Решение № 1523 от 17.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1523 гр. Плевен, 17.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20264430101856 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на Д. Г. И., ЕГН **********, срещу ***, *** с искане да бъде прогласен за нищожен *** поради противоречие със закона. В исковата молба се твърди, че страните са сключили *** по който ответникът е предоставил заем в размер на 3 000 лв. при фиксиран ГЛП от 41.00 % и ГПР от 49.08 %, при общо дължима сума от 4 442.42 лв., като сумата включвала главница и лихва. В последствие ищцата разбрала, че трябва да внесе общо сумата от 8 044.42 лв. за погасяване на кредита, като освен главница и лихва е включвала и такси на стойност от 3 600 лева за допълнителните услуги - Фаст, която предоставяла право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и Флекси, която предоставяла право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Твърди се, че уговорения лихвен процент е прекомерен, ГПР по скрит начин е увеличен, поради невключване в него на услугите Фаст и Флекси на стойност 3 600 лева. Изложени са доводи за недействителност на договора поради неправилно посочения ГПР, претендират се разноски.

Ответникът *** оспорва предявения иск, счита, че той е неоснователен, че двете допълнителни услуги не следва да се включват в ГПР, че дори и да има нарушение, то не е толкова съществено, че да доведе до нищожност на договора, развити са аргументи за действителност на клаузите за представянена услугите. Моли съда да отхвърли предявения иск, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на 1 ищеца.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: От представения по делото *** е видно, че ответникът ***, като кредитор, и ищцата Д. Г. И., като кредитополучател, са се договорили за сключване на договор за кредит за сумата от 3000 лв., за срок от 24 месеца, с размер на месечна вноска от 185.19лв., при ГПР 49.08%, ГЛП 41 %, и общо дължима сума от 4444.42лв. Към договора е налице погасителен план, включващ в размера на вноската главница, лихва, както и размер на вноска по закупени допълнителни услуги. В договора е налице клауза за ползване на допълнителни незадължителни услуги ФАСТ /приоритетно разглеждане и изплащане на кредит/ – 1350.00лв., и ФЛЕКСИ /право на промяна на погасителния план/ - 2250.00лв. Общият размер на допълнителните услуги по договора възлиза на 3600.00 лева, с месечна погасителна вноска от 150.00 лева и 24 месечни погасителни вноски, като по този начин общата сума, която ищецът следва да заплати е в размер на 8044.42 лева, разпределени на 24 вноски. Налице е и сключен между страните анекс от 06.02.2025г. за отлагане на вноски № 5 и 6, и промяна на ГПР във връзка с това отлагане.

При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи: Предявен е иск за прогласяване нищожността на договор, който попада в приложното поле на ЗПК и не представлява нито едно от изключенията по чл. 4 от ЗПК. В този смисъл, включените в процесния договор от 21.08.2024г. допълнителни услуги Фаст и Флекси, са нищожни, като противоречащи на чл.10а от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а посочените допълнителни услуги в т.V от Договора, разяснени като съдържание в т. 15 от ОУ, са именно такива – приоритетно разглеждане и гъвкав погасителен план. Последните не представляват допълнителна услуга, а са такива, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните. Дори и при възползване в конкретния случай от страна на кредитополучателя от услугата ФЛЕКСИ – промяна в погасителния план чрез отлагане на вноски, е необходимо, и е подписан анекс между страните, т.е. тази „услуга“ отново е подлежала на предоговаряне и одобрение от страна на кредитора, което обезсмисля предварителното й заплащане, и то на такава висока цена. Така уговорени услугите Фаст и Флекси, не касаят допълнителни услуги, а представляват забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита, или дори за скрита твърда лихва, поради което съдът приема, че е налице пряко противоречие със закона при сключването на тези клаузи на основание чл. 26 от ЗЗД. Следва, за пълнота на съдебния акт да се отбележи, че сборът на двете допълнителни услуги при сключване на договора, посочени в т. VІ от Договора – 3600лв., е в размер по-висок от размера на получената заемна сума от 3000лв. и това поставя в неравноправно положение потребителя. В случая определянето на цена на услугите към един договор, над размера на заетата сума, представлява още при сключването нищожна клауза, поради неравноправност на осн. чл. 143 2 ал. 2 т. 19 от ЗПК - не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора, още повече, че в договора услугите са разделени като отделни, при което изглеждат с по-ниски размери. Доколкото се касае за получаване на толкова голяма сума при изпълнение на договора, съдът намира, че кредиторът не би имал интерес да сключи договора без тези клаузи, независимо, че е посочено, че те не са задължителни.

Съдът намира за основателни доводите на ищеца, касаещи изцяло действителността на сключения между страните договор. Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 (към закона) начин. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран, такава яснота не е налице и в посочването в т. 5 от Общите положения на ОУ на ответника. От друга страна, видно и от отговора на исковата молба, в годишния процент на разходите не е включен размерът на дължимото се от кредитополучателя възнаграждение за закупени услуги Фаст и Флекси, като при включване на същото в ГПР по процесния договор за кредит същият ще надвиши многократно пет пъти законната лихва. Относимо в случая е Решение на СЕС по дело № С- 714/ 22, чиито основни правни положения могат да се обобщят по следния начин: член 3, буква ж) от Директива2008/48/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителниуслуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Оттук член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Конкретният случай попада в горната хипотеза, доколкото действителният годишен процент на разходите по процесния договор надвишава значително посочения в договора и законоустановения с императивна правна норма. Неспазването на всички посочени по- горе изисквания води до нищожност на процесния договор за кредит 3 чл. 22 от ЗПК, а оттам кредитополучателят по договора дължи връщане само на чистата стойност на заема, но не и лихва и други разходи /чл. 23 от ЗПК/.

В заключение може да се обобщи, че предявеният от Д. Г. И. отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

С оглед освобождаване на ищцата от ДТ по делото, и на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати на Плевенски РС, , такава в размер на 61.36 евро, както и такса в размер на 2.56 евро - в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. По отношение на претендираните разноски за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата от ***, с оглед изхода на делото, следва ответникът да бъде осъден да заплати на *** възнаграждение, определено от съда. По делото е представено пълномощно и договор за оказване на безплатна правна защита на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, а съдът е направил необходимите справки за доходите и материалното състояние на ищцата още при проверката за освобождаване от такси и разноски по делото. Поради горното, и на осн. чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС, съдът определя размер на адвокатското възнаграждение, съобразно цената на иска в минимален размер на 306.76 евро. За последната сума следва да бъдат присъдени разноските в полза на самия процесуален представител, а възражението на ответника на осн. чл. 78 ал. 5 от ГПК, не може да бъде разглеждано в настоящия случай, доколкото тази хипотеза е неприложима при служебно определяне на адвокатско възнаграждение, още повече, че то, както вече е посочено, се определя в минимален размер по Наредбата.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 22, вр. чл.

11, ал. 1. т. 10 ЗПК, *** сключен между Д. Г. И., ЕГН ********** – като кредитополучател, и ***** ******, *** - като кредитор.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ***, *** със седалище и адрес на управление*****, представлявано от *****, **** и ***, ДА ЗАПЛАТИ на Плевенски РС ДТ по делото в размер на 61.36 евро, както и такса в размер на 2.56 евро, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА, на основание на основание чл.38 ал.2 от ЗА, вр. чл.78, ал.1 ГПК, ***, *** със седалище и адрес на управление ********, представлявано от ********************** ДА ЗАПЛАТИ на ***, адрес: *****, като процесуален представител на Д. Г. И., по гр.д. 1856/2026г. на ПлРС, определено от съда адвокатско възнаграждение в размер на 306.76 евро.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен 4 съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

5