Решение № 12 от 20.01.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Т., 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Т., IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И. като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330100306 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Д. П. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Рибарица, област Ловеч, ул. „улица” № 3, против Община Т., представлявана от кмета на общината, с адрес гр. Т., пл. „Сава Младенов“ № 9, с предявени искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС.

В исковата молба се твърди, че ищеца е собственик на основание Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 14, т. IV, рег. № ****, дело № 475/2017 г. на недвижим имот, находящ се в с. Рибарица, област Ловеч, с административен адрес ул. „улица“ № 129, а именно: Поземлен имот с идентификатор ******161, с начин на трайно ползване урбанизирана територия, с площ от 1525 кв.м., с номер по предходен план 219, квартал 32, парцел IV, заедно с описаните в акта сгради. Сочи, че собственият му поземлен имот е с лице към улица „улица“ на с. Рибарица.

Ищецът заявява, че при извършено по негово искане на 29.04.2022 г. трасиране от оторизиран геодезист се установило, че част от поземления му имот е заета от общински тротоар, изграден при ремонтните работи на пътното платно на улица „улица“ пред имота му. Заетата от тротоар част от имота му е в размер на около 72 кв.м., с размери 27,8 м. на 2,6 м., попадаща в югозападната част на имота, откъм тротоарната част на ул. „улица“.

Сочи се, че процесната част, въпреки възраженията му, че се засяга частна собственост, била асфалтирана през миналата година. Върху същата част от имота му, заета с тротоар, била разположена и конструкция на автобусна спирка с размери 4м./1м. сочи, че нито той, нито праводателите му са давали надлежно разрешение за това. С оглед извънсъдебно доброволно уреждане на отношенията, подадол до ответната община под Вх.

№ Молба-101/16.05.2022 г. и последваща Покана вх. № 22/12.05.2023 г. за предприемане действия по освобождаване на имота му и премахване на незаконното съоръжение-навес автобусна спирка. До настоящия момент такива действия от ответната страна не били предприети, поради което у него е наличен правен интерес от предявяване на исковете по чл.

108 и по чл. 109 от ЗС. Заявява, че пасивната процесуална легитимация на ответната страна произтича от разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата и се потвърждава от 1 приложеното Писмо изх. № 08-0088/06.06.2023 г. на АПИ – ОПУ - Ловеч, към която институция ответната Община Т. е направила неуспешен опит да прехвърли отговорностите си по казуса.

Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на Община Т., че ищецът е собственик на основание Нотариален акт за дарение № 14, том.

IV, рег. № ****, дело № 475/2017 г. на нотариус Р. Вутева, рег. № 392 от НК на поземлен имот с площ от 72 кв. м., с размери 27,80 м. на 2,60 м., който е неразделна част от собствения му поземлен имот с идентификатор ******161 по КК и КР на с. Рибарица, област Ловеч, с адрес на имота: ул. „улица“ № 129, трайно предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., целият с площ от 1525 кв.м., номер по предходен план 219, квартал 32, парцел IV, при съседи: имоти с идентификатор ******551, ******580, ******162, ******159, ******569, и която част попада в югозападната част на описания поземлен имот, откъм тротоарната част на ул. „улица“ и осъди на основание чл.

108 от ЗС ответната Община Т. да му отстъпи собствеността и предаде владението върху тази подробно описана част от поземления му имот, като на основание чл. 109 от ЗС осъдите Община Т. да премахне изградената от нея в процесията част от собствения му Поземлен имот с идентификатор ******161 автобусна спирка - навес с размери 4 м./1 м. и премахне изградения в тази част на имота му тротоар, с наличието на които се пречи да упражни пълноценно правото си на собственост върху имота.

Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника. В него ответната страна заявява, че не признава предявените срещу нея искове с посочени правни основания по чл.

108 от ЗС и чл. 109 от ЗС, като счита двата иска изцяло за неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени.

Счита, че Община Т. не е собственик на пътя и на прилежащата му част тротоар, върху който е монтирана автобусната спирка и не следва искът да е насочен срещу нея, а следва да се конституира по делото като ответник собственика на пътя.

Моли да бъдат конституирани допълнително като ответници, респ. страни по делото:

1. Собственика на пътя — МРРБ и 2. Управляващите пътя - Агенция "Пътна инфраструктура".

Заявява, че при условие на евентуалност предявява насрещен установителен иск със следното искане: Ищецът да докаже по какъв начин са придобити частите от имота, които са били придаваеми към УПИ IV-219, кв. 32 по действащия РП на с. Рибарица с площ от 72 кв. м., с размери 27,80 м. на 2,60 м., който твърди, че са неразделна част от собствения му поземлен имот с идентификатор ******161 по КК и КР на с. Рибарица, Ловешка област, с адрес на имота: ул. „улица“ № 129.

Съдът в своето определение по изготвения проект на доклад дал квалификация, че е предявено искане с правна квалификация чл. 108 от ЗС и по чл. 109 от ЗС, като е разпределил доказателствената тежест по искането в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на доклада по делото.

С доклада по делото съдебният състав по повод предявеният в условие на евентуалност насрещен установителен иск, предявен от Община Т. с искане: Ищецът да докаже по какъв начин са придобити частите от имота, които са били придаваеми към УПИ IV-219, кв. 32 по действащия РП на с. Рибарица с площ от 72 кв. м., с размери 27,80 м. на 2,60 м., който твърди, че са неразделна част от собствения му поземлен имот с идентификатор ******161 по КК и КР на с. Рибарица, Ловешка област, с адрес на имота: ул.

„улица“ № 129 не е допуснал да бъде разглеждан в настоящето производство, като отделен такъв, респективно – алтернативен, тъй като: Искът за собственост по чл.108 ЗС 2

/ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик.

Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Също така от застъпваните в съдебната практика становища ревандикационният иск съдържа две искания за защита - установяване, че ищецът е собственик на процесния имот, и осъждане на ответника да му предаде владението на същия, като на основание чл. 2 ГПК съдът дължи произнасяне по всяко от двете искания с отделен диспозитив: установителен диспозитив относно правото на собственост на ищеца и осъдителен диспозитив по претенцията за предаване владението на имота. Съгласно постановеното в т. 2А от Тълкувателно решение № 4 от 2014 г. по ТД № 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС - Съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.

Именно с оглед изложеното направеното „алтернативно“ искане от страна на ответната страна Община Т. не следва да бъде отделно разглеждано, тъй като същото е част от дължимото произнасяне, от страна на съда, сезиран с иск по реда на чл. 108 от ЗС, а именно произнасяне относно правото на собственост на ищеца, върху процесния имот и осъдителен диспозитив по претенцията за предаване владението на имота.

По молба на ответната страна по делото Община Т., съдът с Определение № 336 от 26.05.2024 г. е конституирал като заинтересована страна по делото Агенция „Пътна инфраструктура“. Чрез становище депозирано в съда с вх. № 3587 от 11.06.2024 г. по делото от АПИ е заявила, че с писмо с рег. № 53-00-329/11.03.2021 г. АПИ съгласува коригиран Технологичен проект, част „Пътна“ за обект „Път Ш-358 „Т.-Гложене-Ябланица“ от км 34+608.06 до км 50+609“, без забележки. Обяснителна записка „Пътна част“ /извадка/ Писмо вх. № 04-16-2019/31.07.2023 г. на МРРБ. Сочи се, че от приложената записка се установява, че във връзка с изготвянето на технологичен проект за обект Превантивен ремонт на Път Ш358 „Т.-Гложене-Ябланица“ от км 34+608 06 до км 50+609 била изготвена оценка относно състоянието на съществуващата пътна настилка Целта била разработването на проект за превантивен ремонт на съществуващата пътна отсечка, на която ще се осигури възстановяване и подобряване на транспортно- експлоатационните качества и носимоспособността на настилката, с оглед осигуряване условия за безопасност на движението и добро отводняване на пътя в участъка. Участъкът бил пресъгласуван през 2020 г., но се установило че по цялата дължина на трасето има водопровод, който ще се засегне по време на строителството и във връзка с това е изготвено ново проектно решение съобразено с изискванията на Изпълнителя, Възложителя и Община Т..

АПИ заявява, че проектното решение на разглеждания пътен участък било разработено, съгласно Норми за проектиране на пътища и Наредба № 2 за планиране и проектиране на комуникационно- транспортните системи на урбанизираните територии, при условието за максимално придържане към съществуващия път. Заявява, че разглежданият участък преминава през 2 населени места с. Рибарица от км 34+608 до км 43+469 и - гр. Т. от км 47+534 до км 50+609 Дължината на участъка е L=16 км.

В т 5.3. от обяснителната записка било отразено, че проектния габарит се запазва изцяло съществуващия, както следва: Участък от км 34+608 до км 43+469 - населено място с. Рибарица при ширина на настилката 2 х 3.25м. и два тротоара с променлива ширина. В населените места се предвижда ремонтът на пътното платно да се извърши чрез полагане на асфалтови пластове /пренастилане/ в определена последователност. В т.5.7. от записката 3 било предвидено възстановяване на бетоновите бордюри с легнали бетонови бордюри 18/35.

На следващо място сочи, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството с Писмо вх. № 04-16- 2019 от 31.07.2023г. в отговор на писмо вх. № АУ10-10(2) от 18.07.2023г. на Община Т., е дало отрицателно становище на искането за изменение на действащ ПУП, предвид, че след справка в Кадастрално-административната информационна система на АГКК е установено, че ПИ с идентификатор ******161, собственост на г-н Г., граничи с ПИ с идентификатор ******569 - публична общинска собственост и не граничи с ПИ с идентификатор ******551, ул. „Г. Бенковски“ - публична държавна собственост, с начин на трайно ползване: за път от републиканската пътна мрежа.

Сочи се, че във връзка с изложеното, заместник министъра на Регионалното развитие и благоустройство счел, че исканото изменение на действащия ПУП не било във връзка с инвестиционни намерения на Агенция „Пътна инфраструктура“, в качеството й на администрация управляваща републиканските пътища, а е във връзка с промяна на регулационните граници на ПИ с идентификатор ******161 в съответствие с документите за собственост, поради което не били налице основанията да издаде заповед за изменение на ПУП, съгласно чл. 135, ал.1 и ал 3 във връзка с чл. 124а, ал.4 от ЗУТ.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: