Решение № 103 от 08.06.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Бургас, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

П. Г. Георгиева С.а

Д. П. С. при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора С. Т. Ч.Б. Д. В.З. М. М. като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600426 по описа за 2022 година С присъда 16 от 13.12.2021 г., постановена по НОХД №220/2021 год., Районен съд Поморие признал Р. Р. С. и Д. Р. П. за виновни в това, че на 19/20 юли 2021 г. в с. М., община Поморие, в съучастие като съизвършители, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот отнели чужди движими вещи на стойност 2049 лв. от владението на А. М. К. без неговото съгласие с намерението противозаконно да ги присвоят и деянието не представлява маловажен случай, като С. и в условията на опасен рецидив и на основание чл.

196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 и 5 и чл. 58а НК осъдил: Р. С. на три години и четири месеца лишаване от свобода и Д. Р. П. на основание чл. 195 ал.1 т.3 и 5 и чл. 58а ал.1 НК го осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода, които да бъдат изпълнени при първоначален строг режим.

Подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото разноски.

Подсъдимите атакуват присъдата, като искат намаляне размера на наказанието. Според П. наказанието по присъдата не е съобразено със семейното му положение. Той е баща на пет деца. Подсъдимият С. също не е 1 съгласен с размера на наложеното наказание. Изтъква същия мотив – има семейство. В изложение защитника на С. иска ревизия на присъдата и намаляне размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Той е признал вината си по обвинението и съдействат за разкриване на истината по делото.

Пред настоящата инстанция не се проведе съдебно следствие.

Прокурорът оспори жалбите на подсъдимите и поиска присъдите да бъдат потвърдени. Наказанията са определени под средния размер и съобразени с квалификацията на двамата извършители. Според въззивното обвинение наказанието правилно е индивидуализирано. Взети са под внимание всички обстоятелства, характеризиращи извършителите и деянието.

Няма основания за промяна на първостепенния съдебен акт и поиска присъдата да бъде потвърдена.

Защитата на С. поиска присъдата да бъде изменена и размера на наказанието намален. Неправилно е оценено като отегчаващо вината обстоятелство присъствието на собственика на имота в дома си. Той и съучастника му не са имали и представа затова. Справедливо наказание би било санкция на минимума, предвиден за това престъпление от три години лишаване от свобода, съответно намалено през нормата на чл. 58а НК.

Подсъдимият С. поиска намаляне размера на наказанието. Изрази съжаление за стореното, има семейство, деца, за което иска да се грижи. В затвора няма работа.

Защитата на подс. П. поискаха наказанието да бъде намалено. Според оценката им, то е завишено и несправедливо.

Подсъдимият П. поиска присъдата да бъде изменена и наказанието намалено. Ще липсва на семейството си, което би изпитало големи трудности в справянето с живота, финансите. Изрази съжаление за поведението си.

След цялостна оценка на събраните по делото доказателства, независимо от основанията в жалбите, в пределите на своята компетентност по чл. 313 и чл. 314 НПК, Бургаски Окръжен съд намира за установено следното:

Производството пред районния съд протекло по реда на глава ХХVІІ чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът приложил точно и пълно правилата на процесуалния закон при провеждането на съкратено съдебно следствие в 2 производството пред първа инстанция. Подсъдимите С. и П. признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразили съгласие да не се събират доказателства за тях. В мотивите на присъдата съдът приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовал на направеното от подсъдимите самопризнание и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Подсъдимите живеят постоянно със семействата си в с. Г., община Котел. През лятото на 2021 година, заедно с други приятели от село, посетили с. Медово. В това населено място не познавали никого, нямали и конкретна цел, свързана с работа или нещо подобно. Вечерта на 19 юли миналата година, двамата подсъдими се отделили от другите си познати и движейки се по улиците избрали дома на свид. К. да влязат в него и извършат кражба. Не познавали селото, нямали информация за собственика на имота, и се насочили към него. По същото време ползвателят на имота бил в дома си и спял. През двора отишли до входната врата, на която счупили прозорец и с ключа от вътрешната страна отворили и проникнали в къщата. Претърсили помещенията, намерили 2000 лева банкноти, ръчен часовник, шапка и електрическа резачка. К. не усетил присъствие на лица през нощта в дома си.

Отвън ги очаквали приятелите им М. и Г.. Заминали за гр. Айтос, където подсъдимите поделили парите, а вещите изхвърлили. В следващите дни полицията разкрила извършителите и провела редица следствени действия по документиране на извършеното престъпление.

В аналитичната си дейност първостепенният съд правилно оценил наличната доказателствена съвкупност. Изложените в обвинителния акт обстоятелства се подкрепят от събраните по делото доказателства и самопризнанията на подсъдимите напълно съответства на тях. Показанията на свид. М. пред съдия, с когото П. живеели заедно с жени – две сестри в едно жилище, подробно пресъздават поведението на подсъдимите вечерта, кражбата и намерените в нея вещи, разпределението на намерените пари.

Свид. Г. се присъединил към групата, привлечен от С.. Посетен от подсъдимия в дома си в с. Кермен и в Бургас се срещнали с другите двама и отправили към с. Медово. С такси пристигнали до това населено място и разделили на две групи. В показанията си възпроизвежда действията на извършителите, намерените пари и разпределянето им. По делото са разпитани полицаи, участвали в разкриването на деянието. Правилно са 3 анализирани и протоколите за различните процесуални действия, резултатите от извършените експертни изследвания. Доказателствата – гласни и писмени, в съчетание с показанията на пострадалия и другите доказателства, както и самопризнанията на подсъдимите още от предварителното производство, разкриват обстоятелствата на извършеното престъпление.

Законът правилно е приложен и деянието на С. е квалифицирано като кражба по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т. 3 и 5 НК. Правилен е изводът, че деянието е извършено в условията на опасен рецидив. Подсъдимият многократно е осъждан и изтърпявал наказание лишаване от свобода, подробно посочени в мотивите и достигнат извод за рецидивно деяние по смисъла на чл. 29 ал.1 б. „а“ и „б“ НК. Отношение към това има само последната присъда на С., от изтърпяване на наказанието не са изтекли повече от пет години до настоящото деяние. Изпълнените наказания по другите присъди са извън срока по чл. 30 НК. Деянието на П. не е в условията на тази квалифицираност. В този срок има наказание лишаване от свобода 11 месеца.

Останалите са извън срока по чл. 30 НК. Обективно за него е налице усложнена престъпна дейност през нормата на чл. 28 НК – повторност – осъден е по нак. Дело 73/2018 год. на РС Айтос за деяние по чл. 196 ал.1 т.2 НК. Но няма обвинение по делото за квалификация и по чл. 195 ал.1 т.7 НК, която му се полага по закон.

При индивидуализиране на наказателната репресия съдът отчел, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи ваната обстоятелства по смисъла на чл. 55 НК. В противовес на тях са изтъкнати отегчаващи вината обстоятелства за двамата - множеството осъждания и дързостта на изпълнителното деяние. Отчетено е изразеното съжаление и позицията им в процеса като смекчаващо вината обстоятелства. Съдът приел, че следва да им се индивидуализира наказанието под средния размер при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Всичко това мотивира съдът да индивидуализира наказанието на против С. – пет години лишаване от свобода и на П. на четири години лишаване от свобода. След задължителната редукция през чл. 58а ал.1 НК съдът постановил наказание от три години и четири месеца за С. и две години и осем месеца лишаване от свобода за П., които да изтърпят при първоначален строг режим.

Подсъдимите са мотивирали искането си за намяляне размера на 4 наказанията с тежкото семейно положение и самопризнанието им по делото.

Неоснователно е съждението на подсъдимите и защитата в искането си съдът да оцени като смекчаващо вината обстоятелство, съответно да намали срока на лишаването от свобода, като се позове на направеното от тях самопризнание. Те имат това процесуално поведение в процедурата пред съда и съответно проведен процеса по правилата на глава 27 НПК. Затова наказанието им е редуцирано през нормата на чл. 58а НК. Деянието е разкрито от органите на полицията и проведените процесуални действия. То не е резултат на предхождащо изявление на подсъдимите. Те не са имали никакъв принос в разкриване на деятелността си. Затова и не може да бъде отчетено тяхно разкаяние или принос в разкриване на деянието. А изразеното пред съда съжаление и признание не следва да се отчита втори път като смекчаващо вината обстоятелство.

Другите основания в искането си за намаляне размера на наказателната репресия, са лични – семейно положение, деца, трудности на последните да се справят с живота. Следва да се отбележи, че подсъдимите с личните си действия са поставили семействата си в това състояние, а не някой друг. Освен настоящото наказателно производство, в момента протича и друго такова за същите по вид престъпления. Престъпното им поведение не е изолирано дори и към момента. Те са осъждани многократно, изтърпявали са наказания лишаване от свобода и в дълъг период от време имат подобно противоправно поведение. Изолирането им в затвор, извлечено от периодиката на осъжданията им и времето между присъдите на свобода сочат, че е единствена възможност да бъдат ограничени във възможностите да вършат престъпления. Законът е предвидил, че те сами биха облекчили и намалили престоя си в затвора чрез условно предсрочно освобождаване и това да е резултат на личното им поведение в местата за лишаване от свобода.

Предходната инстанция е направила разграничение между осъжданията за П. от значение за по тежката квалификация, които са част от квалификацията на обвинението. Отчетени са предходните осъждания при индивидуализиране на наказателната репресия. Изложено е като отегчаващо вината обстоятелство присъствието на собственика на имота в дома си по време на кражбата. Защитата изразява несъгласие с оценката му като отегчаващо вината обстоятелство, тъй като подсъдимите не са имали 5 субективна представа затова.

Настоящата инстанция споделя тази аналитична дейност на предходната инстанция. То е отчетено като такова, но не е от решаващо значение за индивидуализиране на наказанията в този размер. Дали самите подсъдими са имали знание за наличието на хора в дома през нощта, е без значение за такъв извод. На вид къщата е обитаема, самите те са проникнали чрез взлом и ползването на ключ от вътрешната страна на входната врата. Всичко това сочи безспорно на наличието на хора в нея. Би било странно да се приеме за нормален начин на мислене, че собственик или обитател на имота, ще го заключи и обезопаси отвътре и напусне по някакъв друг начин. Това налага обратен на заявеното от подсъдимите извод – те са имал знание за наличието на хора в къщата и независимо от това са извършили кражбата на вещи от нея.

Това е дръзко поведение и обстоятелство с непредвидими последици.

Районният съд е извел и анализирал всички обстоятелства от значение за индивидуализация на наказателната репресия против двамата подсъдими. Предмета на деянието не е в ниска степен, отчетено и обстоятелството, че към настоящия момент не са възстановени отнетите вещи, и едва ли пострадалият би бил възмезден в бъдеще. Деянието е извършено нощно време. Макар и да не споделят изрично, групата приятели се придвижили с такси до това населено място с една цел – да извършат кражби.