Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2916 от 10.06.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 2175/2026
Вид
Определение № 2916
Подписан
10.06.2026
В сила
19.06.2026
Състав
Нина Русева Моллова Белчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2916 гр. Бургас, 10.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20262120102175 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „Йеттел България“ ЕАД против Т. Р. Г., ЕГН **********, за приемане за установено съществуване на вземане на ищеца в общ размер от 2054,97 евро, представляващо стойността на неизплатени абонаментни такси, неустойка и сума за мобилно устройство по договори, сключени между страните, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1195/2026 г. по описа на РС- Монтана.

При преценка относно допустимостта на предявената претенция по чл.422 ГПК съдът констатира следното:

Видно от електронното досие на ч.гр.д. № 1195/2026 г., РС- Монтана е издал заповед за изпълнение на парично задължение за процесната сума.

Съобщението за това е връчено на длъжника на 22.04.2026 г., чрез работодател ****** Отразено е, че е получено лично от управителя **********, който е поел задължението да предаде книжата на длъжника Т. Г..

На 04.05.2026 г. по делото е било подадено възражение, изходящо от дружеството- работодател, в което управителят е посочил, че по сведение на служителя им- Т. Г., сумата, предмет на заповедта, „е в процес на обжалване и за момента не е доказано, че е дължима. Това налага извод, че книжата са били връчени на длъжника.

Приемайки възражението, РС- Монтана е издал разпореждане № 2385/04.05.2026 г., в което е посочил, че е постъпило възражение от длъжника, и е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Съгласно постановките на т.10а от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС, преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл.415, ал.1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск. Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на 1 правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок.

При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК и спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство.

В настоящият случай издадената заповед следва да се приеме, че е влязла в сила и въз основа на нея следва да се издаде изпълнителен лист. Това е така, тъй като в даденият на длъжника едномесечен срок възражение не е постъпило. Работодателят на длъжника не е страна по заповедното производство, не може да замества длъжника и съответно не разполага с правото да подава самостоятелно възражение по чл.414 ГПК. Видно от изисканата информация от РС- Монтана единственото постъпило по делото възражение изхожда не от Т. Г., а от А********, в качеството му на управител на ****** дружеството- работодател. Без правно значение е в какъв смисъл е направеното от******** изявление, тъй като същото не обвързва съда по никакъв начин.

Посоченото обуславя липсата на правен интерес у заявителя да предявява иск по чл.422 ГПК, установяващ съществуването на вземане, което вече е установено, предвид липсата на подадено възражение от страна на длъжника.

Що се касае до издаденото разпореждане № 2385/04.05.2026 г., същото, съобразно соченото по- горе тълкувателно решение, не обвързва исковия съд.

Изложеното налага извод за недопустимост на производството, поради което същото следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2175/2026 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Бургас в едноседмичен срок от уведомяването на ищеца.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 2