Определение № 14687 от 17.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14687 гр. София, 17.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110126255 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. В. К. против „К.“ ЕАД и „А.Т.т“ ЕООД.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 09.03.2023 г. е сключил с „К.“ ЕАД Договор за потребителски кредит № .......... за сумата от 4000 лв., при фиксирана лихва 39.62% и ГПР 47.67%. Едновременно с това е сключил и Договор за предоставяне на поръчителство с „А.Т.т“ ЕООД, по силата на който ответникът „А.Т.т“ се задължава да поръчителства пред кредитора срещу възнаграждение в размер на 3700.67 лв. Ищецът поддържа, че двата договора са свързани, тъй като „К.“ ЕАД е едноличен собственик на „А.Т.т“ ЕООД и 1 договорите се сключват в една и съща електронна среда. Излагат се съображения, че възнаграждението за поръчителство представлява скрит разход по кредита, който е трябвало да бъде включен при изчисляването на ГПР. Ищецът счита, че поради неоснователното му изключване, обявеният ГПР е нереален, а реалният такъв надвишава максимално допустимия размер от пет пъти законната лихва, което води до нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК. Относно договора за поръчителство се твърди, че той е сключен чрез заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, тъй като поръчителството е наложено като задължително условие за усвояване на кредита. При тези твърдения моли съдът да се произнесе с решение с което да признае недействителността (нищожността) на Договор за потребителски кредит № .......... от 09.03.2023 г., сключен с „К.“ ЕАД и да прогласи за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 09.03.2023 г., сключен между с „А.Т.т“ ЕООД, поради заобикаляне на закона и евентуално накърняване на добрите нрави. Претендира разноски за производството.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „К.“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Признава, че на 09.03.2023 г. между страните е сключен процесния договор за потребителски кредит № .........., както и че е предоставил на ищеца сумата от 4000 лв., при ГЛП – 39.62% и ГПР – 47.67%.

Посочва, че в договора е посочено ясно и недвусмислено как е изчислен ГПР и са посочени допусканията, които са послужили за определяне на посочения в договора размер на ГПР, като не е необходимо да се посочва формулата, по която е изчислен ГПР. Признава, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включено при изчисляване на ГПР. Твърди, че за потребителя не е било задължително да сключва договор за предоставяне на поръчителство, поради което не се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и следователно разходът не следва да се включва в ГЛП и ГПР. Твърди, че към датата на сключване на договора „К.“ ЕАД не е знаело какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство и поради това е нямало как да изчисли посоченото вземане. Признава, че „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А.Т.т“ ЕАД, но посочва, че двете са различни юридически лица и ответникът няма данни за вземанията на „А.Т.т“ ЕООД. Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и ‚А.Т.т“ ЕООД е 2 вид договор за поръчка, тъй като гарантът се задължава да извърши за сметка на ищеца определени действия – в случая да отговаря пред „К.“ ЕАД за задълженията на кредитополучателя, поради което задълженията по посочения договор не следва да се включват в общите разходи по кредита. В условията на евентуалност сочи, че дори да се докаже скрито обогатяване на за ответника, вследствие сключване на договора за предоставяне на гаранция, това води до нищожност единствено на клаузата за уговаряне на възнаграждение в договора за предоставяне на поръчителство. Посочва, че при евентуална нищожност на договора за предоставяне на гаранция, няма да доведе до нищожност на договора за кредит. Признава, че при включване на таксата за предоставяне на поръчителство в размера на ГПР, последният ще надвиши императивния максимален размер от 5 пъти размера на ГПР, но оспорва да е налице основание за такова включване. Предвид посоченото моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „А.Т.т“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Признава наличието на процесния ДПК, както и сключването на договор за поръчителство, с който ответникът се е задължил да отговаря пред кредитора за изпълнението на задълженията на кредитополучателя срещу уговорено възнаграждение от 3700.67 лв. Посочва, че сключването на договор за поръчителство става след сключване на договора за кредит, при вече уговорени параметри и в електронна среда, до която „К.“ ЕАД няма достъп. При подаване на заявка за предоставяне на кредит от „К.“ ЕАД, на потребителя се посочва размер на кредита, размер на погасителната вноска – сбор от вноската по кредита и вноската за възнаграждението на поръчителя. Посочва, че в процесния случай възнаграждението за поръчителство не следва да се включва в общите разходи по договора за кредит, а съответно – и в размера на ГПР, тъй като договорът за поръчителство не е задължително условие за предоставяне на заема и поради това не отговаря на дефиницията на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО и на §1, т.1 от ДР на ЗПК. Заедно с това оспорва посочените разходи по договора за поръчителство да са били известни на кредитора към датата на сключване на договора за кредит, тъй като договорът за предоставяне на поръчителство е 3 сключен след договора за кредит. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са субективно съединени искове, както следва: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД, вр. с чл. 22 и вр. с чл. 19, ал. 5 ЗПК за установяване спрямо ответника „К.“ ЕАД, че Договор за потребителски кредит № .......... от 09.03.2023 г., е недействителен, поради противоречие и заобикаляне на закона, иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника „А.Т.т“ ЕООД, че Договор за предоставяне на поръчителство от 09.03.2023 г. е нищожен, поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.

III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и главно: сключване на договор между страните, както и посочените основания за нищожност – неправилно посочен размер на ГПР в договора, който не отговаря на действителния такъв, който надвишава максималния размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави, а по договора за предоставяне на поръчителство – липса на изпълнение на типичната и непосредствена правна цел с договора, а именно обезпечаване на възможността на кредитора да удовлетвори вземанията си по договора при неизпълнение на длъжника.

Ответникът следва да докаже, че посоченият ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и че не надвишава максималния законов размер.

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: 1. на 09.03.2023 г. между ищеца като кредитополучател и „К.“ ЕАД като кредитодател е сключен договор за паричен заем за предоставяне на сумата от 4000 лв., 2. договорът за кредит е обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и „А.Т.т“ ЕООД, по който ищецът се е задължил да заплати възнаграждение в размер на сумата от 3700.67 лв. и 3.

4

Възнаграждението за представяне на поръчителство не е включено в размера на посочения ГПР по ДПК - 47.67%.

Спорът по делото е правен и се заключава до това дали възнаграждението по договора за поръчителство - 3700.67 лв., следва да бъде включено в ГПР.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и по чл. 190 ГПК, в една част като не необходими, предвид обявените за безспорни обстоятелства по делото, а в друга - неотносими.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.05.2026 г., от 09,25 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5