебрегнати от първия съд показанията на двама от свидетелите.

3

Частният тъжител и граждански ищец К. М. е подкрепил изложеното от повереника си.

В последната си дума подсъдимият Р. потвърждава желанието си съдът да не се произнася по съществото на обвиненията, а да прекрати наказателното производство поради изтеклата погасителна давност.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл. 314 НПК, намери следното:

Предвид направеното от подсъдимия и неговата защита искане за прекратяване на наказателното производство поради изтичане на абсолютна погасителна давност, въззивният съд, разглеждайки предпоставките за изтичането , намира същото за основателно. За да направи този свой извод, въззивният съд взе предвид следното:

По отношение на подс. Л. Р., посредством депозираната от К. М. тъжба, са повдигнати обвинения за престъпления, извършени на една и съща дата 28.06.2017г., съответно по чл. 130, ал. 1 НК, за което престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до две години или „пробация“, а също и по чл. 148, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК, за което престъпление е предвидено наказание „глоба“ от песттотин до десет хиляли лева и обществено порицание.

Съобразно предвиденото наказание за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, приложима е разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 4 НК, съгласно която давностният срок за престъпленията, наказуеми с лишаване от свобода от една до три години е петгодишен. Разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е относима към обвинението за за престъпление по чл. 148, ал. 1 вр. чл. 146, ал.

1 НК, приложима в случаите, когато предвиденото наказание е не по-тежко от лишаване от свобода за срок от една година, според която общият давностен срок е тригодишен.

Тъй като в хода на наказателното производство са извършени действия по наказателно преследване спрямо подсъдимия Р., включващи повдигане с тъжбата на частното обвинение и процесуално – следствени действия, то давностните срокове са прекъсвани с всяко от тези действия, поради което следва да се прецени изтичането на абсолютна погасителна давност, съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, според която независимо от спирането или прекъсването на давността, преследването се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Предвид изложеното и съобразявайки датата, на която се твърди, че са извършени деянията по всяко от двете престъпления, абсолютната погасителна давност за наказателно преследване на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК е изтекъл на 28.12.2024г. с изтичане на седем години и половина от датата на твърдяното деяние, а относно престъплението по чл. 148, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК абсолютната погасителна давност за наказателно преследване е изтекъл на 28.12.2021г. с изтичане на четири години и половина от датата на твърдяното 4 деяние. Подсъдимият е направил пред въззивния съд искане за прекратямване на наказателното производство, поради изтекла погасителна давност за наказателното преследване, подкрепено от защитника му.

При това положение и предвид изявлението на подсъдимия, че желае да се ползва от изтичане на погасителната давност за наказателното преследване по повдигнатите му обвинения и не желае съдът да се произнесе по съществото на обвиненията, настоящата инстанция на основание чл. 334, т. 4 от НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК следва да отмени първоинстанционната присъда в посочените по-горе части, касаещи повдигнатите обвинения по чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК спрямо подсъдимия Л. Р. и да прекрати наказателното производство по отношение на същите.

Предвид прекратяването на наказателното производство въззивният съдът не намира за нужно да коментира противоречието между съдържанието на мотивите и присъдата относно размера на наложеното административно наказание глоба.

Тъй като наказателното преследване по повдигнатите от частния тъжител обвинения е погасено по давност, но в наказателното производство са приети за съвместно разглеждане граждански искове, въззивната инстанция следва да се произнесе по приетите за съвместно разглеждане граждански искове, съгласно приетото в т. 2 от ТР №1 от 04.02.2013г. по т.д. №2/2012г. на ОСНК ВКС, при настъпване на основанието на чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК след постановяване на първоинстанционния съдебен акт, но преди разглеждане на делото пред въззивната инстанция. При изтичане на погасителната давност за наказателното преследване се заличават само наказателноправните последици от извършеното деяние, тъй като престъпното деяние би могло да представлява едновременно деликт, основание за възникване на гражданско правоотношение между гражданския ищец, претърпял вреди от деликта и дееца или лицето, отговорно за обезвреда на настъпили в резултат на деликта вреди.