Решение № 10680 от 03.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10680 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110163260 по описа за 2024 година

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.

Образувано е по искова молба на Л. И. П, ЕГН: **********, с адрес: **, срещу Б.

И. Б., ЕГН: **********, с адрес: **, с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот: апартамент № 30, находящ се в жилищна сграда в гр. София, Столична община, Район Връбница, **, състоящ се от дневна, кухня и обслужващи помещения с площ 47.84 кв. м., който представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1 (едно), стар идентификатор:

***, заедно с прилежащото избено помещение № 9 с площ 3.46 кв. м., заедно с 2.734% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на посочения недвижим имот на основание договор за покупко-продажба и наследствено правоприемство от общия им наследодател – ЛТК, починала на 18.01.2024 г. Иска се да бъде допусната делба на процесния имот при равни квоти – за всяка по 1/2 ид.ч.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен при твърдения, че процесният имот не е съсобствен, а е нейна изключителна собственост по силата на саморъчно завещание от 14.02.2022 г. При тези съображения, моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото относими доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението по допускане на делбата има установително действие относно лицата, имотите и частите на всеки от съделителите. Това налага във фазата по допускане на делбата да бъде установено правото на собственост по отношение на всеки от съделителите върху имотa, чиято делба се иска да бъде допусната по съдебен ред, и 1 частите на всеки от тях в имуществената общност. За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) страните да са носители на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост, както и на делба и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС. Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в доказателствена тежест на ищцата е установяването на горните предпоставки, а на ответницата – че притежава собствеността върху имота в пълен обем на основание валидно саморъчно завещание.

В разглеждания случай не съществува спор между страните, а и от приетия като писмено доказателство по делото – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41, том IV, рег. № 10856, дело № 559/2019 г., съставен от СТ, нотариус с район на действие – Софийски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 065 /л. 4-6 от делото/, се установява, че по силата на договор за покупко-продажба от 23.07.2019 г. ЛТК е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, предмет на делбата, представляващ, съгласно документа за собственост – апартамент № 30, находящ се в жилищна сграда в гр. София, Столична община, район Връбница, **, на III етаж, състоящ се от: дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 47.84 кв. м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се в сграда № 7, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), ниво: 1 (едно), стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, ***, под обекта: ***, над обекта: ***, при съседи по документ за собственост: изток – апартамент № 29, запад – апартамент № 31, север – коридор, юг – фасада, отгоре – апартамент № 33, отдолу – апартамент № 27, заедно с прилежащото избено помещение № 9, с полезна площ от 3.46 кв. м., при съседи по документ за собственост: изток – коридор, запад – избено помещение № 10, север – коридор, юг – избено помещение № 8, заедно с 2.734% идеални части от общите части на вх. „Б“ и от правото на строеж върху мястото.

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 510/11.03.2024 г. на Столична община, район Връбница /л. 3 от делото/ се установява, че ЛТК е починал на 18.01.2024 г. и е оставил за свои законни наследници ищцата Л. И. П /дъщеря/ и ответницата Б. И. Б. /дъщеря/.

По делото е прието като писмено доказателство саморъчно завещание с дата 14.02.2022 г. /л. 25 от делото/, съгласно което ЛТК завещава своето движимо и недвижимо имущество на дъщеря си Б. И. Б. Ведно със саморъчното завещание е представен и приет Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 25.03.2024 г., съставен от ИД, нотариус с район на действие – Софийски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 039, който удостоверява, че на посочената дата в кантората на нотариуса е била депозирана молба от Б. И. Б. с искане за обявяване на саморъчно завещание от ЛТК, оставено за съхранение в дома на покойницата.

Саморъчното завещание представлява частен диспозитивен документ. Съгласно чл. 180 ГПК подписаните частни документи доказват, че съдържанието им представлява изявление на лицата, които са ги подписали. В това се състои формалната доказателствена сила на тези документи и при установяване, че подписът 2 е неистински, то и документът е неистински. Затова оспорването на истинността на частния диспозитивен документ всъщност е оспорване, че волеизявлението изхожда от посоченото за автор лице. Същевременно, саморъчното завещание представлява едностранна сделка, за действителността на която законът поставя специални изисквания, установени в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН – да е изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Неизпълнението на тези изисквания води до нищожност на саморъчното завещание като едностранна сделка – по арг. от чл. 42, б. „б“ ЗН. Ето защо, оспорването на истинността на документа саморъчно завещание покрива и фактическия състав на материалноправно възражение за нищожност на саморъчното завещание като сделка (в този смисъл- Решение № 90 от 27.06.2014 г. по гр. д. № 3433/2013 г., Г. К., II Г. О. на ВКС).

Оспорването на представено от насрещната страна саморъчно завещание може да се извърши както по реда и в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК за оспорване на документ, така и със заявено извън този ред материалноправно възражение за нищожност на завещанието. За оспорването не е необходима специална форма. Достатъчно е ясното и недвусмислено заявление на страната, че прави оспорване на документа, съотв. на действителността на сделката, каквото по естеството и правните си последици в случая съставлява искането на ищцата, направено чрез процесуалния й представител в проведеното на 19.11.2025 г. публично съдебно заседание, искане за допускане на съдебна-почеркова експертиза, която да даде заключение относно авторството на текста и подписа на завещанието, представено с отговора на исковата молба. Тъй като завещанието е диспозитивен документ, то не може да се поставя въпроса за верността на направеното в него волеизявление, който въпрос стои само за свидетелстващите документи. Затова оспорването на саморъчното завещание означава оспорване на автентичността му, на авторството на подписа.

Предвид направеното в срок оспорване от страна на ищцата и съобразно чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК в тежест на ответницата е да докаже при условията на пълно и главно доказване автентичността на завещанието, от което черпи права, което съдът намира, че в случая не е сторено. За да бъде автентично завещанието, то трябва да отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН, като неспазването им води до нищожност на завещателното разпореждане – по арг. от чл. 42, б. „б“ ЗН.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-почерковата експертиза, се установява, че ръкописният текст и подписът, положен след „Завещател:“, не са изпълнени от наследодателя ЛТК. Съдът, ръководейки се от разпоредбата на чл. 202 ГПК, кредитира експертното заключение като компетентно, пълно и обективно изготвено. Вещото лице е изследвало оригинала на оспореното завещание, съхранявано в кантората на нотариус ИД, и образци с почерк и подписи, представени по делото, както и находящи се в служба „Архив“ при НОИ. По делото не са ангажирани данни, които да поставят под съмнение добросъвестността и безпристрастността на експерта.

Предвид гореизложеното се налага категоричен извод за неавтентичност на завещателното разпореждане, поради което същото не е произвело своето вещнопрехвърлително действие. Поради това след смъртта на наследодателката ЛТК правото на собственост върху делбения имот е преминало по правилата на наследственото правоприемство, установени в разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН, в патримониума на настоящите съделители при равни квоти – от по 1/2 ид.ч. за всяка от тях.

При това положение предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да 3 се уважи като бъде допусната делба на процесния имот при горните квоти.

Съобразно правилото на чл. 355 ГПК отговорността за съдебните разноски следва да бъде разпределена във фазата по извършване на съдебната делба.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба Л. И. П, ЕГН: **********, с адрес:

**, срещу Б. И. Б., ЕГН: **********, с адрес: **, по отношения на следния съсобствени между тях недвижим имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в жилищна сграда в гр. София, Столична община, Район Връбница, **, състоящ се от дневна, кухня и обслужващи помещения с площ от 47.84 кв. м., който представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, Район Връбница, **, намиращ се на етаж 3 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, при брой нива на обекта 1 (едно), с площ от 47.84 кв.м., при съседни самостоятелни обекта в сградата: на същия етаж - *** и ***, под обекта ***, над обекта - ***, стар идентификатор:

***, заедно с прилежащото избено помещение № 9 с площ 3.46 кв. м. и с 2.734% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

ОПРЕДЕЛЯ делбените квоти на съделителите, от допуснатите до делба недвижими имоти, както следва: за Л. И. П – 1/2 ид.ч., и за Б. И. Б. – 1/2 ид.ч.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване му на страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4