Решение № 1446 от 24.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1446 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. Й.А при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. Й.А Административно наказателно дело № 20251110206282 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **************, чрез адвокат М. П. Й., против Наказателно постановление /НП/ №804573-F796669/02.01.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.

278б, ал. 3 от ДОПК на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 6244,00 (шест хиляди двеста и четиридесет и четири) лева за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 8 ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България (Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. ).

Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Същият излага доводите си, че АУАН и НП не съдържат надлежно описание на нарушението - мястото, начинът и обстоятелствата, при които е било извършено. Съгласно посоченото в АУАН на мястото на проверката в обекта за превоз на стоката задълженото лице не е представило уникален номер за превоз /УНП/. В същото време актосъставителят приел, че нарушението по чл.

127и, ал. 1 от ДОПК е извършено в пункт за фискален контрол Фериботен комплекс – *******, промишлена зона, съгласно чл.48, ал.2 от ЗАНН. Така отразената фактическа обстановка според жалбоподателя на първо място е неясна досежно мястото на извършване на нарушението. Нещо повече, в издаденото наказателно постановление при същите описани факти, е 1 посочено, че нарушението е извършено в гр.София, съгласно чл.48, ал.2 от ЗАНН. На следващо място жалбоподателят твърди, че при извършената първоначална проверка на пункт за фискален контрол Фериботен комплекс – *******, както и след това при съставяне на протокол за извършената проверка, респ. съставяне на АУАН в гр.Бургас на органите по приходите е бил представен УНП № ************, издаден на 03.10.2024 г. в 20:37 часа, в който е описан превозът, но с допусната грешка при отразяване на направлението. Същият не е бил посочен нито в акта, нито в наказателното постановление. Като самостоятелно основание за отмяна на крайния акт се сочи, че процесните АУАН и НП са издадени от органи без нужната компетентност, като отделно от това в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения по чл.40, ал.1 и ал.3 и чл.42, ал.1 от ЗАНН при съставяне на акта за установяване на административно нарушение. В заключение се посочва, че в случая неправилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 278б, ал. 3 от ДОПК.

Алтернативно се застъпва становище за наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна – Началник на отдел „Оперативни дейности“София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП -редовно призована за с.з., чрез процесуалния си представител, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №F796669 от 05.11.2024 г., съставен от Х. К. К. на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на НАП при извършена на 04.10.2024 г. в 03:59 часа проверка на пункт за фискален контрол – Фериботен комплекс – *******, промишлена зона, на МПС ма р к а * * * с рег.№ *********** и рег. № на ремарке №********* с водач Н. Й. Д. е установено, че превозва стока, включена в списъка на СВФР - №. 0806 10 90 , а именно " Грозде, прясно или сушено:

Прясно.- Друго” - 15500 кг на стойност 39990 RON. Водачът на ТС, не е представил УНП за транспорта на стоките. Органите по приходите съставили Протокол за извършена проверка на

СВФР при

ВОП

№193103242250_1/04.10.2024 г. и поставили техническо средство за контрол на гореописаното МПС. На 04.10.2024 г. органите по приходите от „ГДФК" посетили адрес за разтоварване на стоката в гр. ***, Бивш ***. Проверката била извършена в присъствието на А. Ж. Д. - представляващ фирма " *****" ЕООД с ЕИК *********. На адреса за разтоварване органите по приходите установили транспортно средство марка - МПС марка *** с рег.№******** и рег. № на ремарке ********* с водач Н. Й. Д. , превозващо стока, включена в списъка на СВФР - № 0806 10 90 " Грозде, прясно или сушено; Прясно:

Друго" - 15500 кг. на стойност 39990 RON. Стойността на стоката била 39990 RON, с левова равностойност от 15612 лв. по фиксиран курс на БНБ, към дата 03.10.2024г., съгласно представена фактура №7991057/03.10.2024г. Изпращач 2 на стоката била фирма - ********* с VIN: ************** . Получател на стоката било дружеството „***** " с ЕИК *********. Превозвач било дружеството „ ***** " ЕООД с ЕИК *********. Движението на превоза на стоката било от Румъния за България. На мястото за проверката в обекта за превоза на гореописаната стока задълженото лице не представило уникален номер за превоз /УНП/. Органите по приходите извършили проверка на 04.10.2024 г. в ИСФК - "ВОП и проверки в страната с „УНП", при което било установено, че липсват данни за УНП.

При така установеното от фактическа страна извършилият проверката инспектор по приходите Х. К. приел, че се касае за превоз на стоки с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава членка на ЕС и завършва на територията на страната, при който получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки не е декларирал предварително данни за превоза до влизане на транспортното средство на територията на страната, с което задълженото лице - " *****" ЕООД с ЕИК ********* е нарушило чл.127и, ал. 1 от ДОПК. В акта било отразено, че нарушението е извършено в пункт за фискален контрол – Фериботен комплекс – *******, промишлена зона, съгласно чл.48, ал.2 от ЗАНН на 04.10.2024 г. – датата на влизане на транспортното средство в страната.

Въз основа на акта е издадено процесното Наказателно постановление /НП/ №804573-F796669/02.01.2025 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“-София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 6244,00 (шест хиляди двеста и четиридесет и четири) лева за нарушение на чл.

127и, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 8 ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България (Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. ).

При същата фактическа обстановка за разлика от актосъставителя административно-наказващият орган приел, че нарушението е извършено в гр. София, съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗАНН.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Х. К. К., които съдът намира за последователни, логични и непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, депозирана от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на постановлението.

3

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички реквизити съгласно чл.

42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като същевременно съдът намери, че те са издадени от компетентен орган. Според разпоредбата на чл. 279, ал. 1 от ДОПК актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители. В настоящия случай процесният АУАН е бил съставен от орган по приходите, каквото качество е имал Х. К. К., заемащ длъжност „инспектор по приходите“ при ЦУ на НАП.

Съгласно посочената разпоредба на чл. 279, ал. 1 от ДОПК наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В процесния случай обжалваното наказателно постановление е издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощен съгласно чл.

279, ал. 1 от ДОПК от изпълнителния директор на НАП, видно от приобщената по делото като писмено доказателство Заповед №ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. По тези съображения съдът прецени като неоснователни релевираните с жалбата възражения относно това, че процесните АУАН и НП са били издадени от органи без нужната компетентност.

Съдът констатира, че при издаването на процесните АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – нарушението е извършено и установено на 04.10.2024 г., АУАН е съставен на 05.11.2024 г., а НП е издадено на 02.01.2025 г.

Съдът намира, че при издаването на процесния АУАН не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В действителност АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, за когото не се установява, че е свидетел-очевидец на нарушението, каквото е изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Това обстоятелство, обаче не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото в процесния случай не са налице съмнения относно факта на съставянето на акта, както и относно времето и мястото на това процесуално действие. На следващо място, допуснатото нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН също не може да бъде възприето като съществено процесуално нарушение, защото то по никакъв начин не ограничава правото на защита на санкционираното юридическо лице.

На следващо място, съдът констатира, че процесният АУАН по форма и съдържание отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, като съдържа всички предвидени в тази разпоредба реквизити. Неоснователни са наведените в жалбата възражения относно допуснато нарушение на чл. 42, ал.

1, т. 7 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира за необходимо да поясни, че вписаните в процесния АУАН лични данни за лицето, възприело като свидетел съставянето на акта, са достатъчни за неговата индивидуализация.

Въз основа на така съставения АУАН е било издадено обжалваното НП, което съдържа всички предвидени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити, като 4 настоящата съдебна инстанция не констатира при неговото издаване да са били допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на формално основание. Съдът установи, че е налице съответствие между АУАН и НП по отношение на фактическите и правни рамки на административно-наказателното обвинение, като в наказателното постановление по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН единствено е прецизирано мястото на нарушението, което е било правилно определено от административно-наказващия орган като гр. София, където се намира седалището на органа – Национална агенция по приходите, пред който по електронен път е следвало да се извърши декларирането. От съдържанието на процесния АУАН и по-конкретно от посочената разпоредба на чл. 48, ал. 2 от ЗАНН е видно, че актосъставителят правилно е съобразил, че мястото на нарушението следва да бъде определено съобразно предписанието на чл. 48, ал. 2 от ЗАНН. Посочвайки, че мястото на нарушението следва да бъде определено съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗАНН актосъставителят е предоставил достатъчно информация, от която да бъде изведено къде е било осъществено процесното нарушение. По тези съображения съдът прецени, че неточното посочване на мястото на нарушението в процесния АУАН не обуславя отмяна на обжалваното НП, тъй като това не е ограничило правото на защита на санкционираното лице, като впоследствие тази неточност в административнонаказателното обвинение е била отстранена от административно-наказващия орган по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.