Решение № 170 от 25.03.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Враца, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20231420102716 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Й. И. К., ЕГН **********, чрез адв. Л. В., против „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225 с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника от следните суми: 510 лева – главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.05.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата от 153 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.03.2006 г. до 16.11.2006 г., сумата от 332,71 лева – лихва за забава за периода от 14.04.2006 г. до 26.04.2011 г., както и сумата от 25 лева – държавна такса и 100 лева – адвокатско възнаграждение, съставляващи вземания по изпълнителен лист от 21.07.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 2371/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, въз основа на който е образувано изп. д. № 516/2023 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, поради изтекла погасителна давност. Претендира сторените в производството разноски.

В исковата молба се твърди, че с влязла в законна сила Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2371/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Враца ищецът е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД процесните суми, за което на 21.07.2011 г. е издаден изпълнителен лист. Сочи, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. № 1410/2011 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов. Твърди, че по това изп. дело ЧСИ насрочил опис на движими вещи и наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в „********“. Сочи, че с молба вх. № 2764/10.08.2015 г. ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД поискало да бъде конституирано като взискател по делото като частен правоприемник 1 по силата на договор за цесия.

След отнемане на правата на ЧСИ Йотов делото е предадена на ЧСИ Цветозар Найденов, където е преобразувано под № 4339/2020 г. и на 13.10.2020 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е отбелязано, че последното изпълнително действие е извършено на 10.08.2015 г.

Сочи, че на 17.03.2023 г. е образувано ново изп. д. № 516/2023 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова. Счита, че за периода от образуване на изп. д. № 1410/2011 г. по описа на ЧСИ Йотов – 24.11.2011 г. до 26.06.2015 г. – датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г., давността е спряла да тече и нова давност е започнала да тече от постановяването на посоченото ТР. Заявява, че след депозиране на молбата за конституиране на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД като взискател на 10.08.2015 г. други принудителни действия не са предприемани. Сочи още, че давността не е текла за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. – за 68 дни на основание ЗМДВИП.

Счита, че 5-годишната давност е изтекла на 24.10.2020 г., а изп. д. № 516/2023 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова е образувано, след като вземанията вече са били погасени по давност.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, чрез юрисконсулт т.х., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Заявява, че на 02.07.2006 г. между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД бил сключен договор за кредит № CREX-01114447, като поради неизпълнение от страна на ищеца бил издаден процесният изпълнителен лист, въз основа на който на 25.11.2011 г. било образувано изп. д. № 1410/2011 г. по описа на ЧСИ Йотов. Сочи, че с молбата за образуване взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, което е действие, прекъсващо давността.

След това на 20.03.2012 г. е насрочен опис, а на 28.05.2012 г. е изпратено запорно съобщение. На 10.08.2015 г. е депозирана молба за конституиране на нов взискател, което е действие, прекъсващо давността, като с молбата са възложени на ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. На 13.07.2018 г. е депозирана молба за справка БНБ. На 03.09.2020 г. е депозирана молба за насрочване на опис, а на 27.10.2020 г. е изходирано съобщение до длъжника и запорно съобщение до работодателя му.

Сочи, че след прекратяване на изп. д. № 4339/2020 г. по описа на ЧСИ Найденов, изпълнителният лист е изтеглен и на 27.03.2023 г. е образувано изп. д. № 516/2023 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, като отново на ЧСИ са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и е направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия.

Ответното дружество счита, че редовно са били предприемани действия, прекъсващи погасителната давност на вземането и към датата на депозиране на исковата молба давността не е изтекла. Излага подробни правни съображения. Иска се 2 постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

Видно от изпълнителен лист от 21.07.2011 г., издаден по гр. д. № 2371/2011 г. по описа на РС – гр. Враца, ищецът Й. К. е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД главница в размер на 510 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2011 г. до изплащане на вземането, сумата от 153 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.03.2006 г. до 16.11.2006 г., сумата от 332,71 лева – мораторна лихва за периода от 14.04.2006 г. до 26.04.2011 г., както и сумата от 25 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 1558/18.05.2011 г. по ч. гр. д. № 2371/2011 г. по описа на Районен съд – Враца, като от архивираното дело се пазят единствено заповедта за изпълнение и разпореждането за издаване на изпълнителен лист от 19.07.2011 г., в което е посочено, че заповедта следва да се счита връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 30.05.2011 г.

Няма спор между страните, че въз основа на посочения изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 1410/2011 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов с взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. В молбата за образуване на изп. д. № 1410/2011 г. взискателят е възложил на ЧСИ Йотов правомощията по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като на 15.06.2012 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Не се спори, че вземанията по изпълнителния лист са цедирани в полза на ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, което се установява и от представения от ответника Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г. и извлечение от Приложение № 1 към него. Видно от известие за доставяне от 06.07.2015 г., ответникът е изпратил до ищеца уведомление за извършената цесия, като пратката се е върнала с отбелязване „непотърсена“. С молба от 10.08.2015 г., „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД поискало да бъде конституирано като взискател и също е възложил на ЧСИ Йотов правомощията по чл.

18, ал. 1 ЗЧСИ.

Страните също така не спорят, че след отнемане правата на ЧСИ Йотов, изп. д.

№ 1410/2011 г. е прието от ЧСИ Цветозар Найденов и е продължило под № 4339/2020 г. На гърба на изпълнителния лист ЧСИ Найденов е вписал, че изп. д. № 4339/2020 г. е прекратено на 13.10.2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последното изпълнително действие е извършено на 10.08.2015 г.

Не е спорно между страните, че въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп. д. № 516/2023 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова с район на действие 3

Окръжен съд – Враца, по което ответникът е взискател, а ищецът – длъжник.

Други относими доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника от следните суми:

510 лева – главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.05.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата от 153 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.03.2006 г. до 16.11.2006 г., сумата от 332,71 лева – лихва за забава за периода от 14.04.2006 г. до 26.04.2011 г., както и сумата от 25 лева – държавна такса и 100 лева – адвокатско възнаграждение, съставляващи вземания по изпълнителен лист от 21.07.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 2371/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, въз основа на който е образувано изп. д. № 516/2023 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, поради изтекла погасителна давност. Претендира сторените в производството разноски.

С оглед твърденията на ищеца, искът е допустим. Предпоставка за допустимост на този иск, както предвижда чл. 439, ал. 2 ГПК, е ищецът да се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като ищецът се позовава на погасяване на дълга по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност. Това твърдение представлява нов факт по смисъла на чл. 439 ГПК, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният лист от 21.07.2011 г. След като са наведени твърдения, че са налице последващи устните състезания фактически обстоятелства, които погасяват или изключват правото на принудително изпълнение, те са достатъчни да обосноват допустимост на иска с правно основание чл. 439 ГПК. Осъществили ли са се твърдените факти и годни ли са те да изключат вземането на взискателя към длъжника, е въпрос по основателност на предявения иск, а не за неговата допустимост.

С предявяването на този иск за установяване недължимост на парични суми, ищецът отрича претендираното от ответника материално право и в тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността. За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван.

Следователно в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, обуславящи 4 съществуването и дължимостта на отричаното от ищеца вземане, а именно възраженията си за прекъсване на погасителната давност – че след началния момент на погасителната давност са настъпили обстоятелства или са предприети действия, прекъсващи давността, като установи кога са настъпили тези обстоятелства и за какъв период от време давността е била спряна.

Последователно съдебната практика възприема, че няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение. В този смисъл са например Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV г.о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г., ВКС, II т.о., Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4647/2015 г., ВКС, IV г. о. и други.

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, което е относимо и когато е установено със заповед за изпълнение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая обаче предвид изминалия дълъг период от време от образуване на ч. гр. д. № 2371/2011 г., същото е унищожено, като се пазят единствено заповедта за изпълнение от 18.05.2011 г. и разпореждането за издаване на изпълнителен лист от 19.07.2011 г., в което съдията-докладчилк е констатирал, че заповедта следва да се счита връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 30.05.2011 г. и след изтичане на двуседмичния срок за депозиране на възражение същата е влязла в законна сила, а именно – на 14.06.2011 г., от която дата е започнала да тече 5 годишна погасителна давност за вземанията.

Между страните не е налице спор, че на 25.11.2011 г. е образувано изп. д. № 1410/2011 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов.