Решение № 141 от 18.12.2023, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Елхово, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.а Ив. Кирова при участието на секретаря А.Д.М. в присъствието на прокурора С. Г. С. като разгледа докладваното от М.а Ив. Кирова Гражданско дело № 20232310100196 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на предявени в обективно съединяване искове по чл.2, ал.1, т.3 пр.1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 52 от ЗЗД и по чл.2, ал.1, т.3 пр.1 и чл.4 от ЗОДОВ вр.с чл.45 от ЗЗД.

Ищецът – И. Н. Н. от гр.Ямбол, чрез пълномощника си – адв.М. И. П. от АКШумен, в исковата си молба против Прокуратурата на Република България, описвайки в хронологична последователност фактологията по образуваното и воденото срещу него наказателно производство от датата – 18.04.2013г., когато е било образувано ДП №456/2013г. по описа на РУ-Ямбол, заявява, че същото е продължило до 24.11.2022г., когато е влязла в сила Присъда №71/25.05.2022г., постановена по НОХД № 1210/2021г. по описа на Районен съд-Сливен, потвърдена с Решение №91/24.11.2022г. по ВНОХД №414/2022г. по описа на ОС-Сливен, с която е признат изцяло за невиновен по повдигнатото му от ответната стрА. и внесено в съда обвинение в извършване на престъпление по чл.195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Ищецът в исковата си молба сочи, че наказателното производство против него е продължило близо 9 години, 1 месец и 22 дни, което е далеч извън разумните срокове, като през този период от време същият е бил с наложена мярка за неотклонение /МНО/ „подписка", както и е имал и полицейска регистрация, която и до момента не е заличена, въпреки че след окончателното влизане на оправдателната присъда в сила и въпреки, че прокуратурата е била наясно с това обстоятелство, същата отново е бездействала, като не е изпълнила служебното си задължение да уведоми компетентния орган - МВР, че са налице основанията по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, като по този начин е причинила вреда на Н..

В иск.си молба ищецът изтъква, че е бил привличан като обвиняемо лице общо 3 пъти (на 02.10.2013г., на 18.02.2014г. и на 05.10.2018г.) , а 5 пъти е бил внасян обвинителен акт срещу него от Прокуратурата (на 29.10.2014г., на 22.02.2017г., на 28.06.2017г., на 22.02.2018г. и на 20.11.2018г.). Също така 2 пъти е бил признат за виновен от съда (на 1

26.11.2015г. и на 02.03.2021г.), за внесеното срещу него обвинение за тежко умишлено престъпление, като си визират доводи, че това се дължи на непълното и порочно разследване от прокуратурата, която системно нарушавала неговите права, не е изпълнявала указанията на съда и е допускала поС.ни грешки в разследването, а всичко това е видно от постановените съдебни актове по цялото наказателно производство в съдебната му фаза.

Ищецът обосновава иск.си претенция за неимуществени вреди с изложени съображения, че е бил незаконно обвинен от прокуратурата в извършване на тежко умишлено престъпление в период, когато е бил едва на 19 години и се е изграждал като личност. Изтъква, че във връзка с обвинението, отправено му от ответника, е бил регистриран като извършител на тежко умишлено престъпление и му е била наложена МНО „подписка", което фактически е ограничило гражданските му права и това го е поставило в крайно унизително положение, изпитвал е срам, неудобства и притеснения за бъдещето си, имал е смущения в съня си, които били периодични и трудно се концентрирал в ежедневието си. Поради продължителността на делото за период от 9 години, 1 месец и 22 дни, е започнал да живее с мисълта за незаслужена виновност и влизайки в съдебните заседания, изпитвал поС.на тревожност, напрежение, срам и стрес. Многократното повдигане на обвинения както на ДП, така и с оглед няколкократното внасяне на обвинителен акт срещу него, както и двукратното признаване на виновен от съда, е предизвиквало у ищеца тревожност, като същият е имал чувството, че вече е съден и осъждан крадец. Всички това пречело, както на работата му, така и на нормалното му изграждане като личност, тъй като делото приключило с оправдателна присъда, когато вече бил на 29 години. През този дълъг период от време ищецът е изложил в иск.си молба, че е живял поС.но във вменена виновност, а когато депозирал молба в РС—Елхово, чрез защитника си за изменение на прекомерно продължилата МНО „подписка", която поС.но ограничавала правото му на свободно избиране на месторабота и местоживеене, същата не била отменена и той е изпитал безнадеждност и макар невинен, е чувствал вътрешно напрежение и безизходица. Полицейската му регистрация допълнително го е унизила, тъй като му били снети отпечатъци и бил фотографиран като извършител на престъпление, а прокуратурата, макар и да е налице влязла в сила оправдателна присъда, не е направила необходимото да уведоми МВР, за да бъде заличена тази регистрация. Всичко това е рефлектирало на ищеца – отразило се е на самочувствието му, същият се е затворил в себе си, ограничил е контактите с околните, стА.л е притеснителен и е изпитвал поС.но страхове да не влезе в затвора, а признаването му за виновен, без доказА. вина, поради незаконните действия на прокуратурата, е довело до отчаяние и чувство за несправедливост. В иск.си молба ищецът визира, че макар и приключило към настоящия момент, наказателното производство ще остави един негативен спомен в съзнанието му завинаги. Поради това същият счита, че при определяне на обезщетението за претендираните неимуществени вреди, следва да се съобрази както принципа за справедливост, така и да се отчете продължителния период, през който ищецът е търпял неблагоприятните последици от незаконното му обвинение, както и икономическото съС.ие в стрА.та към датата на увреждането - 24.11.2022г. в гр.Сливен (Присъда № 71/25.05.2022г. по НОХД № 1210/2021г. по описа на РС-Сливен, влязла в законна сила на дата 24.11.2022г.). С оглед инфлационния индекс, увеличаването на стойността на стоки и услуги към датата на увреждането и обезценяването на лева към датата на увреждането, които факти са ноторно известни на съда, ищецът изтъква, че разумно претендирА.та сума за обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 21 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането 24.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата по главницата.

Сочи се, че ищецът Н. е претърпял и имуществени вреди от несправедливо повдигнатото против него обвинение в извършване на престъпление, които възлизат на сумата от 4 000 лева, включващи платените от него суми за адвокатска защита в хода на наказателното производство, а именно: 1 000 лв. платени съгласно договор за правна защита 2 и съдействие от дата 17.09.2022г. по ВНОХД № 414/2022г. по описа на ОС– Сливен; 1 000 лв. платени съгласно договор за правна защита и съдействие от дата 24.11.2021 г. по НОХД № 1210/2021 г. по описа на РС-Сливен; 1 000 лв. платени съгласно договор за правна защита и съдействие от дата 27.06.2021 г. по ВНОХД № 213/2021 г. по описа на ОС–Сливен и 1 000 лв., платени съгласно договор за правна защита и съдействие от дата 17.02.2020г. по НОХД № 495/2018г. по описа па РС– Елхово.

Предвид на тези си съображения ищецът на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 21 000.00 лв., представляваща неимуществени вреди и сумата от 4 000 лв., представляваща имуществени вреди, вследствие на незаконното обвинение на Прокуратурата по чл. 195, ал.

1, т, 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.20 ал.2 вр.с чл.26, ал. 1 от НК, във връзка с водено ДП № 456/201 Зг. по описа на РУ-Ямбол с преписка № 1659/2013г. на РП-Ямбол, приключило с Присъда № 71/25.05.2022г. по НОХД № 1210/2021 г. по описа на РС-Сливен, влязла в законна сила на дата 24.11.2022г., с която ищецът е бил признат окончателно и изцяло за невиновен по повдигнатото му обвинение, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от 24.11.2022г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до окончателното им изплащане. Ищецът желае да му се присъдят и направените по делото разноски по настоящото производство. Към исковата си молба ищецът съобразно процесуалните правила е приложил писмени доказателства и е направил доказателствени искания за ангажиране на гласни доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован се явява лично и чрез пълномощника си по делото – адв.П. от АК-Шумен заявява, че поддържа предявените искове на същите основания и със същите искания. В хода на съдебното дирене се ангажират писмени и гласни доказателства за установяване на твърдените в иск.молба обстоятелства. В хода на устните състезания и в представени писмени бележки, процесуалният представител на ищеца доразвива изложените в исковата молба доводи за основателност и доказаност на заявените искови претенции на доверителя си. Позовава се както на представените и събрани писмени доказателства, така и на гласните такива, които според адв.П. установяват предпоставките на разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като против ищецът е било образувано наказателно производство, което е приключило с оправдателна присъда. Акцентира се на обстоятелството, че процесът е продължил повече от 9 години, който период от време е допринесъл за нагнетяване на психическото и емоционално съС.ие на И. Н. по начина, изложен в исковата молба. Позовавайки се на доказателствената съвкупност по делото процесуалният представител на ищеца излага аргументи, че е установено наличието на пряка причинна връзка между претендираните като претърпени неимуществени вреди и воденото против Н. наказателно производство.

Досежно претендираните имуществени вреди, адв.П. прави искане да бъде прието от съда, че този иск е основателен и доказан по размер, което се установява от посочените в иск.молба четири договора за правна помощ на обща стойност 4 000 лева, които са в минимален размер с оглед обвинението и Наредбата за адвокатските възнаграждения, които договори са били приобщени по наказателното дело преди същото да приключи. Във връзка с това пълномощникът на ищеца не споделя възражението на ответника за неоснователност на претенцията за имуществени вреди, поради това, че е видно от приложеното наказателно дело, че ищеца е бил със защитник в лицето на адв. М. П., който му е оказвал правна помощ и защита по делото. Поради тези съображения се прави искане от стрА. на пълномощника, адв.П. за постановяване на позитивно за ищеца решение, като се претендира и присъждане на направените по настоящото производство разноски, съобразно представен списък на същите по смисъла на чл.80 от ГПК.

Ответникът - ПРОКУРАТУРАТА на Република България, гр.София, чрез прокурор от РП-Сливен, е депозирал писмен отговор, с който се оспорват изцяло по основание и по размер предявените с иск.молба на ищеца искове. Доводите на ответника са, 3 че с оглед на заявената с иск.молба претенция за неимуществени вреди, в тежест на ищеца е да докаже, както основателността на претенцията си по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, така и наличието на твърдените неимуществени вреди, непосредствената им връзка с признатото за незаконно обвинение и техният размер. Същевременно с отговора се възвеждат доводи, че с исковата си молба ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства за установяване на визираните предпоставки, обосноваващи основателността на така заявената претенция за неимуществени вреди. В отговора се изтъква, че предприетите от стрА. на Прокуратурата действия по отношение на ищеца в хода на визираното наказателно производство са законово регламентирани в НПК и в този смисъл не се явяват незаконосъобразни. В тази насока се сочи, че действително с Постановлението за привличане в качеството на обвиняем спрямо ищеца Н., е взета МНО „Подписка", но спрямо същия не са прилагани други форми на процесуална принуда по искане на Прокуратурата. Изтъква се, че към онзи момент, са били налице съответните предпоставки и доказателства за повдигане на надлежно обвинение спрямо ищеца Н. и за внасяне на съответния акт в съда. В отговора си ответникът визира, че ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за наличието на негативни последици - унизително положение, изпитване на срам, неудобства и притеснения за бъдещето си, смущения в съня си, трудна концентрация в ежедневието му, поС.на тревожност, напрежение, стрес и др., както и те да са пряк резултат от процесното обвинение. Изтъква се, че от приложените към исковата молба доказателства, липсват такива за конкретни вреди, настъпили именно и изцяло в резултат на действията на Прокуратурата по това конкретно производство. Доколкото искът за лихви е акцесорен към предявените главни искове за неимуществени и имуществени вреди, основателността му зависи от основателността на главните искове. Тъй като главните искове според ответника са недоказани и неоснователни (най-малкото неоснователни в предявените размери), такава се явява и претенцията за присъждане на лихви или алтернативно тази искова претенция следва да бъде отхвърлена съответно на отхвърлената част от главните искове.