Решение № 1007 от 19.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. Пловдив, 19.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20265300500916 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Б. Д. Б.,ЕГН:********** чрез адв. Е. П., против решение № 768/21.02.2026 г. по гр. д. № 10083/2022 г. по описа на ПдРС, 17-ти гр.с., с което на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, е признато за установено по отношение на Б. Д. Б., ЕГН:

**********, че С. В. К., ЕГН: **********, е собственик на 10/18 ид. ч. от поземлен имот № 331 от квартал 56 по плана на с. У., общ. Родопи, обл. Пловдив, целият с площ от 660 кв. м. по скица, а по документ за собственост с площ от 712 кв. м., който не е заснет като самостоятелен имот в действащата кадастрална карта на с. У., одобрена със Заповед № РД18-292/03.12.2020 г. на ИД на АГКК, а като част от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: с. У., общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „**, с площ от 815 кв. м., вид на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар номер 331, 332, кв. 56, парцел III, съответстващ на УПИ III-331,332 от кв. 56 по ПУП, одобрен със Заповед № 477/1976 г., изменен със Заповед № 1125/09.11.1998 г. на К***, с неприложена регулация и е осъден да заплати на С. В. К. сумата от общо 792,50 евро за направени по делото разноски.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, за нарушаване на материалния закон и съдопроизводствените правила, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се отхвърли предявеният иск. Претендира за разноски.

Конкретно, във въззивната жалба са изложени доводи, че въззивникът не е съгласен с 1 извода за неприлагане на регулацията, счита, че не са обсъдени всички доказателства по делото, като е приел, че не съвпадат регулационните и имотни граници на парцел III -331, 332, кв. 56 по регулационния план на с. У. за 1998 г., поради недоказана приложена регулация, съвпадаща с извода на вещото лице. Въззивникът намира, че има съществен пропуск, породен от липсата на документи в Община Родопи, доказващи уредени регулационни отношения между съсобствениците. Липсата на документи за частта от имот 332, предадена към имот 331, е съществен пропуск, при който е отпаднало отчуждителното действие на плана относно образуването на общ съсобствен парцел, поради което регулационните граници не съвпадат с имотните граници. Констатирана е непълнота на КК и като последица необходимост имот 331 да бъде отреден като самостоятелен поземлен имот. Макар да счита, че по делото е представена скица № 35/1999 г., презаверена през 2000 г., с отбелязване „Регулацията е приложена“, издадена е по молба от 22.3.1999 г. от Община Родопи и представлява официален документ, подписан от гл. архитект, истинността на който не е оспорена от ищеца. Съдът не се е мотивирал защо е игнорирал това доказателство.

Съгласно решение на ВКС официалният свидетелстващ документ обвързва съда с доказателствената сила, че фактите в документа са се осъществили. Второ, влезлите в сила дворищнорегулационни планове могат да се изменят и съгласие на всички пряко заинтересовани собственици. С изменението на КРП през 1998 г. е направено точно по този ред, процедурата е инициирана с молба-декларация 94-23-116 от 6.3.1998 г., подписана от правоимащите и заверена от *** на с. У.. Приложени са скица-предложение и документи за собственост. Частта от парцел III – 332, чрез доброволно отстъпване, давност и изтичане на 10-годишния срок на владение на придаваемите места към ПИ-331 и ПИ-333 от кв. 56 стабилизират отчуждителното действие на плана. Собствениците на новообразуваните имоти УПИ III – 331, 332 и УПИ II – 333, 332 не са си дължали взаимно обезщетение защото са придобили възмездно и всеки от тях е бил вече собственик на придаваемите към неговия имот части. Съдът не е приел, че са налице предпоставките за заемане на придадената част от имот 332, поради което не е изследвал въпроса за продължителността на владението върху частта по регулация от собственика на имот 331. Въззивникът не е съгласен защото в частта от имот 332 в северозападния край на УПИ III – 331, 332 е построен гараж, посочен в нот. акт № 96/2005 г., в което нотариално производство са представени разрешение за строеж, декларация-съгласие от 30.11.1990 г. на съсобственика на имот 332 – Л. А.. Гаражът е построен към 1998 г., видно от удостоверение на кметството от 3.2.1998 г., което доказва заемането и владението на точно тази част от имот 332, придадена към ПИ 331 повече от 10 години. Прилагането на регулацията е правен извод. След като са изтекли повече от 10 години планът следва да се счита за приложен и парцелната граница е станала имотна граница. Цитира се съдебна практика. Въззивникът заявява, че никога не е оспорвал собствеността на ищеца върху 10/18 ид.ч. от имот III – 331 и затова не е съгласен с осъдителната част за заплащане на разноски по чл. 78 ГПК, поради признание на иска.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от С. В. К., чрез адв. М. И., с който се оспорва въззивна жалба като неоснователна и се иска потвърждаване на решението на Районен съд като правилно и законосъобразно. Излагат се следните доводи. Неправилно 2 въззивникът сочи, че съдът не е зачел доказателствената сила на скица № 35/1999 г., същата е оборена от приложените по делото писмени доказателства, вкл. и представения от ответника нот. акт № 76/2005 г. Праводателят на ответника и третото лице - Л. А., са придобили при равни права собствеността върху поземлен имот 332 и едва по-късно по силата на Заповед № 1125/1998 г. е предвидено ½ от този ПИ да се придаде към съсобствен на въззивника и на въззивамия парцел III – 331, 332, която ½ ид.ч. притежавана от ответника към момента на придобиването й не е имала характеристика на придаваемо място. От представените от ответника документи не се установява въззивникът да я притежавал нотариален акт за собственост по регулация за придаваемо към УПИ III – 331, 332 място, а се установило да притежава именно ½ ид. ч. от парцел III – 332, кв. 56. Праводателят на К. и ищеца се легитимират като собственици на 10/18 ид. ч. от ПИ 331 - обстоятелство, което сочи само по себе си на липса на приложена регулация. Съгласно ТР № 3/28.3.2011 г. по тълк.д. № 3/2010 г. на ВКС, ОСГК, собственикът на имота, към който се предава площ по регулация, е длъжен да изпълни условията за заемането й като, за да запази отчуждителното действие на регулационния план, трябва или да плати обезщетение, или след изтичане на срока на погасителната давност да се снабди с нотариален акт по чл. 134, ал. 3 ЗТСУ, отм., или да се изпълни процедурата по чл. 111 ЗТСУ, отм. Не се е установило ответника да е изпълнил кое да е от тези условия. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с направените оплаквания и доводи на страните, намира за установено следното:

Предявеният иск е с пр.осн.чл.54 ал.2 от ЗКИР.

Ищецът твърди, че с ответника Б. Б. са съсобственици при квоти 10/18 ид.ч. за него и 7/18 ид.ч. за ответника на ПИ№331, за който е отреден УПИ III-331,332 от кв.56 по плана на с.У., одобрен със заповед №477/1976г и Заповед №1125/09.11.1998 г, с площ от 660 кв.м. по скица, а по документи за собственост -712 кв.м. При изготвянето на кадастралната карта, одобрена със заповед №РД-18-292/03.12.2020 г. е допусната непълнота в това, че не е заснет ПИ №331, върху който страните притежават идеални части, а е заснет УПИ III331,332 от кв.56 по плана от 1998 г. като ПИ с идентификатор №***. Тъй като регулацията не била приложена, границите на УПИ III-331,332 не съвпадали с имотните граници на имот 331, към който се придават части от ПИ 332, т.е. налице е дворищнорегулационен парцел с неуредени сметки по регулация.

Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника Б. Б., че към момента на предявяване на ИМ ищецът е собственик на 10/18 ид.ч. от ПИ №331 от кв.56 по плана на с.У., целият с площ от 660кв.м. по скица, а по НА – 712 кв.м., за който ПИ 331 заедно с частта от ПИ №332 е отредел общ УПИ III-331,332 от кв.56 с площ от 825 кв.м., с неприложена регулация, одобрен със заповед №477/1976 г и заповед №1125/9.11.1998 г, който неправилно не е заснет в сега действащата КККР като самостоятелен.

Ответникът

Б. Б. е подал отговор, с който не оспорва правата на страните по 3 отношение на имот №331, но счита, че притежава и 1/2ид.ч. от съседния имот№332, за която заедно с имот №331 с одобряване на рег.план от 1998 г., е отреден общ УПИ III-331,332 от кв.56, с уредени регулационни отношения; че правилно по сега действащата КК имотът бил заснет като ПИ с ид.№ ***, съответстващ на УПИ III-331,332. Твърди, че придаваемите части доброволно са отстъпени по реда на чл.111 ЗТСУ между съсобствениците без изплащане помежду им, поради което регулацията е приложена; представя скица №35 от 25.03.1999 г. на п. III-331,332 от кв.56, издадена от Община Родопи, в която е записано, че регулацията е приложена.

От приетите по делото доказателства се установява следното:

С НА за ПП №16,т.9,д.№3651/1977г на нотариус при ПРС праводателят на ищеца –В.

З. К. се легитимира като собственик на 10/18 ид.ч. от дв.м. от 712 кв.м., имот,пл.№331,кв.56 по плана на с.У., а праводателят на ответника – Д. В. Б. се легитимира като собственик на 7/18 ид.ч. от същото дв.м. с НА за покупко- продажба №111,т.4,д.№2069/1978 г. на нотариус при ПРС.

С НА за ПП №122,т.12,д.3791/1990 г. на нотариус при ПРС праводателят на ответника -Д. В. Б. и трето лице –Л. М. А. са закупили дв.м. с площ от 230кв.м.,съставляващо п. III-332 от кв.56.

Ответникът се легитимира като собственик на 7/18 ид.ч. от имот пл.№331 от кв.56 и на ½ ид.ч. от п. III-332 от кв.56 с площ от 230кв.м., с НА №76,т.1, д.№*** г.за дарение от неговите родители, а с НА за покупко-продажба №126,т.2,д.№312/22.05.2017 г. на нотариус при ПРС Ищецът се легитимира като собственик на 10/18 ид.ч. от имот №331, от кв.56 на с.У., за който заедно с част от ПИ 332 е отреден УПИ III-331,332 от кв.56 с площ 825 кв.м.

За проследяване на статута на процесния имот е допусната и приета СТЕ, изготвена от в.л.А. П. от 10.10.2024 г., от заключение на което,неоспорено от страните, се установява, че: със заповед №1125 от 1998год за частично изменение на РП. за новообразуваните ПИ III-331,332 и II-333,332 се създава съсобственост в парцелите с неуредени регулационни отношения между съсобствениците; че в писмо изх.№94а-2407-4#1/128.2024г на Община Родопи е казано, че след вл.в сила на заповед 1125/1998 г. на зам.кмета на Община Родопи, за имотите няма представени документи за уреждане на регулационни отношения, поради което ВЛ е направило извод, че регулационните отношения за имот УПИ III-331,332 не са уредени и регулацията не е приложена; към 2005г. в действащия рег.план п. III-332 не съществува, а съществува п.III-331,332; в границите на ПИ с ид. №** от КК на с.У. се включва и част от ПИ№332 с площ 131 кв.м.; че ПИ с ид. №*** е идентичен на УПИ III331,332 от кв.56 по ПУП от 1998г, а не на ПИ 331; УПИ III-331,332 е с площ 815 кв.м., а частта от ПИ 332, попадаща в УПИ III-331,332 , е 131 кв.м., за която част няма приложена регулация.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна ПОС намира следното:

4

ЗУТ влиза в сила от 31.03.2001 г. Съгласно §6,ал2 от ПР на ЗУТ действащите към деня на влизането в сила на този закон ДРП могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизнето в сила на закона.

За да запази отчуждителното действие на регулационния план, с тази разпоредба се дава възможност на собственикът на имота, към който се предава площ по регулация, да заплати обезщетението на правоимащия за предадените по регулация части; да се представи декларация по чл.111ЗТСУ/отм./ от правоимащия, с която той да заяви, че се счита обезщетен за предаваемите части и въз основа на нея да се издаде НА по регулация; или след изтичане на срока напогаситлената давнасот да се снабди с НА по чл.134,ал.3 от ЗТСУ/отм/.