Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 196 от 19.12.2023, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Административно наказателно дело 273/2023
Вид
Решение № 196
Подписан
19.12.2023
В сила
08.04.2024
Състав
Рая Димитрова Манолева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.3 и т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.3 и т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.158а · Закон за културното наследство
  • чл.158а, ал.7 · Закон за културното наследство
  • чл.228в · Закон за културното наследство

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Сандански, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря М. Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20231250200273 по описа за 2023 година

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-19/17.12.2021г. на Министъра на културата, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение № 27 от 17.10.2022г., издадено срещу А. Т. К., ЕГН – **********, с адрес: гр. ********* ,ул.“ *********“ № ****, в качеството му на директор на ********* – гр. Сандански БУЛСТАТ:

*********, адрес: гр. ********* ул.*********“ № *****, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.228в от Закона за културното наследство, на основание същата правна норма му е наложено административно наказание Глоба в размер на 600 лева.

В жалбата си жалбоподателят К. сочи, че издаденото наказателно постановление/НП/ е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при съставянето на акта и издаването на горецитираното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните му права. Сочи също, че е допуснато нарушение на закона, като е приложен неправилно. Твърди, че както в акта за нарушение, така и в издаденото НП нарушението не е описано фактически пълно и точно в съответствие с изискванията на закона. Оспорва също фактическите констатации в акта и в НП, както и правната квалификация на изложените факти. Твърди, че не извършил вмененото му нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.Иска се от съда да бъде отменено изцяло издаденото НП.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в с.з. и с надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Сочи писмени доказателства. В хода на делото по същество моли съда да отмени изцяло издаденото НП, 1 като излага подробни съображения в подкрепа на становището си.

За Министъра на културата - се явява юрисконсулт и моли да бъде потвърдено изцяло обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Представя писмена защита.

От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и издадено въз основа на него наказателно постановление, както и приобщените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, съдът приема за установено следното:

На 17.08.2022г. във връзка с извършена проверка на място и по документи в ********* - Сандански, в МК е получено писмо с писмо с вх. №24-00-119/17.08.2022г. от г-н А. К., директор на същия музей. В писмото е приложено Разрешение за спасително археологическо проучване № 465/2021г. на НАИМ-БАН, от което е установено, че от страна на *********/****/ - Сандански е извършено спасително археологическо проучване издирване на археологически обекти на територията на община Сандански, в землищата на селата Хърсово и Виногради през 2021г. Установено е също, че копие на Разрешение за спасително археологическо проучване №465/2021г., не е било предоставено на Регионален инспектор от ГД „ИОКН“, въпреки задължението, непосредствено след издаването му това да бъде сторено. Министърът на културата не е бил информиран и съответно не е назначил експертна комисия за приемане на приключили теренни археологически проучвания.

Условията за приемане на теренните археологически проучвания по реда на чл.158а от Закона за културно наследство, съгласно чл.158а, ал.7 на същия закон се определят от Наредба № Н-00-0001 от 14 февруари 2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания (Обнародвана в ДВ бр. 18 от 1 март 2011 г., изм. и доп. ДВ бр. 30 от 17 април 2012 г., изм. ДВ бр. 101 от 18 декември 2012 г., изм. и доп. ДВ бр. 40 от 27 май 2016 г., изм. и доп. ДВ. бр.57 от 26 юни 2020г., доп. ДВ. бр.49 от 11 юни 2021г., доп. ДВ. бр.45 от 17 юни 2022г.), а конкретно в разглеждания случай на Археологически музей Сандански в акта и НП е посочена и разпоредбата на чл.27б, ал.2, съгласно която: „При спасителни теренни археологически проучвания искането за назначаване на комисия се подава в Министерството на културата до 3 дни след приключване на срока на теренното проучване, определен в договора, сключен с възложителя“. Този текст кореспондира пряко с чл.158а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) ал.1 от ЗКН: „ За приемане на приключили теренни археологически проучвания или приключил техен етап, включително при възникнала необходимост от временно преустановяване на теренните проучвания върху целия терен, определен с разрешението по чл. 148, или върху част от него, министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице назначава експертна комисия“.

Спасителното археологическо проучване - издирване на археологически обекти е извършено на основание договор без рег.№ от 28.10.2021г. Договорът е сключен в гр.

Сандански между „*********“АД, ЕИК-*********, гр. *********, бул. „*********“ ****, вх**** ет.**, ап.******, представлявано от изпълнителен директор М. К., и ********* Сандански, представляван от А. Т. К. - директор, със седалище в гр. *********, адрес за кореспонденция - ул. „*********“ №***, ЕИК*********, да извърши поръчка с предмет 2

„Извършване на теренни проучвания за издирване на археологически обекти на територията на местността Соракево и заобикалящите я терени с обща площ от 1,5 кв.км, в землищата на селата Хърсово и Виногради, община Сандански, област Благоевград - за търсене и проучване за наличие на археологически материали“. В глава V Права и задължения, чл.8, ал.4 АМ - Сандански се задължава да изпълни възложените дейности в срок и в съответствие с изискванията на Закона за културно наследство и Наредба № Н-00-0001 от 14 февруари 2011г. за извършване на теренни археологически проучвания, задължение, което не е реализирано.

При проверка по документи, извършена на 17.08.2022г. е установено следното:

На 28.10.2021г. е сключен договор между „*********“ АД, ЕИК *********, гр.

*********, бул. „******“ ****, вх**, ет.** ап.***, представлявана от изпълнителен директор М. К., и А*********- Сандански, представляван от А. К. - директор, със седалище в гр. ********, адрес за кореспонденция - ул. „*********“ №***, ЕИК *********, да извърши поръчка с предмет „Извършване на теренни проучвания за издирване на археологически обекти на територията на местността Соракево и заобикалящите я терени с обща площ от 1,5 кв.км, в землищата на селата Хърсово и Виногради, община Сандански, област Благоевград - за търсене и проучване за наличие на археологически материали“.

На основание сключен договор от 28.10.2021г. между „*********“ АД и*********Сандански е издадено Разрешение за спасително археологическо проучване №465/2021г. на НАИМ-БАН с научен ръководител М. Д. З. от НАИМ-БАН и заместник научен ръководител В. К., *********

********* е сключил граждански договор №2/01.12.2021г. с М. Д. З. за участие в теренни обходи в местността „*********“, община Сандански, в землището на с.

Виногради. В този договор не е било посочено, че М. Д. З. е научен ръководител на спасителното археологическо проучване - издирване. С Констативен протокол към посочения договор работата е приета без възражения.

*********сключил граждански договор №1/01.12.2021г. с В. К. за участие в теренни обходи в местността „*********“. В този договор №1/01.12.2021 г. не е посочено, че Величка Костова е заместник научен ръководител на спасителното археологическо проучване - издирване. С Констативен протокол към посочения договор работата е приета без възражения.

След приключване на спасителното археологическо проучване – издирване, на 13.12.2021г. директорът на музея А. К. не е входирал искане към Министъра на културата за назначаване на комисия по реда на чл.158а от Закона за културно наследство. Съгласно чл.158а, ал.7 на същия закон условията за приемане на теренните археологически проучвания се определят от Наредба № Н-00-0001 от 14 февруари 2011г. за извършване на теренни археологически проучвания (Обнародвана в ДВ бр. 18 от 1 март 2011 г., изм. и доп.

ДВ бр. 30 от 17 април 2012 г., изм. ДВ бр. 101 от 18 декември 2012 г„ изм. и доп. ДВ бр. 40 от 27 май 2016 г.), а конкретно в разглеждания случай на Археологически музей Сандански 3 е приложена разпоредбата на чл.27б, ал.2: „При спасителни теренни археологически проучвания искането за назначаване на комисия се подава в Министерството на културата до 3 дни след приключване на срока на теренното проучване, определен в договора, сключен с възложителя“.

Предвид изложеното, контролните органи – актосъставителят С. И., в присъствието на свидетелите М. С. и И. Г., съставил Акт за установяване на административно нарушение № 27 от 17.10.2022г. срещу: А. Т. К., ул.„*********“ № **** гр. *********, Област****** в качеството му на директор на *********, БУЛСТАТ *********, адрес гр.********* 2800, ул.„*********“ № ****, затова, че е извършил следното административно нарушение:

„Директорът не е подал искане по реда на чл.27б, ал.2: от Наредбата и съответно не е проведена комисия по чл.158а от Закон за културно наследство за приемане на приключило спасително археологическо проучване, проведено с Разрешение за спасително археологическо проучване №465/2021 г. на НАИМ-БАН за издирване на археологически обекти на територията на община Сандански, в землищата на селата Хърсово и Виногради“.

АНО е приел, че констатираното нарушение осъществява фактическия състав на чл.228в от ЗКН, съгласно който: „За други нарушения на този закон и на актовете по прилагането му, освен ако извършеното не съставлява престъпление, глобата е в размер от 200 до 2000 лв., а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 300 до 5000 лв. “

Независимо от горното обаче, съдът констатира, че в процедурата по ангажиране на отговорността на жалбоподателя е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

С разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН е уредено императивно какви реквизити трябва да съдържат АУАН и издаденото въз основа на него НП, като липсата на някой от тези реквизити или непълнотата, неяснотата или противоречието в тях, винаги води до ограничаване на процесуални права и по-конкретно на правото на защита. АУАН е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение и законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство. Ето защо, с неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити. От своя страна разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изисква НП да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. С идентично съдържание са и разпоредбите на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН, в които са изброени задължителните реквизити, които следва да съдържа всеки АУАН.

В случая както в АУАН, така и в процесното НП не е отразена дата на извършване на вмененото на жалбоподателя административно нарушение. В двата процесуални акта като дата на извършване на нарушението е посочено месец декември 2021г. С отбелязването 4 в АУАН и НП единствено на месеца, без наличието но конкретика, било то период или дата на извършване на нарушението, са нарушени изискванията на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, т. е. не са налице каквито и да било доказателства, че твърдяното нарушение е извършено през месец декември 2021г. Отделен е въпроса, че посочването на датата на извършване на нарушението, формулирана като „месец декември“ е абсолютно недопустимо, неясно и некоректно.

Същевременно, приложената от АНО санкционна норма по отношение на нарушението – чл.228в от ЗКН гласи, че: „За други нарушения на този закон и на актовете по прилагането му, освен ако извършеното не съставлява престъпление, глобата е в размер от 200 до 2000 лв., а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 300 до 5000 лв. “