Решение № 404 от 03.12.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Плевен, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20214400500780 по описа за 2021 година Производството е по чл.**8 и сл. ГПК.

С решение № 817/29.07.2021г. по гр.д. № 307/2021г. на РС гр.Плевен, съдът е отхвърлил предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ"АД гр.София ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Б.М. Бизнес Център, представлявано от Д.С. и Л.В. чрез юрисконсулт С.Т. със съдебен адрес: гр.Плевен, ул. „Панега“ № 2, стая 302, против Ж.Ф.А., ЕГН **********, адрес: с.***, ул. „****“ № ** за признаване на установено, че в полза на ищеца съществуват вземания против ответника за сумите от 1354,95 лв. – главница, 324,96 лв. мораторна лихва за периода 24.10.2017г.- до 26.10.2020г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК (04.11.2020г.) по ч.гр.д.№ 5853/2020г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

Недоволно от решението е останало "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ"АД 1 гр.София ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.

„Цариградско шосе“ № 159, Б.М. Бизнес Център, представлявано от Д.С. и Л.В. чрез юрк.С.Т. – ищец по делото пред ПлРС, които в законния срок го обжалват като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Навеждат доводи, че начислената сума по двете фактури е корекция, основана на Констативни протоколи за проверка на СТИ от „ЧЕЗ Разпределение България”АД гр.София, в които е посочено че проверките са на основание Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР на осн. чл.83 ал.1, т.6 ЗЕ, обн. ДВ бр.98/12.11.2013г.

Оплакват се, че съдът е отхвърлил предявения положителен установителен иск, като се е позовал на Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), издадени от председателя на Държавната комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр.98 от 12.11.2013г.; изм. с Решение №1500 на ВАС на РБ от 6.02.2017г. – бр.15 от 14.02.2017г., в сила от 14.02.2017г.; изм. с Решение №2315 на ВАС на РБ от 21.02.2018г. - бр.97 от 23.11.2018г., в сила от 23.11.2018г., които правила са отменени на 04.05.2019г., когато са приети действащите ПИКЕЕ, обн. в Д.В. бр.35/2019г.

Едва след 04.05.2019г. в чл.51 е предвиден регламент в случай на установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи, като в този случай операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период, не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването. Количеството електрическа енергия се изчислява по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване. Съгласно ал.2 на същата норма Преизчисляването по ал.1 се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ, подписан от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител.

Твърдят, че ответникът е заявил че имотът за който се отнасят проверките, е продаден от него през 2000г., но от справката от СВ при АВ гр.Плевен не става ясно за кой имот се отнася покупко – продажбата.

Съгласно чл.4 ал.2 от ОУ на договорите за продажба на еленегрия на ЧЕЗ, потребител на еленергия за битови нужди е всяко ФЛ – собственик или ползвател на имот, присъединен към мрежата, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Дори и ответникът да е продал имота, в който 2 се извършвани проверките, той не е уведомил ЧЕЗ за това и е във валидна облигационна връзка с ищцовото дружество. Такова задължение е имал по чл.13 ал.5 ОУ и то в писмена форма на уведомяване в тридесетдневен срок от промяната.

Позовават се на чл.91 ал.2 ЗЕ според който, сделките с електрическа енергия се извършват при спазване на разпоредлите на ЗЕ и правилата за търговия с електрическа енергия, приети от КЕВР. Като краен снабдител, а ответника като краен потребител на еленергия, твърдят че са обвързани от ОУ на договорите за продажба на еленегрия на ЧЕЗ Електро България ЕАД.

Твърдят, че към датата на извършване на проверките и съставянето на КП, както и към датата на извършване на корекциите – издаването на процесните фактури – в клаузите на ОУ съществува ред за уведомяване на клиента за корекцията – чл.17 ал.2 от ОУ изисква корекцията на сметки при неизмерване или неправилно измерване да се уведоми потребителя за сумите, които дължи. По делото е безспорно, че ответникът е уведомен за извършената корекция и за сумите, които дължи по реда на ОУ.

Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалвания съдебен акт на ПлРС и да постанови решение, с което да уважи иска изцяло, като претендира да му се присъдят разноските по делото за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по въззивната жалба и отвеник по делото Ж.Ф.А., ЕГН **********, адрес: с.***, ул. „****“ № ** чрез адв.С. Г. от АК-Плевен изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Навежда доводи, че ЧЕЗ Електро България АД не са доказали, че Ж.Ф.А. е потребител на ел.енергия по издадените фактури, нито че дължи суми за ел.енергия, поради неправомерно присъединяване към мрежата. Твърди, че ищцовото Дружество не представят доказателства да са в облигационни отношения с ответника, че правилно съдът не е ценил като доказателство представена справка с в.х. № 7847/2021г. - л.100 от делото.

Излага съображения, че от **.02.2000г. Ж.Ф.А. не е нито собственик, нито ползвател на имота в с.***, а фактурите са издадени 17-18 години след прехвърляне на имота на трето лице.

3

Освен това по делото е представена и справка от Затвора, от която е видно, че от 08.05.2018г. ответникът изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 години и няма как по същото време да е пребивавал на адреса в с.***, както и да се присъедини неправомерно към ел.мрежата.

Датата 08.05.2018г. се включва в единия от претендираните периоди по издадените фактури.

Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.**9 ал.1 ГПК, допустима е и е основателна.

Безспорно по делото е и се установява от приложеното ч.гр.д.

№5853/2020г. по описа на РС-Плевен, че на 04.11.2020г. „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“АД са подали заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против Ж.Ф.А., както и че в хода на производството била издадена Заповед №260673/05.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която РС – Плевен разпоредил длъжникът да заплати на кредитора „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД сумата от 1354,95 лв. – главница, сумата от 324,96 лв. мораторна лихва за периода 24.10.2017г.- до 26.10.2020г. както и лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 04.11.2020г. – за образуване на ч.гр.д.№ 5853/2020г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 33,60лв. платена държавна такса и сумата от 63лв. адвокатско възнаграждение.

Заповедта била връчена на длъжника на 23.11.2020г. – л.24 от делото. В законовия срок последният подал възражение с вх.№ 268046/27.11.2020г., в което посочил, че не дължи вземането и не е собственик на посочения имот.

С разпореждане №263696/27.11.2020г. заявителят бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си. Съобщението било получено на 09.12.2020г. – л.30 от делото. С искова молба вх. №488/12.11.2021г. / с п.кл. от 08.01.2021г./ е инициирано 4 настоящото гражданско дело №307/2021г. по описа на ПлРС в законовия месечен срок.

Не се спори и се установява от представените заверени копия на Решение № ОУ-056/07.11.2007г., Решение № №У-059/07.11.2007г., и двете на ДКЕВР , както и заверено копие на сертификат от ИК Фортуна Прес ООД и заверено копие на сертификат от в-к Телеграф, че ДКЕВР е одобрила Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Чез Електро България“ АД и „Чез Разпределение“ АД ( „Електроразпределение – Столично“ АД), както и че същите са публикувани във в-к „Посредник“ в бр.229 от 26.11.2007г. и в-к „Телеграф“ в бл.927 от 26.11.2007г. – л.29 – л.30, както и че същите са представени по делото – л.33 – л.40 от делото на ПлРС.

Спорни по делото са въпросите съществува ли облигационно отношение между Ж.Ф.А. и АД към датите на фактуриране на ел.енергия и изготвяне на 2 броя констативни протоколи; Бил ли е провереният електрифициран имот собственост на Ж.Ф.А. към датата на фактуриране и датите на извършените проверки; Длъжен ли е бил Ж.Ф.А. при така твърдяната от него продажба на процесния имот да уведоми Дружеството относно закриване на партидата, за която следва да бъде извършено прехвърляне към новия собственик/ползвател; Следва ли да се признае за установено между страните, че ответникът Ж.Ф.А. дължи на ищцовото Дружество сумата от 1354,95лв. – главница, 324,96лв. мораторна лихва за периода 24.10.2017г. - до 26.10.2020г., както и лихвата върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 04.11.2020г. по ч.гр.д.№ 5853/2020г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумата?

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на електроснабдителното Дружество, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.

За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че за успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже 5 твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение, на посоченото от него правно основание. В конкретният случай съдът приел, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик или ползвател на процесния недвижим имот, находящ се в с.***, ул.“****“ №**. В тази насока намерил за основателно възражението на процесуалния представител на ответника, че по делото не са налице категорични и безспорни доказателства за наличието на облигационни правоотношения между страните в периода от 24.10.2017г. - до 16.07.2018г. Договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на § 1, т. 28 а, б. "а" от ДР на ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената ел. енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки пораждат правните последици на договора за търговска продажба. В случая счел, че се е установило от справките и писмените документи от Службата по вписванията, че Ж.Ф.А. не е собственик на каквито и да е недвижими имоти. Приобщената справка от Дирекция ПМДТ не е доказателство, че ответникът е собственик именно на недвижим имот, находящ се в с.***, ул.“****“ №**. Няма доказателства по делото и лицето да е ползвател на определено правно основание на процесния имот.

За неоснователно счел и възражението на процесуалния представител на ищеца, че Ж.Ф.А. следва да се счита за абонат и ползвател на ел.енергия на основание Общите условия на „Чез Електро България“ АД.

Видно от Общите условия на ищцовото дружество, приложени на л. 33 – 40 от делото, в чл.4 ал.2 до ал.4 и ал.8 приел, че е регламентирано кои лица са потребители на електрическа енергия. Видно от чл.4, ал.2 потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроснабдителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. В конкретния случай обаче по делото намерил, че не са приобщени доказателства, че Ж.Ф.А. е купувал ел.енергия на основание споразумение с ищеца. Обратно последният се е разпоредил с имота си години преди процесния период, за който се търсят суми от ищеца. В голяма 6 част от процесния период от делото, същият е изтърпявал наказание лишаване от свобода, поради което не се установи фактически лицето лично да е ползвал имота. Представената справка от ищеца с вх.№ 7947/21г. - л.100 от делото, по своята същност приел, че е частен диспозитивен документ, издаден от ищеца, поради което не се ползва с материална доказателствена сила относно фактите в нея и не удостоверява наличието на облигационни правоотношение с ответника включително на основание Договор от 2002г., каквито твърдения се навеждат от дружеството.