Решение № 4860 от 06.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4860 гр. Пловдив, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330103409 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД с ЕИК: 123526430 и адрес: гр. Пловдив, УЛ.ХРИСТО Г.ДАНОВ 37 против П. В. Н. с ЕГН: ********** и адрес: **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че се дължат сумите, както следва: сумата от 138, 31 лева - главница, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена за периода 02.03.2022г. 01.04.2022г. по партидата на длъжника с клиентски № *** за обект на потребление, находящ се в ***, с ИТН: ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 19.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 27, 96 лева - обезщетение за забава за периода 21.04.2022г. - 18.01.2024г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №960/2024г. по описа на ПРС, ХХIII-ти гр. състав.

Претендира разноски за заповедното и настоящото исково производство.

Ищецът сочи, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които за процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване АД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г.

Посочва, че според чл.94а от ЗЕ крайният снабдител осигурява снабдяването с електрически енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към 1 електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. До този момент се сочи, че ответникът не е упражнил правото си на промяна на доставчика на електрическа енергия.

Посочва, че ответникът има качеството на битов клиент съгласно §1, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, тъй като ползваната от същия електрическа енергия е за битови нужди с оглед вида на обекта на потребление – жилище.

По силата на чл.7, т.1 от ОУ ищецът се сочи, че се задължило да снабдява с ел. енергия обект на ответника с ИТН ***, находящ се в ***.

Посочва се, че за ответника е бил открит клиентски номер в качеството на собственик на горния имот.

На 19.05.2021 г. е бил продаден на публичен търг на „Бургойл БГ“ ООД. Впоследствие ответникът е оспорил по съдебен ред с вписана искова молба публичната продан, като от подадената жалба е видно, че ответникът владее процесния имот и желае да бъде възстановен ел. захранването.

Твърди, че ответникът, съгласно чл.11, т.1 от общите условия на ищеца, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия и предоставяните мрежови услуги, в определените срокове и начини в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от същите.

Ищецът сочи, че съгласно чл. 27,ал.1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Посочва, че в изпълнение на задълженията си, ищецът е доставил на ответника за посочения период и на посочената стойност електрическа енергия, която не е заплатена.

Претендира се и обезщетение за забава.

Моли се исковете да се уважат.

Претендират се разноски по делото.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на ответника.

В първото по делото открито съдебно заседание се явява ответникът, като оспорва предявените искове по основание и размер. Представя писмени доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 98а ЗЕ ищецът в качеството си на краен снабдител продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.

Ищецът е представил и са приети като писмени доказателство Препис- извлечение от 2 сметка, както и фактура № 1267983404, в която е отразено, че за периода от 02.03.2022 г. до 01.04.2022 г. се дължи сумата от 138,31 лв. с ДДС стойност на доставена електрическа енергия за обект, находящ се в ***. В детайлната информация е отразено, че са доставени 710 кВтч, от които 399 кВтч дневна ел.енергия и 311 кВтч нощна ел. енергия.

По делото са приети като доказателство общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕВН Електроснабдяване“ АД, действащи през процесния период. В чл.1 т. 4 е прието, че потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН Електроразпределение“ АД, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

От Общите условия се установява, че потребителят заплаща установената цена за доставеното му количество електроенергия след доставката на тази стока – в разпоредбата на чл. 11 е установено, че клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия, а в Раздел IV “Плащания”, чл. 18, ал. 1 е установено, че потребителят следва да заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като в ал. 2 е предвидено, че срокът за плащане на възникналото задължение е 10-дневен за всички фактури, които се издават ежемесечно – арг. чл. 17, ал. 1 от ОУ.

От справка от Агенция по вписванията - Служба по вписванията – Пловдив се установява, че процесният имот е бил собственост на ответника, като е бил предмет на съдебни спорове.

В проведеното открито съдебно заседание ответникът не оспорва, че е бил собственик на имота, като представя и е приет като писмено доказателство Протокол за въвод във владение от 17.03.2022 г., от който се установява, че независимо, че имотът е бил предмет на публична продан, то въвода във владение на същия е пренасрочен за 31.03.2022 г. т.е. до тази дата същият все още не е предаден на купувача, като преди приключване на съдебните спорове самият ответник е искал възстановяване на електрозахранването. Не се установява през процесния период да е откривана партида на обявения за купувач БУРГОЙЛ БГ ООД.

Не се установява и заплащане на процесните суми, нито от обявения за купувач за процесния имот, нито от ответника.

От приетото по делото заключение на съдебно – техническа експертиза се установява, че за процесния период 02.03.2022 г. -01.04.2022 г. обектът е захранван ежедневно и консумирал електрическа енергия в размер на 710 кВтч. Установява се, че през процесния период клиентът е присъединен към електроразпределителната мрежа и следователно са предоставени и мрежови услуги. Вещото лице установява, че електромер с фабричен номер ***, отчитащ процесния имот е отчитан дистанционно в система за дистанционен отчет, като отчетените количества електроенергия съвпадат с фактурираните такива. Установява се, че върху лицевия панел на електромера са нанесени всички маркировки, съгласно изискванията на нормативните документи, като същият е преминал изискуемите проверки, като следващата вторична проверка следва да се извърши през 2026 г.

3

От приетото по делото заключение на съдебно -счетоводната експертиза се установява, че счетоводството на ищцовото дружество по повод осчетоводяване на процесната фактура е водено редовно, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Фактурата е осчетоводена на датата на издаване и по индивидуалната партида на клиента. Установява се, че дължимата цена за консумираната ел. енергия и достъп до мрежата по процесната фактура, съгласно решенията на КЕВР, цитирани в заключението, за всеки отделен ценови период е изчислена правилно. Изчислена е и законната лихва за забава, която напълно съответства на претендираната такава.

Съдът намира за установено, че между страните е възникнало валидно облигаторно правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на който крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи условия (ОУ) – арг. чл. 98а, ал.

1 ЗЕ. Т.е. с отнапред съставени общи клаузи от търговеца-краен снабдител се определят страните по договора за доставяне на електрическа енергия.

Страна (купувач) по договора за продажба на електро енергия е битовият клиент или този клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди - арг. пар. 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ. Не се оспорва и от приетите писмени доказателства се установява, че ответникът е бил собственик на процесния имот, като е обитавал същия през исковия период, тъй като въводът във владение не е могъл да бъде осъществен.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза ответникът има качеството на клиент с оглед обстоятелството, че не се установява да е предадена владението върху притежавания от него процесен имот преди изтичане на исковия период. Фактът, че е намерено трето лице в имота рефлектира върху извода, че отговорност носи ползвателят на имота до предаването му на обявения за купувач.

При така установените правнорелевантни обстоятелства съдът намира, че за ответника в качеството му на потребител на електрическа енергия е възникнало задължението за заплащане на доставеното количество електрическа енергия на стойност от 138,31 лв.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не установи при условията на пълното и главно доказване по правилата по чл. 154, ал. 1 ГПК, че е погасил чрез плащане възникналото парично задължение. Не се установи и задължението да е погасено от трето лице за спора лице- обявения за купувач на имота БУРГОЙЛ БГ ООД.

4

Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. За периода на забава по всяка фактура с начална датата – денят, следващ деня на установения падеж и крайна дата 18.01.2024 г., в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за забавено заплащане на главното задължение в размер на сумата от 27,96 лв., който размер се установява от приетото заключение на ССЕ.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски. В производството последният е доказал извършването на разноски за държавна такса от 75 лв., депозит за ССЕ – 150 лв. и депозит за СТЕ – 200 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ размер на юрисконсултското възнаграждение 100 лв. Следователно и в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в общ размер от 525 лв.

Тъй като установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е част от заповедното производство – по установяване съществуването на удостовереното в издадената заповед за изпълнение по чл.