Решение № 2570 от 20.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2570 гр. Пловдив, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330111518 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от Б. П. Ш., ЕГН **********, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 02.09.2010 г., въз основа на Заповед № 7421 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издаден на 17.08.2010 г. по ч.гр.д. № 12204/2010 г. по описа на ПРС, ІV гр.с., против наследодателя му – П.Б. Ш., било образувано изпълнително дело № *****., от кредитора „Сибанк“ АД, по което на 31.03.2020 г. бил конституиран като длъжник –като наследник на починалия *** Ш..

Сочи, че през 2012 г. ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД бил конституиран като взискател по изп.дело на мястото на първоначалния кредитор „Сибанк“ АД, въз основа на цесия.

Ищецът твърди, че ангажирал адвокатска помощ за защита по изпълнителното дело, като на 03.07.2020 г. пълномощникът му подал искане за прекратяването на изпълнителното дело, поради настъпила перемпция, което било уважено и изпълнителното дело – прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

Впоследствие, с влязло в сила Решение по гр.д. № 7699/20 г. на ПРС, било признато за установено, че ищецът не дължи на ответника припадащите му се суми по изпълнителния лист, издаден на 17.08.2020 г., поради изтекла давност.

Твърди, че доколкото е сторил разноски в хода на изпълнението, предвид сключения на 04.06.2020 г. договор за правна защита и съдействие, с оглед защита на правата му, по който платил сумата от 300 лева, претърпял вреди, които следвало да бъдат обезщетени от ответника, който възложил работа на ***, а последният бездействал да констатира настъпилата по силата на закона перемпция и същевременно предприемал действия по 1 прекратено изпълнително дело.

Моли се за присъждане на сумата от 300 лева – обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на платеното адвокатско възнаграждение по договора, за защита в хода на изпълнителното дело, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 12.07.2021 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, не е постъпил писмен отговор от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

В писмено становище, депозирано преди първо открито съдебно заседание, ответникът изразява становище, че настоящото производство следва да бъде прекратено, поради липса на правен интерес от водене на делото и липса на спорен предмет на делото.

Евентуално изразява становище, че предявеният иск е неоснователен, тъй като няма доказателства, които да подкрепят твърденията на ищцовата страна. По отношение на претендираните от пълномощника разноски, счита същите за неоснователни във връзка с фактическата действителност. Счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 – възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чийто минимален размер е 50 лева, тъй като тези действия на адвоката били най-близко до действията му, свързани с подаването на молба по изп. дело.

Предвид изложеното, искането е да се отхвърли предявения иск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Относно допустимостта:

Възражението, направено от ответника в писменото му становище за недопустимост на производството, е неоснователно. От една страна, не са изложени никакви твърдения в тази насока, които да бъдат преценени от съда. От друга страна, предвид направените оспорвания относно размера на иска и липсата на признанието му, следва, че е налице спорен предмет по делото.

Освен това, в настоящото производство, ищецът не претендира присъждане на разноски, а обезщетение за вреди, изразяващо се в направени от същия разноски в изпълнителното производство по образувано от ответника изпълнително дело, въз основа на вече прекратено изпълнително дело.

Нещо повече, в ГПК не е предвидена изрична възможност съдебният изпълнител да присъди направените от длъжника разноски в изпълнителното производство, като осъди взискателя да му ги заплати. Така за длъжника остава само принципната възможност да предяви претенцията си за възстановяване на направените от него разноски в прекратеното изпълнително производство по общия исков ред. /в този смисъл Решение № 1939/16.12.2015 г. по в.гр.д. № 3070/2015 г. по описа на ПОС/.

Ето защо и съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Относно неговата основателност, съдът намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД – че ответникът е бил конституиран като взискател по образуваното изпълнителни дело, което е прекратено по силата на закона; че ищецът е направил разноски в размер на твърдяната сума за заплатено адвокатско възнаграждение с оглед оказване на защита и съдействие по изпълнителното дело; че са извършени твърдените противоправни действия /бездействия/ и вредите са пряка и непосредствена последица от поведението на ответника, респ. на лице, за чийто действия същият отговаря като 2 възложител, както и размера на обезщетението.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да докаже обстоятелства, които изключват, погасяват, намаляват, унищожават претендираното право, а при установяване на положителните елементи от ищеца, следва да докаже погасяване.

На първо място, съдът намира, че в конкретния случай, въпреки липсата на подаден отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК от ответника, последиците от неподаването на писмен отговор не следва да бъдат приравнявани с признание на иска или на фактите по спора. Липсата на отговор по чл. 131 ГПК не лишава ответника от възможност да заяви становище по иска в първото съдебно заседание, нито освобождава съда от задължението да събира доказателства по свой почин /да назначи вещо лице/, да обсъжда събраните по делото доказателства по искане на противната страна или да съобрази служебно известните му факти, когато те са от значение за решаването на делото. В този смисъл е Решение № 290 от 15.08.2011 г., по гр.д. № 1211/2010 г. по описа на ВКС, ГО, І гр.о. Освен това, едва след доклада по чл. 146 ГПК се считат очертани параметрите на спора. Не следва законът да бъде тълкуван в смисъл, че неподаването на писмен отговор по чл. 131 ГПК преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да отрази становище по представените доказателства, вкл. тяхната относимост. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок, прави иска основателен, или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК. Ще следва де се отбележи и обстоятелството, че не може да бъде поставен знак за равенство пред различните хипотези на чл. 133 ГПК, т.е. пропускането на възможността да се направи възражение за придобивна или погасителна давност да се приравни към ограничение за становище по основателността на иска. В този смисъл е и Решение № 67 от 06.07.2010 г. по търг.д. № 898/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о.

Ето защо и съдът намира, че въпреки липсата на подаден в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, съдът следва да обсъди възраженията по съществото на спора, направените от ответника.

От приложеното изп.дело № *****., ***, се установява, че същото е образувано от кредитора „Сибанк“ АД, въз основа на Заповед № 7421 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 17.08.2010 г. /л.41/, издадени по ч.гр.д. № 12204/2010 г. по описа на ПРС, с който е осъден длъжника П.Б. Ш., да заплати на „Сибанк“ АД, сумата от 9 512.78 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит без поръчители от 17.07.2008г.; сумата от 1 447.49 лева – лихва върху главницата, дължима за периода от 17.09.2009 г. до 15.08.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.08.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 685.94 лева – разноски по делото.

От изп. дело № *** г. по описа на *** ***, ***, се установява също, че на 30.11.2012 г., с Разпореждане на *** /л.164/ и поради представени доказателства за частно правоприемство е заличен като взискател „Сибанк“ ЕАД и на негово място е конституиран като взискател частният правоприемник „ЕОС Матрикс“ ООД.

Установява се още от изп. дело, а и видно от Удостоверение за наследници от 27.03.2020 г., приложено по изп.дело (л.268), че длъжникът П.Б. Ш. е починал на *** г. е оставил за негови наследници – Б. П. Ш. (с.), М.П.Ш. (д.) и М.П. Ш. (с.), като с Разпореждане на *** *** от 31.03.2020 г. (л.266), на основание чл. 429, ал. 2 ГПК, са конституирани като длъжник наследниците на починалия длъжник в изп. дело.

От изисканото изп.дело № *** г. по описа на *** ***, ***, се установява, че на 22.05.2020 г. е постъпило Искане – заявка за достъп до изп.дело, депозирано от адв. А.Б., с приложено към него пълномощно за упълномощаването му от Б. П. Ш. /л.288-289/. Такова Искане – заявка за достъп до изп.дело е депозирано от адв. Б. – пълномонщник на Б.Ш. и на 3

26.05.2020 г. /л.290/.

Установява се също, че на 03.07.2020 г. е постъпила Молба /л.314/ от адв. А.Б. – пълномощник на Б. П. Ш., до ** ***, с искане да се прекрати изп. дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като налице два периода: 12.09.2014 г. – 12.09.2016 г. и 27.04.2017 г. – 27.04.2019 г., през което време взискателят не е подал молба с искане за извършване на изп. действия, нито такива са извършвани от **. Към Молбата са приложени пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 04.06.2020 г. /л.315 и л. 317/, от които се установява, че Б. П. Ш. е упълномощил адвокат Б. да го представлява по изп.д. № *****., като същият е заплатил на довереника си адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платена изцяло в брой при подписването на договора.

Предвид постъпилата молба от 03.07.2020 г. от Б. П. Ш., чрез адв. Б., както и поради обстоятелството, че взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, не е поискал извършването на изп. действия в продължение на две години, както и предвид, че дългът на длъжниците, конституирани в качеството на законни наследници на *** Ш. не е погасен, на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, с Постановление от 24.07.2020 г. по изп.дело, ** ***, е прекратил изп.дело № *** г., както и е постановил вдигане на наложените в изп. производство запори и/или възбрани /л.324/.

Основният спорен по делото въпрос, се свежда до обстоятелството, дали ищецът може по настоящия исков ред да претендира вреди, представляващи сторени от същия разноски в изпълнителното производство, образувано въз основа на изпълнителен титул, впоследствие прекратено по отношение на длъжника, както и дали на същия са му причинени такива.

В конкретния случай, безспорно установено по делото е, че изпълнителното производство по отношение на ищеца е прекратено с Постановление на ** по изп.д. № *****., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по повод на постъпилата молба от 03.07.2020 г. от Б. П.

Ш., чрез адв. Б., както и поради обстоятелството, че взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, не е поискал извършването на изп. действия в продължение на две години, както и предвид, че дългът на длъжниците, конституирани в качеството на законни наследници на *** Ш. не е погасен.

На първо място, съдът, намира, че ищецът не може да реализира правата си по реда на чл. 245, ал. 3 вр. с чл. 422, ал. 3 ГПК, които разпоредби, предвиждат възможност за издаване на обратен изпълнителен лист, тъй като цитираните разпоредби се отнасят само до събраните от длъжника суми – за главница, лихви, такси и разноски, които се присъждат на взискателя и на ** в изпълнителното производство, но не и до направените от самия длъжник разноски в изпълнителното производство, какъвто е конкретния случай. Поради тази причина, ищецът не би могъл да се снабди с обратен изпълнителен лист, защото претендираните от него разноски не са събрани от съдебния изпълнител, а представляват такива, които самият ищец е сторил за процесуалното му представителство по изпълнителното дело.