Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 498 от 06.10.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 369/2023
Вид
Решение № 498
Подписан
06.10.2025
В сила
06.10.2025
Състав
Величка Борилова, Зорница Гладилова, Мария Райкинска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20231001000369 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.247, ал.1 ГПК се развива по почин на съда, след дадени указания с Определение № 2687/18.09.2025 г. на ВКС по т.д. № 815/2025 г.

При извършената проверка във връзка с последните решаващият състав констатира, че по ясен и категоричен начин в мотивите на постановеното си решение под № 670 от 19.11.2024 г. по настоящето дело е изразил волята си в насока предявените искове от „Стройком пласт“ЕООД, ЕИК 109032986, против „Ви-Веста холдинг“ЕАД, ЕИК 831914521 да са основателни съответно за сумата от 5 461, 20 лв. и за сумата от 280, 64 лв.

Тази му решаваща воля не е намерила съответното точно отражение в диспозитива на решението, доколкото със същия единствено са отхвърлени предявените искове за разликата над посочените суми до пълните им предявени размери съответно от 22 295, 87 лв. и 1 135 лв., без да е посочено, че основателността на главния и акцесорния иск за сумите от 5 461, 20 лв. и от 280, 64 лв. налага потвърждаване на първоинстанционното решение.

Приема се в теорията и съдебната практика, че диспозитивът на съдебният акт представлява източника на силата на пресъдено нещо.

Последното следва и от изричната разпоредба на чл.236, ал.1 и ал.2 ГПК, тълкуването на които сочи на извод, че мотивите към решението не са част от него.

От своя страна явната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната 1 истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Тя е налице когато съдът, след като е обсъдил всички доказателства по делото и е направил въз основа на тях своите изводи относно правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението/определението тези свои изводи /в този смисъл и Решение № 2192/28.12.1984 г., по гр.д. № 1124/84 г., ІІ г.о./.

С оглед изложеното налага се изводът, че в конкретния казус е налице описаната хипотеза по отношение на произнасянето по основателността на предявените искове в диспозитива на постановения акт на въззивната инстанция.

В този смисъл и в случая не е налице противоречие в изразената воля при формирането на мотивите в постановеното решение и отразеното в диспозитива на същото, доколкото волята на съда е изрично и недвусмислено изразена в изложените мотиви, но е намерила частично неточно отражение в диспозитива на последното касателно основателността на предявените искове по размер, като в този смисъл липсва несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Касае се до очевидна фактическа грешка с изясненото вече съдържание, поради което и решаващият състав приема, че следва да допусне поправка на очевидната фактическа грешка в горния смисъл.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, ТО, 5-и състав :

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 670 от 19.11.2024 г., постановено по настоящето дело, като следва:

ОТМЕНЯ Решение № 260025/16.01.2023 г., постановено по т.д. № 860/2020 г. по описа на СГС, ТО в частта му, с която „Ви-Веста холдинг“ЕАД, ЕИК 831914521 е осъдено да заплати на „Стройком Пласт“ЕООД, ЕИК 109032986 сумата над 5 461,20 лв. от сумата от 22 295,87 лв. с вкл. ДДС за допълнително извършени СМР, за които е издадена фактура проформа № 1038/12.11.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 14.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и законната лихва за забавеното й плащане над сумата от 280,64 лв. до сумата от 1 135 лв., начислена за периода от 12.11.2019 г. до 14.05.2020 г., вкл. в частта, с която „Ви-Веста холдинг“ЕАД, ЕИК 831914521 е осъдено да заплати на „Стройком Пласт“ЕООД, ЕИК 109032986 сумата над 3 756,20 лв. до сумата от 6 305,86 лв. сторени пред първоинстанционния съд разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Стройком Пласт“ЕООД, ЕИК 109032986 против „Ви-Веста холдинг“ЕАД, ЕИК 831914521 за заплащане на сумата над 5 461,20 лв. от сумата от 22 295,87 лв. с вкл. ДДС за допълнително извършени СМР, за които е издадена фактура проформа № 1038/12.11.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 14.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и законната лихва за забавеното й плащане над сумата от 280,64 лв. до сумата от 1 135 лв., начислена за периода от 12.11.2019 г. до 14.05.2020 година.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260025/16.01.2023 г., постановено по т.д. № 860/2020 г. по описа на СГС, ТО в частта му, с която „Ви-Веста холдинг“ЕАД, ЕИК 831914521 е осъдено да 2 заплати на „Стройком Пласт“ЕООД, ЕИК 109032986 сумата от 5 461,20 лв. с вкл. ДДС за допълнително извършени СМР, за които е издадена фактура проформа № 1038/12.11.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 14.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и законната лихва за забавеното й плащане в размер на 280,64 лв., начислена за периода от 12.11.2019 г. до 14.05.2020 г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260025/16.01.2023 г., постановено по т.д. № 860/2020 г. по описа на СГС, ТО в останалата му обжалвана част, с която „Ви-Веста холдинг“ЕАД, ЕИК 831914521 е осъдено да заплати на „Стройком Пласт“ЕООД, ЕИК 109032986 сумата от 40 264,15 лв. с вкл. ДДС, като дължима по договор за изработка, доставка и монтаж от 12.03.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.05.2020 г. до окончателното й заплащане, сумата от 4 201,48 лв. договорна неустойка за забавено изпълнение по чл.51 от горепосочения договор, както и сторени по делото разноски в размер на 3 756,20 лв.

ОСЪЖДА „Стройком Пласт“ЕООД, ЕИК 109032986 да заплати на „Ви-Веста холдинг“ЕАД, ЕИК 831914521 сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на общо 5 454,24 лв.

ОСЪЖДА „Ви-Веста холдинг“ЕАД, ЕИК 831914521 да заплати на „Стройком Пласт“ЕООД, ЕИК 109032986 сумата от 3 562 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3