Определение № 465 от 22.10.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 465 гр. Смолян, 22.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500580 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба Вх. № 4378/21.10.2025г /регистратура ОС – Смолян/ от „Ф. И.“ ЕАД ЕИК ******* против Разпореждане № 793 от 21.08.2025 по ч. гр. д. № 254/2025 г. по описа на PC - Девин, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя срещу Н. М. Х. ЕГН ********** в частта, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК за следните суми: 1719.83 лева - лихва за забава, начислена за периода от 02.04.2024г. до 10.03.2025г.; 264.97 лева лихва за забава, начислена за периода от 11.03.2025г. до 02.05.2025г. по Договор за кредит с № 046LD-R-*****/18.05.2018г., като на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви осъдителни искове за посочените суми в едномесечен срок, считано от влизане в сила на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса.

В останалата му отхвърлителна част – по отношение на сумата от 4 606.38 лева – просрочена наказателна лихва, разпореждането е влязло в сила като необжалвано.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната му отхвърлителна част. Поддържа се, че законната лихва по чл. 86 ЗЗД е императивно установена, няма договорен характер, т.е. в случай на неизпълнение на парично задължение от страна на длъжника тя се дължи на общо основание, считано от деня на забавата. Именно въз основа на тази законова разпоредба жалбоподателят твърди, че е начислил законна лихва в размер на 1719,83 лева за периода от датата на цесията - 02.04.2024 г., до обявяване на предсрочната изискуемост - 10.03.2025 г., като е посочил в т. 12 от заявлението, че падежът на първата просрочена погасителна вноска настъпва на 20.01.2019г. Считано от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава и дължи лихва по чл. 86 ЗЗД, като в случая дори заявителят търси лихва за по - късен период - от датата на придобиване на вземането. Претендира и лихва за забава в размер на 264,97 лева за периода от 11.03.2025 г. до 02.05.2025 г. Сочи, че претендираните лихви за забава се дължат и на основание чл. 33, ал. 1 вр. чл. 33, ал. 2 ЗПК, според които при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която е изчислена в 1 размер на законната лихва. В допълнение сочи, че не оспорва отмяната на наказателната лихва, с оглед на което институтът на неоснователно обогатяване е неприложим, няма наличие и на неравновесие в правата на страните, доколкото законната лихва се дължи винаги при неизпълнение на парични задължения.

Поради това търси отмяна на разпореждането в обжалваната му отхвърлителна част, като на РС - Девин се разпореди да издаде заповед за изпълнение за всички претендирани суми. Претендират се и направените разноски в цялост, както и тези за настоящото производство.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна.

Районният съд е издал в полза на жалбоподателя против Н. М. Х. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 14165.51 лева – главница по Договор за кредит с № 046LD-R-*****/18.05.2018г.; 4180.48 лева – просрочена договорна лихва за периода от 20.01.2019г. – 02.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата 14 165.51 лева, считано от подаване на заявлението в съда – 16.05.2025г. до изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 498.74 лева - държавна такса и 100 лв юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено за сумата от 1719.83 лева - лихва за забава, начислена за периода от 02.04.2024г. до 10.03.2025г.; 264.97 лева - лихва за забава, начислена за периода от 11.03.2025г. до 02.05.2025г., както и за сумата от 4 606.38 лева – просрочена наказателна лихва, като по отношение на последната разпореждането е влязло в сила като необжалвано.

Съдът е приел, че претенцията за наказателна лихва и обезщетение за забава ще доведе до неоснователно обогатяване на кредитора, при значително неравновесие в правата на страните, което е в противоречие със закона и с добрите нрави и е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузите поради неспазване на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП.

Изводът на районния съд е правилен, но той е следвало да доведе като правен резултат до отхвърляне само на претенцията за наказателна лихва, като се присъди обезщетението за забава в размер на законната лихва за процесните периоди, считано от заявения по – късен от настъпване на изискуемостта начален момент, от една страна по силата на общото правило на чл. 86 ЗЗД, а от друга и на основание специалните разпоредби на чл. 33, ал.

1 и ал. 2 ЗПК, цитирани и от съда в подкрепа на отхвърлителните му мотиви, съобразно които при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Доколкото заявителят е претендирал освен обезщетение за забава в размер на законната лихва и наказателна лихва, кумулирането им действително би довело до неоснователно обогатяване на кредитора при значително неравновесие в правата на страните. Именно поради това обаче районният съд е следвало да отхвърли заявлението само по отношение на наказателната лихва, като присъди на основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК законната лихва върху главницата.

Следователно и при липса на пречките на чл. 411, ал. 2 ГПК съдът е следвало да издаде заповед за изпълнение за претендираната законна лихва върху главницата.

2

По изложените съображения разпореждането е неправилно в обжалваната му отхвърлителна част и следва да бъде отменено, а делото – върнато на районния съд за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1719.83 лева - лихва за забава, начислена за периода от 02.04.2024г. до 10.03.2025г., както и за сумата от 264.97 лева - лихва за забава, начислена за периода от 11.03.2025г. до 02.05.2025г. На заявителя не се следват допълнително разноски съразмерно на уважения обем на заявлението, доколкото районният съд е присъдил разноските в цялост въпреки частичното отхвърляне на заявлението – неправилност на издадената заповед за изпълнение в обжалваемата й част относно разноските, която обаче не е предмет на настоящия спор и би могла да бъде релевирана по частна жалба на длъжника.

При този изход на спора и претенцията за това на жалбоподателя се дължат направените в настоящото производство разноски в размер на 15 лв за държавна такса за обжалване и 50 лв – юрисконсултско възнаграждение съобразно инкорпорирания в частната жалба списък на разноските или общо 65 лв, които също следва да се включат в заповедта.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 793 от 21.08.2025 по ч. гр. д. № 254/2025 г. по описа на PC - Девин, с което е отхвърлено заявлението на „Ф. И.“ ЕАД ЕИК ******* срещу Н. М. Х. ЕГН ********** в частта, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.

410 ГПК за следните суми: 1719.83 лева - лихва за забава, начислена за периода от 02.04.2024г. до 10.03.2025г. и 264.97 лева - лихва за забава, начислена за периода от 11.03.2025г. до 02.05.2025г. по Договор за кредит с № 046LD-R-*****/18.05.2018г., КАТО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК в полза на „Ф. И.“ ЕАД ЕИК ******* срещу Н. М. Х. ЕГН ********** за следните суми: 1719.83 лева - лихва за забава, начислена за периода от 02.04.2024г. до 10.03.2025г.; 264.97 лева - лихва за забава, начислена за периода от 11.03.2025г. до 02.05.2025г. по Договор за кредит с № 046LD-R-*****/18.05.2018г., както и за сумата от 65 лв – разноски във въззивното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на РС - Девин за изготвяне на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В останалата му отхвърлителна част – по отношение на сумата от 4 606.38 лева – просрочена наказателна лихва, разпореждането е влязло в сила като необжалвано.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 465 гр. Смолян, 22.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500580 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба Вх. № 4378/21.10.2025г /регистратура ОС – Смолян/ от „Ф. И.“ ЕАД ЕИК ******* против Разпореждане № 793 от 21.08.2025 по ч. гр. д. № 254/2025 г. по описа на PC - Девин, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя срещу Н. М. Х. ЕГН ********** в частта, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК за следните суми: 1719.83 лева - лихва за забава, начислена за периода от 02.04.2024г. до 10.03.2025г.; 264.97 лева лихва за забава, начислена за периода от 11.03.2025г. до 02.05.2025г. по Договор за кредит с № 046LD-R-*****/18.05.2018г., като на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви осъдителни искове за посочените суми в едномесечен срок, считано от влизане в сила на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса.

В останалата му отхвърлителна част – по отношение на сумата от 4 606.38 лева – просрочена наказателна лихва, разпореждането е влязло в сила като необжалвано.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната му отхвърлителна част. Поддържа се, че законната лихва по чл. 86 ЗЗД е императивно установена, няма договорен характер, т.е. в случай на неизпълнение на парично задължение от страна на длъжника тя се дължи на общо основание, считано от деня на забавата. Именно въз основа на тази законова разпоредба жалбоподателят твърди, че е начислил законна лихва в размер на 1719,83 лева за периода от датата на цесията - 02.04.2024 г., до обявяване на предсрочната изискуемост - 10.03.2025 г., като е посочил в т. 12 от заявлението, че падежът на първата просрочена погасителна вноска настъпва на 20.01.2019г. Считано от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава и дължи лихва по чл. 86 ЗЗД, като в случая дори заявителят търси лихва за по - късен период - от датата на придобиване на вземането. Претендира и лихва за забава в размер на 264,97 лева за периода от 11.03.2025 г. до 02.05.2025 г. Сочи, че претендираните лихви за забава се дължат и на основание чл. 33, ал. 1 вр. чл. 33, ал. 2 ЗПК, според които при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която е изчислена в 1 размер на законната лихва. В допълнение сочи, че не оспорва отмяната на наказателната лихва, с оглед на което институтът на неоснователно обогатяване е неприложим, няма наличие и на неравновесие в правата на страните, доколкото законната лихва се дължи винаги при неизпълнение на парични задължения.

Поради това търси отмяна на разпореждането в обжалваната му отхвърлителна част, като на РС - Девин се разпореди да издаде заповед за изпълнение за всички претендирани суми. Претендират се и направените разноски в цялост, както и тези за настоящото производство.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното: