Решение № 36 от 20.01.2025, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 2556/2023
- Вид
- Решение № 36
- Подписан
- 20.01.2025
- В сила
- 28.05.2025
- Състав
- ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 36 гр. К., 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20235510102556 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „ВиК“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя инж. Р.Т.Р., чрез пълномощника адв. И. М., от АК-С.З., с адрес на кантората: ****, против С. А. Ф., ЕГН **********, с адрес: ****.
Процесуалният представител на ищцовото дружество твърди, че по реда на чл. 410 и сл. от ГПК била издадена Заповед за изпълнение № **** г. по ч.гр.д.
№ ****/**** г. по описа на РС-К., срещу длъжника С. А. Ф. за сумата от 1 772,67 лв. - главница, 86,81 лв. лихва върху тази главница за периода от 15.06.2021 г. до 06.04.2023 г. /датата на издаване на лихвения лист/, законната лихва върху главницата от 21.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 507,18 лв. разноски по делото. Посочената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК, поради което и на посоченото основание за ищцовото дружество съществувало задължение и правен интерес от завеждане на настоящия иск.
Ответникът имал открита партида в ищцовото дружество под № ****, за имот, находящ се в ****. С откриването й между него и експлоатационното предприятие възниквали договорни отношения, по силата на които „ВиК“ ЕООД - С.З. се задължавало да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетена от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. При закъснения се начислявали лихви, съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи 1
/ДВ. бр. 88 и 93 от 2004 г./. Задължение на абоната било в 30-дневен срок и при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият/или предишният собственик или ползвател да подаде до ВиК оператора заявление по образец за отразяване на настъпилата промяна съгл. чл. 60 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „ВиК“ ЕООД С.З.. Твърди, че имотът бил обитаем, периодично били правени замервания от инкасатор на „ВиК“ ЕООД с посочване на имената на инкасатора, номера на карнета и показанията на водомера във всяка една от издадените фактури, доказващи задълженията на абоната-ответник. Показанията на водомера на ответницата-длъжник в графите „дата старо“ и „дата ново“ очертавали периода на задълженията за всяка конкретна фактура, а показанията „старо“ и „ново“ - съответно измерените количества в кубически метра на консумираната вода. Сочи, че за периода 15.06.2021 г. до 15.02.2023 г. ищцовото дружество издало 21 бр. фактури с ДДС за услуги предоставени на абоната в посочения по-горе период. Твърди, че фактурите следвало да бъдат заплатени в срок от тридесет дни от датата на издаването на всяка една, което не било сторено и в съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, върху дължимите суми за предоставените услуги била начислявана лихва за забава, която към момента била в размер на общо 86,81 лв., считано от 15.06.2021 г. до 06.04.2023 г. - датата на издаване на лихвения лист. Нямало постъпвали заявления по чл. 61, ал. 1 от Общите условия на „ВиК” ЕООД /нови/ за промяна на титуляра на партидата. Към настоящия момент С. А. Ф. не била заплатила дължимите суми към ищцовото дружество за периодични доставки на вода и услуги за нейното отвеждането, определени по безспорен начин в описаните фактури. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на „ВиК“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя инж.
Р.Т.Р., сумата от 1 859,48 лв. /хиляда осемстотин петдесет и девет лева и 48 ст./, от които: главница в общ размер на 1 772,67 лв. /хиляда седемстотин седемдесет и два лв. и 67 ст./ - произтичащи от доставка на питейна вода за периода 07.04.2021 г. до 07.02.2023 г. след направено уточнение в първото по делото заседание; лихва за забава върху тази сума за периода 15.06.2021 г. до 06.04.2023 г. в общ размер на 86,81 лв. /осемдесет и шест лв. и 81 ст./, съгласно приложена справка за неплатени задължения и законната лихва върху главницата от 21.04.2023 г. до окончателното изплащане на посочените суми, както и направените разноски по настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. С.
В. от АК-С.З., в качеството й на особен представител на ответника. Заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан. По отношение основателността на иска, счита, че изявленията на ищеца за действителното фактическо положение за неправилни, неверни и неистинни, предвид което искът е неоснователен и недоказан, поради недължимост на 2 исковата претенция. По допустимостта, счита исковата претенция за допустима. По основателността, заявява, че оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер, като счита същия за изцяло неоснователен и недоказан. В депозираната искова молба ищцовото дружество посочило, че претендира заплащане на използвана, но неплатена вода. Същото обаче неправилно насочило исковата претенция срещу ответника. С исковата молба се излагали твърдения, че лицето било ползвател на услугата, но не се представяли доказателства за основанието за приемането му за такъв, а именно нямало доказателства, послужили като основание за открИ.е на партида в ответното дружество на името на С. А. Ф.. Липсата на качеството „потребител“ на предоставяните от „ВиК С.“ ООД услуги обуславял извода за липса на задължение за ответника за заплащане на посоченото количество вода, което правело предявения иск неоснователен.
Наред с горното и при условие, че бъде прието, че именно С. А. Ф. била задълженото за плащане лице, респ. ответник, оспорва изцяло посоченото като потребено количество вода. Нямало данни дали това количество вода е отчетено по установения ред - в присъствието на ответника или негов представител. От представените фактури не ставало ясно на коя дата и в чие присъствие е направено засичането, както и дали е направено коректно и законосъобразно. В тази връзка оспорва истинността на представените по делото фактури като изходящ от ответната страна частен документ, който не носи подписа на С. А. Ф.. Едното от основанията за това било явното несъответствие по отношение на логичното хронологично месечно отчитане на потребеното количество вода и датите на издаване на фактурите.
Посочените дати на съставяне на фактурите и същата дата била посочена като дата на възникване на данъчното събитие, което е в противоречие на законовите изисквания за отчитане и осчетоводяване. Следващото основание за твърдението за неоснователност на иска било посоченото като ползвано количество вода, което следвало да бъде заплатено. От представените доказателства обаче не можело да се установи всъщност за кой точно период е потребено количеството вода, ако изобщо е потребено такова. В исковата молба бил посочен период от 07.04.2021 г. до 07.02.2023 г., но това твърдение не било подкрепено с доказателства и поради това оспорва посоченото количество вода, без дори да се отбележи както се твърди, че била изразходвана вода. Счита, че предявеният установителен иск не отговаря на законовите изисквания. Установителният иск имал за предмет установяване на парично задължение на ответника към ищеца, чийто размер и основание следвало да бъдат идентични с тези по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което в настоящия случай не било така. Следвало да е налице идентичност между предмета на вземането, претендирано в исковото и заповедното производство. В настоящия случай, подобен идентитет не бил налице - в заповедното производство се твърдяло, че вземането на кредитора произтичало от неизплатени главници в размер на 1772,67 лв. и 86,81 лв. лихва за периода 15.06.2021 г. до 06.04.2023 г. без да се посочат фактурите, 3 които се твърди, че били издадени за изразходваното от ответницата количество вода, а в исковото производство се претендирало за незаплатени 21 броя фактури, приложени като доказателство. Адресът на абоната също се разминавал в двете производства, като не кореспондирал и посочения абонатен номер, с представените доказателства. Сочи, че производството по чл. 422 ГПК било пряко обвързано със заповедното производство. Тази пряка обвързаност била свързана с обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се считал за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и целта му била да установи съществуването на вземането такова, каквото е заявено в заповедното производство. Изложеното било основание да се приеме, че искът чл. 422 ГПК трябвало да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Съдът извършвал преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно - ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършвала въз основа на заявените основание и петитум. В конкретния случай, не бил налице идентитет на претенциите, заявени в двете производства, което обосновава извода за недопустимост на исковата претенция. Отделно от това, като потребител на ВиК услуги по партида на ответницата, счита, че потребяваната вода не била отчитана съобразно ОУ и че начислените суми не били в съответствие с правилата на Наредба № 4/2004 г. Счита, че имало грешка и във фактурираното количество изразходвана вода посочено в процесиите фактури, тези количества не били доставени. Нямало данни дали това количество вода било отчетено по установения ред - в присъствието на ответницата или неин представител. От представените фактури не ставало ясно на коя дата и в чие присъствие е направено засичането, както и дали е направено коректно. В тази връзка оспорва истинността на представените по делото фактури като изходящ от ищцовата страна частен документ, който не носи подписа на ответницата.
Счита, че не са налице условия, за да бъде ангажирана отговорността на ответницата за заплащане на посоченото количество вода, тъй като през посочения период не били ангажирани доказателства имота да е собственост или ползван от ответницата. При условие, че притежава качество, ангажиращо отговорността й, то ползването от него количество вода не било в обема, който е посочен и това количество било неправилно и неточно отчетено. Предвид гореизложеното, моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца уточни исковата си претенция. Заявява, че С. Ф. е абонат на ВиК и има открита партида № ****. Заявява, че договорът не може да бъде открит, било е отдавна. В партидата е отбелязано, че С. Ф. е собственик на имота. В конкретния случай се касаело за зазидан водомер. Периодът за който се претендира задължението за главница е от 07.04.2021 г. до 07.02.2023 г. От дата 02.12.2021 г. водомерът е отбелязан като повреден.
4
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на Районен съд – К. се установява, че съдът е издал в полза на „ВиК” ЕООД – С.З., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, ****, представлявано от инж. Р.Т.Р. – управител заповед за изпълнение на парично задължение № **** г. за сумата от 1 772,67 лв. - главница, 86,81 лв. лихва върху тази главница за периода от 15.06.2021 г. до 06.04.2023 г. /датата на издаване на лихвения лист/, законната лихва върху главницата от 21.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 507,18 лв. разноски по делото. Заповедта на длъжника С. А. Ф. е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Вземането произтича от следните обстоятелства: задължение за консумирана и незаплатена питейна вода по партида № **** на името на С. А. Ф., ЕГН **********, с адрес: **** за периода от 07.04.2021г. до 07.02.2023г. и дължимата лихва за закъснялото плащане на задължението.
Разпечатката съдържа 21 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f638cac7-cc9d-48f4-b331-7d52b75782e9