Решение № 2168 от 18.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2168 гр. Пловдив, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330116298 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от Е. Д. М. чрез адв. М.М. против „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ “ ЕООД, с която се предявяват иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл.

26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.10а, чл.21, ал.1 и чл. 33 ЗПК и по чл. 143, и чл. 146 ЗЗП. за признаване за установено между страните, че клаузата на чл. 6, ал.1 от договор за кредит от 19.03.2022г.., сключен между страните В исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключен договор за кредит от 19.03.2022г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца определена сума под формата на заемни средства, при уговорен ГПР от 43,61 %, със срок на погасяване:18 месеца.

Съобразно клаузата на чл. 6, ал.1 от договор за кредит ищецът дължи заплащането на такса за разглеждане на документи в размер на 110,88 лева.

Излагат се съображения, че тази клауза е нищожна, тъй като е необосновано висока, противоречи на добрите нрави, заобикаля разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, както и че е в явно противоречие с чл.10а ал.2 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба, с който се излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск..

Възразява се срещу доводите за неравноправност на тази клауза от договора за потребителски кредит, доколкото се касае за индивидуално уговорена клауза, при спазване на принципа за добросъвестност. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

1

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства: между страните е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за заем, в който се съдържа клауза, по която ищецът дължи такса за разглеждане на документи, фактът че заемната сума е заплатена на ищеца.

Няма спор по делото относно това, че ищецът е кредитополучател по договор за заем, като между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а другият е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

С исковата молба като предмет на процеса е въведена само една клауза от договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна- таксата за разглеждане, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително тя е предвидена в противоречие със специалния ЗЗП.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. В чл. 6 ал. 1 от договора е записано, че кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора. Тази такса е във фиксиран размер110,88 лева като липсва еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Тя води единствено до неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък води до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, като е и в нарушение на добрите нрави.

На следващо място, изрично нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Въпросната такса за разглеждане представлява услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост.

Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, 2 освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗПклаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора размер. Оттук- така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, като по изложените съображения в тяхната цялост предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Ищeцът е заплатил държавна такса в размер на 50 лева, която сума следва да му се възстанови от ответника, като законна последица от решението.

Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв.

М. М., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Юте Кредит България” ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: град София, р-н Лозенец, ул.

„Сребърна” № 21, ет. 5, представлявано от И.К., от една страна и Е. Д. М. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ж.к. Т., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., от друга, че клаузата на чл. 6, ал.1 от сключения между страните договор за кредит ***/19.03.2022г., която предвижда заплащане на такса за разглеждане в размер на 110,88 лева е нищожна поради противоречие с добрите нрави и закона;

ОСЪЖДА „Юте Кредит България” ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: град София, р-н Лозенец, ул. „Сребърна” № 21, ет. 5, представлявано от И.К., да заплати на Б.И.А., Е. Д. М. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ж.к. Т., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., направените по настоящото дело разноски в размер на 50 лева (петдесет лева).

ОСЪЖДА „Юте Кредит България” ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: град София, р-н Лозенец, ул. „Сребърна” № 21, ет. 5, представлявано от И.К., да заплати на адвокат М. В. М. с адрес: гр. П., бул. П.ш. №..., ет. ..., ап. ... адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Е. Д. М., безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 400 лева определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 3 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4