Решение № 1590 от 17.11.2020, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1590 17.11.2020 година, град Бургас,

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на четвърти ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Чавдар

Димитров при секретар И. Ламбова и с участието на Х.К. - прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас, разгледа адм.дело № 1864/2020 година.

Производството е по реда на глава ХІ от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1 ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от Ф.А.И. *** чрез адв. Р.Г.И.,*** срещу Агенция Митници, Булстат *********, гр.София, за осъждане на същата на основание чл.1, ал.1, вр. чл.4, вр. чл.203 и 204 от ЗОДОВ да заплати на ищеца сума в размер на 650,00 лева, представляващи причинени имуществени вреди вследствие отменено с окончателен съдебен акт наказателно постановление № 241/28.06.2019г., издадено от Директора на Агенция Митници против ищеца, ведно с законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 08.09.2020г.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява от надлежно упълномощения си представител – адв. Р.И..

Същата не възразява против хода на делото и поддържа исковата молба с нарочно писмено становище. Представя списък на разноските.

Ответникът – Агенция Митници, Булстат *********, гр.София, ул. „Г.С.Раковски“, чрез представител по пълномощие, изразява становище в отговора на исковата молба за недопустимост на същата. Счита, че наказателното постановление не е било отменено изцяло, което обстоятелство препятства разглеждането на спора по същество и уважаването на исковата претенция, като приравнява частичната отмяна на специфична форма на изменение на спорното Наказателно постановление. В условията на евентуалност ответникът изразява становище за неоснователност на исковата молба поради липсата при условията на кумулативност на всички предпоставки от хипотезата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, поради липсата на противоправен характер на действията на административнонаказващия орган. За недоказано се сочи и наличието на настъпила вреда в правната сфера на ищеца, доколкото правната защита и представителство от адвокат не е със задължителен характер, като претенцията според ответника е допустима единствено във висящ процес, но не и след приключване на делото, в отделно съдебно производство. Оспорва се истинността на двата договора за правна зашита и съдействие заради поредните им номера и значителния времеви диапазон между подписването на единия и на другия договор. Сочи се и липсата на пряка причинноследствена връзка между платеното и соченото за противоправно действие на административнонаказващия орган по издаване на процесното наказателно постановление. Позовава се на съдебна практика на ВКС. На последно място счита, че е засегнато и правото му на възражение за прекомерния размер на възнаграждението, каквото процесуално действие би било допустимо в общия процесуален случай. Отделно от изложените доводи за неоснователност претендира и за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения за двете инстанции по обсъжданото административнонаказателно дело.

Прокурорът дава становище за основателност на исковата молба.

Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от фактическа страна:

С наказателно постановление №241/28.06.2019г., издадено от Зам. Директор ТД Южна Морска при Агенция митници, на ищеца, за нарушение на чл.233, ал.3, вр. ал.1 от Закона за митниците ЗМ) на основание чл.233, ал.1 е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 196,00 лв. и на основание чл.233, ал.6 от ЗМ са отнети в полза на държавата 20 бр. цигарени кутии марка Karelia slims , без акцизен бандерол с

400 къса цигари.

От посоченото наказателно постановление се установява, че на 10.02.2019 година, около 14:50 часа на МП „Малко Търново“ на трасе за обработка на входящи автомобили е пристигнал пътуващ от Република Турция за Република България лек автомобил марка Опел Мерива с регистрационен № В 22 16 ВК, управляван от ищеца, пътуваща сама. Преди започване на митническата проверка шофьорът бил запитан дали има митнически стоки за деклариране, като при получен отрицателен отговор митническите органи са започнали проверка на превозното средство и багажа на пътника. В хода на проверката, в багажа на ищеца е открита недекларирана срока – 20 бр. цигарени кутии с 400 къса цигари марка Karelia Slims без акцизен бандерол. Стоката била иззета с разписка за задържане №0128262 от 10.02.2019г.

Наказателното постановление е било оспорено пред РС – Малко Търново, за което е било образувано административно-наказателно дело №72/2019 година. С решение № 39/01.10.2019 година (лист 4-6), съдът е потвърдил НП, с мотиви за доказаност на авторството, субективната и обективната страна на нарушението.

Решението на районния съд е било обжалвано с касационна жалба, подадена от ищцата пред Административен съд-Бургас и е било образувано к.а.н.д. № 2606/2019 година. Касационният състав се е произнесъл с решение № 44/10.01.2020 година, с което е отменил решение № 39/01.10.2019 година на РС Малко Търново в частта, в която е било потвърдено Наказателно постановление №241/2019г. от 28.06.2019г., издадено от заместник директор на ТД Южна морска при Агенция Митници, с която част на основание чл.233, ал.3, вр. с ал.1 от Закона за митниците на Ф.И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 196,00 лева, представляваща 200% от продажната цена на стоката, като вместо отменената част е постановил, че отменя Наказателно постановление №241/2019г. от 28.06.2019г., издадено от Заместник директор на ТД „Южна морска“ при Агенция Митници в посочената част. Със същото решение Административният съд е оставил в сила Решение №39 от 01.10.2019г. в останалата негова част.

В образуваното административно-наказателно дело пред въззивната съдебна инстанция жалбоподателят се е представлявал от процесуален представител – адвокат Р.И. - ВАК, видно от представени пълномощни и договори за правна защита и съдействие - №6 от 09.07.2019г. и №7 от 21.10.2019г. на кочан №10489 на Съвета при варненска адвокатска колегия. Административен съд – Бургас е бил сезиран с касационна жалба, изготвена и подписана от процесуалния представител на ищеца И., като първата е представила второто по ред пълномощно с договор за правна защита и съдействие сер.

Б № 353632 от 21.10.2019 година (лист 3 от касационното дело), видно от който е уговорено възнаграждение в размер на 300 лева, заплатено в брой.

При такаустановената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лева, представляващи заплатено възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред Административен съд - Бургас. Видно от приложените дела на съдебните производства по оспорване на наказателното постановление, към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция - РС Малко Търново - 25.09.2019г., както и към датата на постановяване на въззивния съдебен акт - 01.10.2019г., не е действала законодателната промяна в ЗАНН по чл.63, ал.3 от този закон - обн.ДВ бр.94/2019г. от 29.11.2019г., в сила от 02.12.2019г., допускаща претендирането и присъждането на разноски в административнонаказателното производство. По тази причина допустимо е разглеждането на предявения иск за сумата от 350,00 лева, изходяща от посоченото правно основание (отменено като незаконосъобразно наказателно постановление), поради липсата към момента на приключване на съдебното дирене и към този на постановяване на решението на въззивната инстанция на друг допустим процесуален способ за обезщетяване на страната за извършените пред тази инстанция разноски.

Не така стоят обстоятелствата, свързани с извършеното заплащане на разноски за адвокат с цел процесуално представителство пред касационната инстанция. Последното проведено о.с.з. пред Административен съд Бургас е на 12.12.2019г. В същото е било приключено съдебното дирене, като от страна на ищцата - касатор или от процесуалният й представител не са били претендирани нито устно, нито в писмен вид, сторените и доказани разноски за защита пред тази инстанция. Към датата на заседанието вече е била налична и влязла в сила законодателната промяна на чл.63, ал.3 от ЗАНН - обн.ДВ бр.94/2019г. от 29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г., т.е. към момента на провеждане на касационното производство в т.ч. и към момента на провеждане на съдебното заседание на 12.12.2020г., за ищеца е било обективно възможно и нормативно допустимо да претендира разноските в рамките на висящото съдебно дело, които са направени пред касационната инстанция. След като искането за присъждане на разноски за касационната инстанция не е било надлежно направено пред същата, претендирането му понастоящем, като част от исковата претенция за вредите причинени от отмененото Наказателно постановление по реда на ЗОДОВ, вече е процесуално недопустимо, поради наличието на друг процесуален ред, по който това искане е можело да бъде претендирано и разгледано. Производството по реда на ЗОДОВ в този смисъл не представлява алтернативен начин и алтернативно процесуално средство за търсене на обезщетение за заплатеното адвокатско възнаграждение в производството по оспорване на наказателното постановление пред касационната инстанция, т.е. не е налице възможност ищецът да избира измежду няколко възможни процесуални способа, а за него единствената възможност е била да претендира тези разноски в рамките на касационното производство, за което, както се отбеляза, към момента на провеждане на съдебното заседание пред административния съд, това вече е било нормативно допустимо.

На основание изложеното, исковата молба в частта касаеща претенция за сумата от 300,00 лева, заплатена за процесуално представителство пред касационната инстанция следва да се върне на ищеца и производството по настоящото дело в същата част да се прекрати.

Искът в останалата му част е допустим, като подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 АПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен.

По делото няма спор, че с НП № 241/28.06.2019г., издадено от Зам. Директор на ТД Южна Морска, на ищеца Ф.А.И. на основание чл.233, ал.3, вр. ал.1 е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 196,00 лв. и на основание чл.233, ал.6 от ЗМ са отнети в полза на държавата 20 бр. цигарени кутии марка Karelia slims, без акцизен бандерол с 400 къса цигари. Същото е било оспорено по съдебен ред пред РС – Бургас, посредством наетия адвокат И.

- ВАК. С решение № 39/01.10.2019 година, районният съд е потвърдил НП, с решение № 44/10.01.2020 година АдмС – Бургас е отменил частично решението на въззивната инстанция, като е отменил оспореното НП именно в санкционната му част, а е оставил в сила решението на първоинстанциония съд единствено в частта с която е потвърдено постановеното с оспореното НП отнемане в полза на държавата на вещите предмет на нарушението, притежанието на които е забранено. Като мотиви на касационната инстанция е изложено твърдението, че е нарушена правна норма, различна от посочената в НП, а именно чл.237 от ЗМ, според която в случаите, когато стоките нямат търговски характер и са открити на обичайни места при митническия преглед, те се отнемат в полза на държавата, без да се налага глоба. Решението е било постановено на 10.01.2020 година и същото е окончателно.

Обикновено отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такива са и договорите, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно тълкувателно решение № 6/2012 на Върховен касационен съд

(ВКС) „съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“

Разпечатката съдържа 30 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f63f17e3-911f-470b-aca3-6b1abbfc81f2