Решение № 1024 от 14.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. София, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Богданова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20221100900103 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.155, ал.1, т.1 от Търговския закон за прекратяване на „М.Ф. Е.“ ЕООД, поради наличие на важни причини.

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. И. А. ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. „*******, с която е предявен иск срещу „М.Ф. Е.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София 1231, р-н Връбница, ж.к.

******* ап. 36, представлявано от управителя И.Д.К. с правно осн. чл.155 т.1, т.1 от ТЗ, с която се иска прекратяване на дружеството поради важни причини, налагащи това.

Направила е искане след постановяване на решението за ликвидатор да бъде назначено лице, различно от управителя на дружеството.

Ищецът Е. И. А. твърди, че е съдружник в „М.Ф. Е.“ ЕООД с дялово участие 50 % от капитала на дружеството. Посочва, че другият съдружник е И.К., като същият е и управител на дружеството. Твърди, че през 2019г. е започнала съвместна работа с майката на своя съдружник (С.К.) във връзка с реализирането на бизнес план за откриване на Център за професионално обучение. Твърди, че първоначално развивали дейността посредством „М.Ф.

Е.“ ЕООД, докато приключи процедурата по регистрация на обучителния център. Твърди, че благодарение на нейните усилия и активност дружеството е започнало да развива търговска дейност в резултат на реализиране на съвместния проект между нея и С.К.. Излага подробно обстоятелства, с които обосновава своите твърдения в тази посока. Твърди, че в началото на 2020 г. е започнало влошаване на отношенията между нея и другият съдружник и майка му.

В тази връзка посочва, че другият съдружник е предприемал действия, с които е парирал дейността по развиването и популяризирането на обучителния център, изразяващи се в липсата на финансово участие в разходите по повод организацията и поддръжката на дейността. Излага твърдения за междуличностни конфликти със своя съдружник и майка му. Твърди, че поради влошените отношения между съдружниците и невъзможността да се постигне мнозинство, то дружество не може да осъществява търговска дейност. Твърди, че са нарушени правата й като съдружник, като е ограничен достъпа до дружествената 1 информация. Счита, че горните обстоятелства представляват „важни причини“ по смисъла на чл. 155, т.1, т.1 от ТЗ и следва да се открие производство по ликвидация. Моли съда да назначи ликвидатор на дружеството, различен от неговия управител. Претендира разноски.

В законов срок ответникът „М.Ф. Е.“ ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Посочва, че действително между съдружниците в дружеството има разминаване по отношение на някои виждания за развиване дейността на дружеството, но счита, че не са налице влошени отношения, които да възпрепятстват развиването на търговската му дейност. Твърди, че ищецът сочи неотносими към спора факти и обстоятелства, а част от тях намира за неверни. Твърди, че дружеството не е спирало да развива търговската си дейност и известните периоди на затишие не обосновават преустановяване на дейността, нито същите са вследствие на влошени отношения между съдружниците. Ответникът е направил искане, на основание чл. 192 от ГПК, съдът да задължи Софийска районна прокуратура да представи заверено копие от прокурорска преписка № 17368/2021г. Ответникът е направил искане за спиране на настоящото производство, поради наличието на висящо дело, решението по което е от съществено значение за правилното решаване на спора, до представяне на влязло в сила решение по т. д.

768/2022г. по описа на СГС, VI-24 състав. Твърди, че е налице преюдициалност между двете дела. Съдът е намерил искането на ответника за спиране на съдебното производство по настоящото дело до приключване на делото по предявения от ищеца иск по чл.74 ТЗ за неоснователно с мотиви, че: ищцата е атакувала взетото решение за изключването й от дружество, като наличието на висящо т. д. № 768/2022 г. по описана на СГС, VІ-24 с-в между страните за отмяна на решението на ОС на съдружниците за изключването на ищеца като съдружник, не може да се приеме, като преюдициално по отношение на настоящото дело; няма връзка между делата защото решението на ОС за изключване на ищеца като съдружник в дружеството даже и да бъде отменено от съда по предявения иск по чл. 74 ТЗ, то постановеният съдебен акт няма да има обратно действие по отношение извършеното заличаване на ищеца като съдружник, а действа само занапред - ТР № 1/2002 г. на ОС на ВКС; в този смисъл решението на съда по иска на Е. А. с правно осн. чл. 74 ТЗ т. д. № 768/2022 г., по описа на СГС, VІ-24 с-в, не се явява предпоставка за изясняване на процесуалната легитимация на ищеца по настоящото дело с правно осн. чл. 155, ал. 1 ТЗ.

Следователно едно позитивно решение по т. д. № 768/2022 г., по описа на СГС, VІ-24 с-в, няма да се отрази нито на допустимостта, нито на правилността на решението по настоящото дело.

Съдът, като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното.

От изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че дружеството е извършвало търговска дейност и са сключвани договори в периода от 2020 – 2022г., извършвало е плащания в същия период и е получавало приходи по сключени договори, разполага с първични счетоводни документи за плащания, разходи, външни услуги, консумативи, разходи за заплати, осигуровки, като същите са осчетоводявани за всяка година поотделно. Експертизата установява още, че са налице първични счетоводни документи, въз основа на които са извършвани осчетоводяванията. От направената от вещото лице съпоставка между оборотната ведомост и регистри на счетоводни сметки и ГФО за 2020г. записите отговарят на осчетоводените суми. За 2021г. не е публикуван от дружеството ГФО в търговския регистър, но в счетоводната програма на дружеството е направено приключване на същата година. Финансовите резултати на дружеството са: за 2020г. – печалба от 1010,18лв., за 2021г.-загуба от 3109,59лв. Експертиза установява, че в периода 22.06.2020г.-03.06.2021г. /когато дружеството е било представлявано от двама управители заедно/ от банковата сметка на дружеството са теглени от суми на каса еднолично от управителя И.К., както и в периода 04.06.2021г.-30.09.2022г. /когато управител е бил само К./– също, като теглените суми са осчетоводявани надлежно в счетоводството на ответното дружество. В съдебно заседание вещото лице заявява, че счетоводството на ответното дружество за 2020г. и 2021г. е водено редовно, като за 2022г.

2 не е приключил периода.

Допуснати са разпити на свидетели на страните за изясняване на делото от фактическа страна.

Свидетелят на ищцата и майка на същата – В. А., чийто показания съдът цени в условията на чл.172 ГПК, установява амбицията на Е. А. да развие дейността на дружеството. Твърди влошаване на отношенията с другия съдружник до степен, че взаимодействието им е станало невъзможно. Заплащала със свои лични средства задължения на дружеството. През 2021г. бил подала сигнал в ГДБОП срещу Е. А.. Твърди, че съдружниците през 2021г. контактували с нотариални покани, водели преговори как да продължи дейността на фирмата, след които преговори ищцата била разстроена. Сочи, че било невъзможно да се споразумеят поради предлагането на неизгодни условия.

Свидетелката заявява, че знаела за среща в счетоводството на дружеството, на която не били предоставени документи на А.. Бил правен опит да бъде изключена като съдружник.

Свидетелката заявява, че не е присъствала на срещите, осъществявани от ищцата с другия съдружник, както и че е получавала информацията си от ищцата. Свидетелката твърди, че не знае за друга причина освен парична да не се осъществи сделка с дяловете на А..

Свидетелства, че на нейн сайт са публикувани рекламни материали на дружеството, но предполагала, че имало съгласие на другия съдружник. Била пряк свидетел само на даването на лични средства от страна на ищцата за проекти на дружеството.

Свидетелят на ответното дружество и майка на съдружника К. – С.К., чийто показания съдът цени в условията на чл.172 ГПК, установява годината на създаване на „М.Ф. Е.“ООД, тогава като еднолично ООД. Твърди, че е поканила Е. А. за съдружник в дружеството на сина й, че дружеството не могло да работи дълго време поради обстоятелството, че А. напуснала само като управител, но не заличила думата „заедно“ в начина на представляване. Свидетелства също за влошаване на отношенията между съдружниците и причините за това – отказа на ищцата да подпише с нейн електронен подпис документи за дружеството, за пуснати реклами за обучение от фирма Асенина в сайт, свързан с ответното дружество, с които се рекламира само с телефони на А. и на майка й и се сочи банкова сметка, различна от тази на „М.Ф. Е.“ООД. Сочи документални пропуски от страна на ищцата, довели до провалени проекти към СО и МОН. Свидетелства, че докато А. е била управител ответното дружество е станало член на БТПП, център за обучение към него е защитило стандарт ISO, както и че дружеството е продължило да работи и след напускането на А. като управител. Свидетелката установява подписването на договор между „М.Ф. Е.“ООД и „М. М“ ООД, както и за други договори, подписани през декември 2022г., за преговори за подписване на други договори. Свидетелката заявява, че след напускането й като управител, А. не я интересувало нищо от дейността на дружеството. Твърди, че са водени преговори за прехвърляне на дяловете на А..

Свидетелят на ответното дружество – И.В.-Ц. установява, че като счетоводител на ответното дружество й е известно, че „М.Ф. Е.“ ООД осъществява и към момента ефективна търговска и икономическа дейност. Били издадени през 2022г. фактури на стойност 10 000 лева. Сочи, че дружеството за същата година ще бъде на печалба. Имало действащи договори с контрагенти, по които договори се издавали фактури. Свидетелства, че съдружниците били на трудов договор, като от 01.06.2020г. същите си определили брутна работна заплата от по 1000лв., като оттогава ищцата си е превеждала заплатата по сметка, а съдружникът К. ги е теглил в брой. Имало недоразумение в разбирането за размера на брутната заплата, вследствие което е направено приспадане от сметка 421. Трудовите договори на съдружниците били прекратени – на К. през март 2021г., а на А. – към 01.06.2021г. През 2022г. дружеството назначило едно лице на договор да изпълнява длъжността директор на ЦПО на 2 часа, като от 01.02.2023г. е назначено друго лице.

Установява, че ищцата била директор на ЦПО по трудов договор. Свидетелката твърди, че контактувала с ищцата и били в добри отношения. Ищцата имала договор, който не била подписала, но това не означавало, че не си е търсила и превеждала чрез електронно банкиране заплатата. Впоследствие ищцата поискала да й бъде прекратено трудовото 3 правоотношения по чл.327 от КТ, но после пожелала да помисли и да се консултира.

Преводите в дружеството са били извършвани от К. и А.. К. теглил пари в брой, което било оформяно счетоводно като аванси, които са погасявани като работни заплати.

Ищцовата страна е искала и й е допуснат при довеждане и свидетел за доказване на обстоятелството, че на ищцата е отказан в качеството на съдружник достъп до документи и информация от дружеството. След като на две поредни заседания свидетелят не беше доведен, съдът отмени определението си за допускане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира правна страна следното.

Между страните не се спори относно това кои са съдружниците, както и техните дялове в дружеството. Също така не се спори относно обстоятелството, че отношенията помежду им са влошени.

Дружество с ограничена отговорност може да бъде прекратено с решение на съответния окръжен съд по иск на съдружник/ци, притежаващ повече от 1/5 от капитала, ако важни причини налагат това. Законът не дефинира какво са важни причини, поради което тази преценка следва да се извършва за всеки конкретен случай при очертаните от правната теория и практика широки граници. Като важни причини, представляващи основание за прекратяване на дружеството по иск на съдружник съдебната практика обобщава същите като такива, че да създават непреодолима пречка за осъществяване на предмета на дейност на дружеството или пък да е налице продължителен период от време през което дружеството да не е осъществявало търговската дейност за която е регистрирано.

Разпечатката съдържа 31 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f640c594-8159-4293-bf88-1dfac9885652