Решение № 4916 от 18.05.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 27100/2021
- Вид
- Решение № 4916
- Подписан
- 18.05.2022
- Състав
- КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.151, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.156 · Закон за енергетиката
- §1, т.42 · Закон за енергетиката
- чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4916 гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20211110127100 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ******, представлявано от А А - Изпълнителен директор срещу М С М., ЕГН **********, с адрес АДРЕС и В. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес АДРЕС с която се иска да бъде прието за установено спрямо ответниците, че дължат на ищеца при квоти солидарно за 5/6 части от дълга и само В. ИВ. М. за 1/6 част от дълга, сумата от 2242,63 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 11.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 312,03 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 03.06.2020 г., сумата от 43,08 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 11.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7,77 лв. за периода от 31.03.2017 г. до 03.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 23753/2020 г. на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС Аб. №: *****, ИД номер: *****.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, 1 ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с ФДР” ЕООД.
Прилагат се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни.
Оспорва се наличието на валидно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия. Оспорва се и качеството потребител по см. на пар.1 т.42 от ЗЕ на ответниците.
Оспорва се исковата претенция по размер.Сочи се, че ищецът е начислявал суми за топлинна енергия на база, а не въз основа на реално консумирана енергия.
Оспорват се като неоснователни претенциите за лихви, с твърдение, че главниците върху които са начислявани лихви са неизискуеми.
Въведено е възражение за погасяване на вземанията по давност, като се изтъква, че по отношение на тях се прилага кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Претендират се разноски.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 11.06.2020 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М С М., и В. ИВ. М. за сумата от 2242,63 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 11.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 312,03 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 03.06.2020 г., сумата от 43,08 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 11.06.2020 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 7,77 лв. за периода от 31.03.2017 г. до 03.06.2020 г.
С разпореждане от 24.06.2020 г. по ч. гр. д. № 23753/20120 г. по описа на СРС, съдът е 2 постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 52.11 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжниците, с което са оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
От представените по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №10, том LXXIV, дело №14662б96 г. и Договор за продажба на държавен недвижим имот от 31.10.1990 г. по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че М С М. и В. ИВ.
М. са съсобственици на 5/6 ид.ч. в режим на СИО, а В. ИВ. М. с собственик на 1/5 ид.ч от апартамент АДРЕС.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ФДР“ ЕООД, което дружество да извършва индивидуално разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор между ФДР“ ЕООД и етажната собственост с адрес: АДРЕС, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.
Пред СРС е ангажиран договор от 01.11.2007 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и ФДР“ ЕООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че aбонатната станция топлозахранва вход А. Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 00.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Вещото лице е посочило, че през процесния период 5-те радиатори в процесния имот са били демонтирани, което е отбелязано в отчетни формуляри от 04.05.2017г., 22.04.2018г. и 18.05.2019г. За процесния имот няма изчислена ТЕ за отопление на имот. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. на база пълната отопляема кубатура 206куб.м. съгл. акт за разпределение на кубатурата. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 22.11.2001 г.В процесния имот има монтирани два броя водомери за топла вода. Водомерите са отчетени на 04.05.2017г., 22.04.2018г. и 18.05.2019г., като отчетните формуляри с подпис на потребител са представени на в.л. и същите отчетени стойности фигурират в изравнителните сметки.
3
Вещото лице счита, че изравнителните сметки изчислени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба№16-334/07г. изменение от 01.06.2014г. Вещото лице е констатирало, че топломерите са преминали метрологична проверка пред 2 годишен период, като един от тях е преминал проверка през 32 вместо 24 месеца, но не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за процесния период за отопление на сградна инсталация и БГВ е 2244.22 лева.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че съгласно счетоводните записвания на ищеца не са извършени плащания от страна от ответниците за процесния период по издадените фактури за топлинна енергия, както и по фактурите за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Разпечатката съдържа 40 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f64338b3-6951-487c-92ec-a56da3843c5e