Решение № 970 от 16.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 970 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241110138189 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.

Образувано е въз основа на искова молба на М. С. П. с ЕГН **********, адрес ., съдебен адрес град . (ищца), действуваща чрез упълномощения процесуален представител адвокат И. Н.. Ищцата твърди, че е влязла в сила заповед за изпълнение срещу нея, въз основа на която бил издаден и изпълнителен лист от 13. 09. 2017 г. През 2019 г. настъпила перемпция на образуваното въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело.

Обосновава освен това, че е приложима специалната тригодишна погасителна давност, която също така изтекла. Въпреки това след 22. 01. 2020 г. ищцата получила съобщение за образувано изпълнително дело и на 11. 04. 2023 г. била удържана сума от нея. Иска от съда да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата 1 035 лева и 76 стотинки, от които главница в размер на 959 лева и 45 стотинки за периода 01. 05. 2014 г. – 30. 04. 2016 г. и мораторна лихва в размер 76 лева и 31 стотинки, начислена от 15. 10. 2015 г. до 26. 04.

2017 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., действуващ чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт М. Н.а. Ответникът оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че приложимата погасителна давност в случая всъщност е петгодишна. Обосновава тезата, че влязлата в сила заповед за изпълнение следва да бъде приравнена на влязло в сила съдебно решение, във връзка с което се позовава на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Поддържа прекъсване на течението на давностния срок чрез възлагане на изпълнителни действия с молбата за образуването на изпълнителното производство по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ още през 2017 г. по изпълнително дело. Заявява, че са били предприети множество изпълнителни действия, с които течението на давността многократно е било прекъсвано в периода 2018 г. – 2023 г.

Позовава се на извънредното положение от 2020 г. Достига до извода, че към момента на подаването на исковата молба погасителната давност не е изтекла. Иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, 1

Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Исковата молба е подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител и отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Представеният заверен препис от издаден изпълнителен лист доказва наличието на правен интерес на ищцата да води отрицателен установителен иск, понеже съдебният изпълнител не може да прилага служебно института на погасителната давност. Поради тези съображения исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

В тежест на ищцата е да докаже наличието на правен интерес да предяви отрицателния установителен иск, както и точния момент, от който е отпочнала да тече погасителната давност – влизането в сила на заповедта за изпълнение. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от него основания за прекъсване на давността.

От събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене доказателствени материали съдът приема за установена следната фактическа обстановка. На 13. 09. 2017 г. срещу ищцата бил издаден изпълнителен лист в полза на ответника въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 77-и състав на Софийския районен съд по ч. гр. дело № 33228 по описа му за 2017 г. за следните парични задължения: сумата 959 лева и 45 стотинки, представляваща главница за доставена топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение, сумата 76 лева и 31 стотинки, ведно със законната лихва от 25. 05. 2017 г. до окончателното изплащане на вземането, лихва за периода от 15. 10. 2015 г. до 26. 04. 2017 г., както и сумата 75 лева, представляваща разноски по делото. Този изпълнителен лист е бил издаден въз основа на заповед за изпълнение, която е влязла в сила на 03. 08. 2017 г. (л. 46 от делото, лице и гръб). На 07. 12. 2017 г. ответникът подал молба за образуване на изпълнително производство въз основа на така издадения изпълнителен лист. Така било образувано изп. дело № 20178440405100 по описа на частния съдебен изпълнител С.Я., рег. номер 844, ареал на действие Софийския градски съд. С молбата за образуването на изпълнителното дело ответникът поискал от съдебния изпълнител да „предприеме изпълнителни действия за събиране на вземането ни“, като му възложил на чл. 18, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) да „определи начина на изпълнението“.

Съдебният изпълнител проучил, че ищцата получава месечна пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 210 лева и 55 стотинки, след което на 15. 02. 2018 г. съдебният изпълнител изпратил съобщение за налагането на запор върху вземанията по едната незакрита банкова сметка на ищцата „О.Б.Б.“ АД. По изпълнителното дело няма данни да са постъпвали парични суми вследствие на така наложения запор. Този запор бил вдигнат на 09. 07. 2019 г. (л. 29 от изпълнителното дело). По-нататък на 21. 10. 2019 г. ответникът поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху трудовото възнаграждение или пенсията на ищцата и да насрочи опис на движимите й вещи. Ищецът изпратил ново запорно съобщение във връзка с вземанията по същата банкова сметка на 29. 10. 2019 г. На 12. 12. 2019 г. постъпило частично плащане от ищцата в размер на 242 лева. След това на 07.

12. 2021 г. ответникът поискал от съдебния изпълнител да наложи запори върху вземанията по банкови сметки и ценностите в банкови сейфове на ищцата, да наложи запор върху трудовите й възнаграждения и евентуално да насочи изпълнението към опис и оценка на собствените й движими вещи с цел изнасянето им на публична продан. На 20. 12. 2022 г. съдебният изпълнител изпратил съобщение за налагането на възбрани върху два недвижими имота, собственост на ищцата (нива в землището на село Н.В., община С., и урегулиран поземлен имот в село Г.Н.С., община Д.). На 20. 04. 2023 г. постъпило ново частично плащане от ищцата в размер на 454 лева.

Тази фактическа обстановка първостепенният съд прие за установена въз основа на приобщения заверен препис от изп. дело № 20178440405100 по описа на частния съдебен 2 изпълнител С.Я.. Страните нито твърдят, нито са представили доказателства да са били образувани други изпълнителни дела въз основа на същия изпълнителен лист.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните фактически и правни изводи. Според чл. 116, б. „в“ ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение. Според разясненията, дадени с т.

10 от Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г., при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Под предприемане на действия на принудително изпълнение, съответно извършване на изпълнителни действия, които изграждат изпълнителни способи, законът има предвид отправянето на волеизявления от кредитора до съдебния изпълнител за прилагането на съответни изпълнителни способи (например запор на вземания по банкови сметки, запор на моторно превозно средство, опис на движимо или недвижимо имущество и др.). За прекъсването на течението на погасителната давност е ирелевантно в кой точно момент съдебният изпълнител е пристъпил към извършването на изпълнителните действия, които изграждат съответния способ, както е ирелевантно и дали те са били успешно приложени или не. Прекъсва течението на погасителната давност и всяко предприето от съдебния изпълнител изпълнително действие при наличието на възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ (съгласно вече цитираната т. 10 от съответния тълкувателен акт).

Във връзка с приложимата погасителна давност съдът държи сметка, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. По делото бяха представени доказателства за точния момент на влизането й в сила: 03. 08. 2017 г. Следователно за начален момент за течението на погасителната давност следва да се приеме тъкмо тази дата (03. 08. 2017 г.). Настоящият съдебен състав приема, че с влизането на заповедта за изпълнение в сила въпросът за съществуването на притезанията по нея не може повече да бъде пререшаван между страните (освен в случаите на извънреден контрол по чл. 423 и чл. 424 ГПК). При това положение влизането на заповедта за изпълнение в сила има аналогичен ефект с този на влизането в сила на съдебно решение. Затова и следва да се приеме, че по отношение на влязлата в сила заповед за изпълнение намира приложение правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и че установените с нея задължения се погасяват с петгодишна давност. В сходен смисъл е актуалната съдебна практика, която настоящият съдебен състав споделя (решение № 3, постановено на 4.02.2022 г. по гр. дело № 1722 по описа на ВКС, IV г. о., за 2021 г.).

В настоящия случай с молбата от 07. 12. 2017 г. течението на погасителната давност е било прекъснато с поисканите от ответника изпълнителни действия и възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Предприетите въз основа на това възлагане от съдебния изпълнител действия, които изграждат изпълнителни способи, а именно налагането на запори върху вземанията по банкови сметки на ищцата и налагането на възбрани върху нейни недвижими имоти, също са прекъснали течението на погасителната давност. Последното прекъсване е това на изпращането на съобщението за налагане на възбрана на 20. 12. 2022 г. От този момент е наченала да тече нова петгодишна погасителна давност, която до предявяването на разглеждания отрицателен установителен иск, а и до приключването на устните състезания пред първостепенния съд, не е изтекла. Това е така дори и без да се обсъжда и спирането на течението на погасителната на основание Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. изм. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Поради тези причини предявеният отрицателен установителен иск, който ищцата основава единствено на твърдения за погасяване на задълженията по изпълнителния лист по давност, не и на твърдения за погасяването им чрез плащане, е неоснователен.

Разноски. При този изход на делото съдът трябва да присъди в полза на ответника 3 сторените от него деловодни разноски. Те се свеждат до размера на юрисконсултското възнаграждение, което предвид липсата на каквато и да била фактическа и правна сложност първостепенният съд определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 50 лева.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 439, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс на ищцата М. С. П. с ЕГН **********, адрес ., срещу ответника „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., за установяването на недължимостта на паричните задължения за заплащането на сумата 959 лева и 45 стотинки, представляваща главница за периода 01. 05. 2014 г. – 30. 04. 2016 г., и сумата 76 лева и 31 стотинки, представляваща мораторна лихва, начислена от 15. 10. 2015 г. до 26. 04. 2017 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 13. 09. 2017 г. по ч. гр. дело № 33228 по описа на Софийския районен съд, 77-и състав, за 2017 г.

ОСЪЖДА ищцата М. С. П. с ЕГН **********, адрес ., да заплати в полза на ответника „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., сумата в размер на 50 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.