Решение № 127 от 10.03.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Монтана, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20251630101228 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.69 ал.1 от Закона за наследството.

Предявен е иск по чл.344 ал.2 ГПК.

Производството е по реда на чл.341 и следващите ГПК, във фазата по допускане на съдебната делба.

Ищецът, Т. К. К., ЕГН **********, постоянен адрес:******, чрез процесуалния си представител адвокат М. М., е предявил иск против: М. В. К., ЕГН **********, настоящ адрес: **** и В. К. К., ЕГН ****, настоящ адрес:

*****, за делба на моторни превозни средства.

Ищецът твърди, че той и М. К. и В. К. са съсобственици на 2 броя автомобили, а именно:

1. Мицубиши /Джип/, модел Паджеро, рама: ЈМВ0NV24ОТЈ000991, двигател:

4D56HВ7019, рег. № *****,

2. Фолксваген Голф, рама: WVWZZZ1JZ3W588833, двигател-без номер, рег.№ ****.

Тези моторни превозни средства са им останали в наследство от покойния им наследодател К. Т. К., бивш жител на гр. Монтана.

На 10.04.2025г. подал молба по чл.390 и сл. от ГПК за обезпечаване на бъдещ иск. Било образувано ч.гр.д. № 936/2025г., І гр.с-в. С Определение рег.

№ 557/10.04.2025 г.,съдът допуснал обезпечение на бъдещ иск за делба между посочените лица и наложил обезпечителна мярка „спиране от движение” на процесните моторни превозни средства.

Автомобилите са реално съществуващи в момента, като след смъртта на баща му се ползват изцяло от В. К. К..

1

Моли процесните моторни превозни средства, придобити по наследство, да бъдат допуснати до делба при квоти за страните в съответствие със закона и доказателствата по делото.

Моли, на основание чл.344,ал.2 ГПК с решението си за допускане на делбата съда да се произнесе относно това каква сума ответникът В. К. К., който единствено се ползва от делбените вещи, му дължи за ползването им.

Размерът на обезщетението определя на месечните наеми за подобни моторни превозни средства - наем в размер на 300 лв. общо месечно, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска.

Моли, настоящата искова молба да се счита и за покана по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС до В. К. К. като съсобственик, който лично да му заплаща обезщетение за ползата, от която е лишен, в размер общо на 300 лв. на месец.

Моли да му се присъдят разноските.

Ответникът В. К. К., ЕГН **********, от *******, чрез процесуалния си представител адвокат Е. И. В., вписана в АК Монтана, в срока, предвиден за отговор взема становище.

Оспорва като недоказан предявения иск.

Счита, че исковата молба е основателна, но недопустима.

Съгласно удостоверение за наследници в действителност Т. К. К. се явява също наследник на К. Т. К., както нейния доверител В. К. и тяхната майка М.

В. К., но наследството се приема както с активите така и пасивните. С оглед на предявения иск възразяват, не само относно размера на претенцията за изплащане на месечен наем за наследените автомобили, но и оспорват, че и двата автомобила са в движение и се ползват от ответника.

Относно гореизложеното излага следните доводи, а именно :

Отношенията между ищеца и ответниците са изключително влошени, като не поддържат никакви контакти по между си и от тук възникват породилите се недоразумения. Визира претенцията за месечен наем на превозните средства останали им в наследство, като недоказана, както и факта, че е ищеца е възпрепятстван от ползването им, като дори не притежава свидетелство за управление на МПС и не е изявил желание да ползва нито един от автомобилите. Относно претенцията за Фолксваген Голф ***, още приживе на баща им е бил разпродаден на части и останал за бракуване, но по стечение на обстоятелствата не успели.

Единствения автомобил в движение е мицубиши *****, която към момента и ответника не ползва, тъй като има наложена обезпечителна мярка, което го довежда до изключително затруднение, тъй като майка им също наследник е в много лошо здравословно състояние и основно автомобила се е ползвал да придвижва по здравни заведения. Ищецът никога не е полагал грижи за тези коли, нито е плащал за ремонти или данъци. Не се е интересувал изобщо нито от финансовото положение на семейството, нито от здравословното състояние на родителите си. В момента дори ответника В. изплаща кредит, който бащата наследодател е теглил, от който ищеца се е облагодетелствал.

2

Отношението му към майката е изключително арогантно, пошло и агресивно от страна на ищеца и срещите му с нея приключват с полицейско посещение.

Във връзка с изложеното, считат че предявеният иск е немотивиран, недоказан и моли да бъде отхвърлен, тъй като е наясно с факта, че и той е наследник и е склонен да изплати неговата част, съгласно удостоверението за застрахователната стойност на автомобилите.

Предвид изложеното прилага като доказателство, копия от документи удостоверяващи влошеното здравословно състояние на М. К., копие от Постановление на Прокуратурата, копия от фактури по поддръжка на автомобилите, копия от вносни бележки по погасяване на кредита, копие за платени данъци и такси, както и копия от удостоверения за застрахователна стойност на автомобилите.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Допусната е и назначена съдебно-автотехническа оценъчна експертиза, изпълнена от вещото лице инж.Р. Д., приета от съда и не оспорена от страните.

Изискано е и приложено частно гражданско дело № 936 по описа за 2025 година на Районен съд – Монтана.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правилото на чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:

За да се допусне делба на движима вещ следва да се установи по безспорен начин, че тя е била собствена на наследодателя, който я е придобил по силата на оригинерен или деривативен способ. При иск основан на чл. 69 ЗН съделителят - наследник следва да установи по безспорен начин правовъзникващите факти, а именно да докаже твърдението си, че вещта, предмет на делбата е бил собственост на наследодателя. Според 341 и сл.ГПК за да се допусне делбата е необходимо да се представят доказателства за принадлежността на процесната вещ към наследството, които трябва да бъдат достатъчни и убедителни. Предвид обстоятелството, че решението по допускане на делбата е правната основа за извършването й, предвид вещноправният му транслативен характер, следва по несъмнен начин да се установи собствеността. Без доказване собствеността върху вещта този ефект не може да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата. Освен с писмени доказателства принадлежността на вещта към наследството може да се доказва при определени случаи и чрез свидетели, които установяват давностно владение, с което наследодателят е станал собственик на вещта, предмет на делбата, в което няма ограничения. В случая са налице безспорни доказателства, установяващи по несъмнен начин обстоятелството, че наследодателят на страните е бил собственик на процесните МПС-та. Това не е спорно между страните.

Решението по допускане на делбата има установително действие относно лицата, вещите и частите на всеки от съделителите при нейното извършване. Това налага във фазата по допускане на делбата в делбеното производството да бъде установено правото на собственост на всяко едно от 3 лицата върху вещите, чиято делба се иска да бъде допусната по съдебен ред и частта им на всеки от тях в имуществената общност. В конкретният случай са установени движимите вещи, предмет на делбата, съделителите и каква е частта на всеки от тях, което обуславя извода за допускане на съдебната делба при права, определени в закона.

Няма спор между страните, че са наследници по закон на К. Т. К., б.ж. на град Монтана, починал на 20.09.2024 година, съгласно данните от Удостоверение за наследници изх.№ 2525 от 24.09.2025 година на Община Монтана, негова преживяла съпруга и двама сина.

Не се спори и относно обстоятелството, че по време на брака между М. В. К. и К. Т. К., той е декларирал собственост върху двата процесни автомобила, т.е. след неговата смърт те са включени в наследството, останало от него.

В случая квотите на страните в съсобствената наследствена вещ се определят по силата на закона, а именно: разпоредбата на чл.9 ал.1 от Закона за наследството.

Друг е въпросът, за кои МПС-та е допустим иска за делба.

До делба се допускат само движими вещи, за които по делото да бъде установено, че са съсобствени между съделителите, съществуват към настоящия момент и е установено също така кой от съделителите ги държи, но не и вещи, които някога са били собствени или съсобствени и са се намирали в държане на един от съделителите към минал момент.

Константната съдебна практика на ВКС приема, че движимите вещи могат да бъдат допуснати до делба само, ако по делото е установено, че са съсобствени на съделителите, т. е. да са били собственост на наследодателя, съществуват към момента на приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция, решаваща спора по същество, както и ако към този момент е установено, в чие държане се намират. Движими вещи, които към този момент не съществуват, тъй като са погинали или чието местонахождение е неизвестно, не се допускат до делба, тъй като поделянето на несъществуваща вещ е невъзможно. Дори движимите вещи да са придобити от наследодателя, само по себе си това обстоятелство не е достатъчно, за да се допусне делбата им, ако към момента на приключване на съдебното дирене не е категорично установено тяхното местонахождение, тъй като ако не бъде установено в диспозитива на решението по допускане на делбата, съгласно изискването на чл. 344, ал. 1, изречение последно от ГПК кой държи движимите вещи, във втората фаза на делбеното производство не може да бъде извършено реалното им поделяне посредством предвидените в 4

ГПК способи за това. В този смисъл са Решение № 1317/24.02.2009 г. по гр. д.

№ 5603/2007 г на ІІ г. о., Решение № 297/22.12.2014 г. по гр. д. № 4004/2014 г. на І г. о. и др.

По настоящето дело от показанията на разпитаните свидетели в лицето на И. М. И., Ц. И. Ц. и Г. Н. Г., които са безпротиворечиви и истинни, като съда ги приобщава по делото и в което няма спор е, че наследодателя на страните е притежавал процесните две моторни превозни средства. Приживе наследодателя на страните се е оплаквал, че има проблеми с джипа, предоставил го е на трето лице, което е катастрофирало с него. Свидетелите не установяват къде се намира това МПС, ползвано от наследодателя приживе и кой го държи, към датата на проведеното открито съдебно заседание на 29.01.2026 г, когато бяха разпитани.

При така установеното след като към момента на приключване на съдебното дирене от показанията на тези свидетели безспорно се установява, че процесната движима вещ, а именно: Мицубиши /Джип/, модел Паджеро, рама: ЈМВ0NV24ОТЈ000991, двигател: 4D56HВ7019, рег. № *****, не съществува реално и че не е известно въобще местонахождението му, то не може да бъде допусната и извършена делба, поради погИ.ето и.

Относно искането за изплащане обезщетение за неползване на движими вещи:

В чл. 344, ал. 2 ГПК изрично е предвидено, че по искане на някой от съделителите съдът определя привременно начините на ползване на делбените имоти и сумите, дължими срещу ползването им. Това искане е различно от претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС за обезщетение за минало време, която може да се предяви само във втората фаза на делбата по реда на чл. 346 ГПК.

Правната квалификация на отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването му факта и обстоятелства, както и от формулирания при това петитум. Ако искането касае присъждане на глобално претендирано обезщетение, включително изчислено по месеци, но за минал период от време, същото следва да се квалифицира като самостоятелна искова претенция. Но ако се претендира периодично заплащане на суми срещу ползването на съсобственото имущество занапред до окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременна мярка по смисъла на чл. 344 ал. 2 ГПК.