Решение № 3331 от 15.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3331 гр. Пловдив, 15.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330117675 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Ц. П. Я. – С, ЕГН ********** против „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, чл. 19 ЗПК, вр. с чл. 92 ЗЗД.

Ищецът твърди сключване на индивидуален договор за заем от 14.01.2022 г., по който клаузата за дължимост на неустойка по чл. 12, ал. 4 в размер на 1031,56 лв. за непредоставено обезпечение, била нищожна. Моли се за прогласяването й за такава и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Неустойката била предварително уговорена при съгласие между страните относно размера й, който не бил прекомерен, а тя не излизала извън присъщите й функции. Била дължима за пълно неизпълнение на договорно задължение и включена в размера на погасителните вноски за удобство на потребителя. Възразява да са налице сочените нарушения на ЗПК. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е подписан процесният индивидуален договор за заем от 14.01.2022 г., по който е 1 уговорена дължимост на неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 1031,56 лв., която не е платена /вж. Опр. 140 ГПК № 2410/26.02.2023 г. – л.30-31/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

В оспорената клауза на чл. 12, ал.4 от договора, е предвидено, че при непредоставяне на обезпечение по ал. 1, отговарящо на изискванията на ал. 3, потребителят дължи на дружеството неустойка от 527,43 евро /1031,56 лв./. Чл.12, ал. 1 предвижда, че в 3 дневен срок след сключването, заемателят се задължава да осигури действието на трето физическо или търговско юридическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. В ал. 2 и ал. 3 са описани конкретни условия, на които следва да отговарят същите. Както и надлежно издадена банкова гаранция или учредена договорна ипотека на недвижимо имущество, собственост на длъжника, като обезпечения на задължението.

След преценка на всички взаимосвързани клаузи относно обезпечението, съдът намира, че въведеното задължение за предоставяне на гаранция, чрез солидарна задълженост на ФЛ, ЮЛ, ведно с банкова гаранция или ипотека, както и дължимост на неустойка при неизпълнение, се основават на нищожна клауза.

Изискването за предоставяне на обезпечение, чрез гаранция от трето лице/лица, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят – 3 дневен след сключване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително затруднение относно ФЛ – ЮЛ - поръчители, т.к. следва да отговарят на множество изначално поставени критерии, за които информация би следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за тр.правоотношение, чиста кредитна история и пр./, т.е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. Отделно е предвидено в кумулативност задължение за осигуряване и на банкова гаранция или 2 учредяване на ипотека на НИ – което в предоставения 3 дневен срок е невъзможно за изпълнение, с оглед действията, които се изискват за реалното им осъществяване/предоставяне.

При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, при непредоставяне на обезпечение /вж. пог. план, поместен в договора/ следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Клаузата за дължимостта й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция.

Така, както е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума.

Размерът на предвидената неустойка представлява 68,77 % от заетата сума /(1031,56/1500)*100/, т.е. изначално е предвидено, че при липса на предоставено обезпечение, за периода на връщане на кредита, потребителят би дължал главницата, дог. лихва като печалба за кредитора, но и сума за неустойка в значителен размер – 3 сума, почти равна на главницата.

Видно е, че такава уговорка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.

26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя.

Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т.е. и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен, почти двоен размер, което е в контраст с границите на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.

Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при сключване на договора, при така уговорените параметри, не е налице валидно неустоечно съглашение и според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие.

Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и доказан, при което следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 50 лева – ДТ.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, предвид отправеното искане и списъка, ще бъде определен на минимума от 400 лева и присъден лично на пълномощника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Ц. П. Я. – С., ЕГН ********** и „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, че клаузата на чл. 12, ал. 4 4 от сключения помежду им договор за заем от 14.01.2022 г., уреждаща задължение за плащане на неустойка, е нищожна.

ОСЪЖДА „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет.3 да плати на Ц. П.

Я. – С., ЕГН **********, с адрес: ...., сумата от 50 лева /петдесет лева/ - разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет.3 , на основание чл.

38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а. С. К. Н., с адрес: ....., сумата от 400 лева /четиристотин лева/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Ц. П. Я. – С. в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5