Решение № 61 от 19.05.2022, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Девня, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЮЛИЯН НИКОЛОВ при участието на секретаря И. М. като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20223120200011 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Г***“ ЕООД , ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** ,против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение , установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № 8504555743 Въззивникът, чрез процесуален представител оспорва приетата от наказващия орган за установена фактическа обстановка и в подадената жалба твърди , че при издаването на електронни фиш са нарушени разпоредбите на материалния и процесуалния закон и ЕФ се явява неправилев, недоказан и незаконосъобразен.Моли ЕФ да бъде отменен изцяло.

В с.з жалбоподателя не се явява, представлява се от адв.К.А. от АК Хасково.

Въззиваемата страна – АПИ- Национално ТОЛ управление , редовно призована,представлява се от ю.к Н.А. , надлежно упълномощена.Представителят на въззиваемата страна моли съда атакуваният ЕФ до бъде потвърден като правилен и законосъобразен.Твърди , че в атакувания ЕФ нарушението извършено от въззивника е описано правилно , точно и ясно.Твърди също така , че безспорно е доказано за какво ППС става дума , както и , че същото се е движило в обхвата на пътя посочен в ЕФ.Моли атакуваният ЕФ да бъде потвърден изцяло.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, 1 обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните фактически и правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

В атакувания ЕФ не се съдържат доказателства относно компетентния орган който го е издал.Обжалваният ЕФ страда от процесуални нарушения. Налице е неправилна квалификация на нарушението и са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето н ЕФ.

Относно законосъобразността на обжалвания административен акт:

Видно от връчения на въззивника електронен фиш , същият не съдържа задължителните реквизити, описани в разпоредбата на чл. 189ж, ал.

1, ЗДП. В електронния фиш липсва отразяване на административнонаказващия орган, който го е издал, мястото на извършване на нарушението, словесното описание на извършеното нарушение е в разрез с императивната материално-правна санкционна разпоредба и не отговаря на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят.Също така настоящият съдебен състав счита, че нарушението не е доказано.Липсата на задължителен реквизит винаги е съществено нарушение в административнонаказателното производство, което обосновава и отмяната на незаконосъобразния акт.

Първият съществен порок на процесния електронен фиш е неговата форма, като образец. Съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП образецът на електронния фиш, издаван за нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, се утвърждава от Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". В случая не е спазена предвидената за електронен фиш форма, поради което е налице съществено нарушение на процесуалните правила.В електронния фиш е записано бланкетно, че съшият е издаден при условията на чл. 189ж от ЗДвП, без да е посочено кой и въз основа на какво е одобрил образецът. Това нарушение води до невъзможност да се прецени дали реално има протокол респ. решение в този смисъл на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или образецът е утвърден еднолично от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", или пък образецът изобщо не е бил утвърждаван, при което ще е налице допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 189ж ЗДвП, което се явява съществено, доколкото не е спазена предвидената в закона форма за издаване на електронния фиш.

Електронният фиш е издаден от некомпетентен орган, доколкото не може да се установи кой точно е неговият автор.Издаването му от некомпетентен орган, прави санкционния акт незаконосъобразен страдащ от най-тежката форма на порок, поради което следва да бъде отменен. Предвид факта, че не е удостоверено в санкционния акт по несъмнен начин в чии административни граници е извършено нарушението, то е налице съществен порок в електронния фиш, водещ до неговата недействителност, тъй като липсват данни за компетентността на издателя. Нещо повече, всеки акт, съдържащ 2 властническо волеизявление на държавен орган, задължително трябва да съдържа точни данни за неговия издател, както и имена и длъжност, за да бъде проследена неговата компетентност. Липсата им възпрепятства пораждането на целените с него правни последици, тъй като за да възникне правно действие, този акт трябва да е издаден от надлежно овластен за това орган на държавна власт. Именно начинът на овластяване е най-важната предпоставка, за да се породят всички правни последици на съответния властнически акт. Нещо повече, липсата на компетентност на лицето, издало акта, е основание последният да се обяви за незаконосъобразен. Изложеното в пълна сила важи и за електронните фишове, които безспорно са властнически актове, ангажиращи административно-наказателната отговорност на конкретно лице. В обжалвания пред Вас електронен фиш е възпрепятствана възможността да бъде извършена преценка относно компетентността на административно-наказващия орган, така и да се установи валидността на оспорения електронен фиш.

На следващо място, електронният фиш противоречи на чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП, тъй като липсва ясно и конкретно описание на нарушението, което дружеството е извършило. Първо, то е записано като съчетание между букви и цифри, които не носят никаква информация на санкционираното лице. В системата на Агенция „Пътна инфраструктура“ е възможно под въведения номер на нарушението да съществува подробно описание и индивидуализация на извършеното нарушение от дружеството, но това не може да санира липсата на този реквизит в електронния фиш.Подобно провеждане на административно-наказателното производство е недопустимо, тъй като се нарушават процесуалните права на жалбоподателя и найсъществено се засяга правото му на защита, тъй като същият е поставен в невъзможност да разбере какво нарушение е извършил, респективно е санкциониран. Административното обвинение следва да бъде безспорно доказано и подкрепено със съответните доказателства. Същото следва да е ясно, точно и конкретно, за да може това, което е извършено, да бъде подведено под правилната санкционна норма и разпоредбата, която съдържа правилото за поведение, което не следва да бъде нарушавано. Това се извежда от разпоредбите на чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 53 от ЗАНН. Недопустимо е при ангажиране на административно-наказателната отговорност на дадено лице в обвинението да се съдържа алтернативност на деянието. Административно-наказващият орган е длъжен да даде ясна правна квалификация, придружена с конкретно описание на извършеното нарушение. В случая за въззивника остава непонятно какво нарушение е извършил - няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването му. Недопустимо е да се съдържа алтернативност при изпълнителното деяние и по този начин да се ангажира административнонаказателна отговорност. Единственият извод, който се налага, е, че липсва този задължителен реквизит, а това е съществен материално-правен порок, който не може да бъде саниран в производството по обжалването му. Липсата на словесно описание прави невъзможно да се проследи дали фактическата обстановка, представена в електронния фиш, 3 отговаря на материалноправните разпоредби, посочени за нарушени, което представлява толкова съществен порок, защото води до недействителност на обжалвания акт. Поради което и електронният фиш се явява незаконосъобразен.

В атакуваният ЕФ не индивидуализирано достатъчно ясно МПС, с което се твърди да е извършено нарушението, като марка, модел, регистрационен номер, брой оси и екологична категория, като само е записано, че същото е

„в състав с ремарке“ без административнонаказващият орган да е описал посоченото ремарке.От друга страна АНО е описал , че общият брой оси на ППС са 5, съответно е определил и максималната санкция, която съгласно чл. 29 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа за Товарен автомобил над 12 т с 4 и повече оси от екологична категория Евро V е в размер на 133 лева, като така определената санкция не само не е подкрепена от доказателства, но се явява и незаконосъобразна.

Неясно остава защо административнонаказващият орган не е определил тази санкция в размера й посочен за Товарен автомобил над 12 т с 2-3 оси от екологична категория Евро V, така както е описал МПС в електронния фиш и съответно в този случай санкцията щеше да бъде в размер на 82 лева. Липсата на каквито и да било доказателства и мотивирано и пълно и точно описание насоченото нарушение е съществено нарушение в административнонаказателното производство, което обосновава и отмяната на незаконосъобразния акт.

На следващо място, трябва да се обърне внимание и че фактът на извършеното нарушение е установен с техническо средство - „устройство № 10072, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата“, без да бъдат изведени обстоятелства за вида на техническото средство, неговия модел, годност и така нататък. Този факт е от изключителна важност, защото всяко едно техническо средство подлежи на задължителни периодични проверки, установяващи неговата годност, съгласно Закона за измерванията. Без да бъде индивидуализирано техническото средство, не могат да бъдат извършени проверки относно неговата изправност и следователно законосъобразното му използване при констатиране на административните нарушения.

Съгласно чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП, съществен реквизит от обвинението би следвало да бъде мястото на извършване на нарушението липсва подробно и ясно описание на същото, като по този начин се възпрепятства съдът да направи преценка за действителност на електронния фиш. Единствено е посочено „път А - 2 км 399+703, с посока намаляващ километър“, без допълнителни разяснения и белези, спомагащи за локализирането на мястото на извършване на нарушението. Поради което и същото не представлява изпълнение на задължителния реквизит „място на извършване на нарушението“, тъй като чрез съдържащото се в акта описание не може да бъде локализирано същото. По този начин се възпрепятства възможността на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е санкциониран и къде се е осъществило то.Липсата на правилно и точно 4 посочване на мястото на извършване на нарушението е съществен порок на електронния фиш, тъй като се възпрепятства защитата на санкционираното лице и се опорочава законосъобразността на административно-наказателното производство. Посочването на мястото на нарушението е императивно изискване на материалния закон, неспазването на което води до незаконосъобразност на правораздавателния акт, поради което той следва да бъде отменен. Описанието му в електронния фиш следва да е пълно, точно и ясно, а коректното посочване на мястото на извършване на нарушението е един от елементите, които способстват за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя.

Липсата на задълбочена и детайлна проверка и подкрепата й с убедителни доказателства от страна на административнонаказващия орган ясно се откроява и при преглед на извадка на СРS координатите за процесната дата на МПС с регистрационен номер *** представено от въззивника. Видно от същата, МПС се е движило от гр. Варна до гр. Разград, по път, включен в платената пътна мрежа, като е засечено от всички рампи, с изключение на една (тази, посочена от административнонаказващия орган), което е още едно доказателство, че бордовото устройство е функционирало и е било включено непрекъснато. Логично се стига до извода, че е налице поскоро технически проблем в „устройство № 10072, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата“, като до този извод би стигнал и АНО, ако бе извършил детайлна проверка преди да издаде електронния фиш. От всичко това следва и логичният извод, че нито дружеството-жалбоподател, нито конкретният водач на МПС са извършили или допуснали соченото нарушение.Освен всички изложено, следва да се отбележи и, че административнонаказващия орган изобщо не е извършил проверка за реално изминатото разстояние от страна на МПС, макар да има техническата възможност за това и задължение по закон, като незаконосъобразно е начислил пълен размер на таксата по чл.