Решение № 23894 от 31.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23894 гр. ., 31.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от И. В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110127280 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и по ч. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „.“ ЕАД твърди, че на 10.06.2014 г. между третото за процеса лице „.“ ЕАД (с универсален правоприемник „.“ АД, в качеството му на кредитор и ответницата А. Й. В. (тогава с фамилия Р.), в качеството й на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № ., по силата на който търговската банка предоставя на ответната страна потребителски кредит в размер на сумата от 10 000 лева, усвоен еднократно чрез заверяване на сумата по кредита по посочена в договора разплащателна сметка с титуляр кредитополучателя. Посочва се, че съгласно клаузите на договора ГПР е в размер на 10,31 %, а общата дължима сума в размер от 12 619,23 лева. Излага се, че съгласно уговореното кредитът се олихвява с плаващ годишен лихвен процент, формиран от сбора на БЛП (към датата на сключване на договора в размер от 6,40 %) и надбавка от 1,70 %, при което лихвеният процент при сключване на договора възлиза на 8,10 %. Твърди се, че при формиране на тази лихва е приложена отстъпка от 0,5 пункта поради ползвана пакетна програма „Премиум“, като след прекратено ползване на пакета и на основание клаузата на чл. 23.3 от договора, от банката – кредитор е направено 1 преизчисление на надбавката, формираща плаващия лихвен процент. Изтъква се, че кредитът следвало да бъде върнат чрез 60 месечни погасителни вноски – с размер, брой и дати на плащане, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Поддържа се, че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по кредита и не извършил дължимите плащания, поради което с исковата молба претендира сумата от 9351,12 лева, представляваща непогасена главница по договора за потребителски кредит и 2997,22 лева, представляваща лихва за забава за периода от 11.10.2020 г. до 11.10.2023 г. След изменението на исковете, чрез намаляване техния размер, допуснато в открито съдебно заседание на 06.10.2025 г. ищецът претендира сумата от 1581,31 лева, главница и 506,81 лева, лихва за забава. Посочва се, че въпреки изпадането на длъжника в забава, не е обявена предсрочна изискуемост на вземанията от съответния кредитор, като към настоящия момент е настъпил падежът на вземанията – конкретно на 10.06.2019 г. С исковата молба ищцовото дружество твърди, че е придобило вземанията по процесния договор за кредит по силата на договор за прехвърляне на парични вземания от 17.03.2017 г., сключен със „.“ ЕАД. За това обстоятелство до ответницата е изпратено уведомление на адреса, посочен в договора за кредит, като пратката е върната на „.“ ЕАД като непотърсена от адресата. Посочва, че съгласно клаузата на чл.

18.3 от договора при промяна на постоянния/настоящия адрес, кредитополучателят се задължава незабавно писмено да уведоми търговската банка в противен случай всички съобщения, изпратени на посочените в договора адреси се считат за получени, която хипотеза е налице в процесния случай. Наред с това се твърди, че връчването на уведомлението на ответницата като приложение към исковата молба в производството по чл.

131, ал. 1 ГПК е и най-късният момент на уведомяването й за цесията.

Изтъква се, че за процесните суми в хода на производството по ч. гр. дело № 59025/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като процесните искове са предявени за част от удостоверените в същата вземания.

С тези съображения ищцовото дружество обосновава правния си интерес от търсената установителна искова защита и отправя искане за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представителна ответницата А.

В., с който исковете са оспорени като неоснователни, с оспорване възникването на твърдяното правоотношение между страните, предвид липсата на доказателства за реално предаване, респ. получаване от ответната страна на заемната сума от 10 000 лева. Особения представител оспорва договорът за цесия да е породил действие по отношение на А. В., тъй като 2 същата не е уведомена за това. Твърди, че връчването на уведомлението за цесия в рамките на исковото производство не би могло да възпроизведе своя правен ефект, доколкото ответницата се представлява от особен представител.

Счита договорът за кредит за сключен при предварително определени от страна на кредитора договорни клаузи, върху чието съдържание ответницата не е имала възможност да влияе. Посочва, че в договора липсва информация относно методиката на формиране на ГПР по договора и включените в него елементи, което обуславя извод за нищожност на тези договорни клаузи на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Въвежда се възражение за изтекла петгодишна погасителна давност по отношение на всички претендирани вземания за неплатени погасителни вноски, чийто падеж е настъпил преди повече от три, алтернативно пет години от датата на подаване на заявлението, намирайки, че давностният срок за съответната част от главницата и за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. С тези доводи особеният представител на ответната страна отправя искане за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни. Претендира разноски в исковото производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД е да установи наличието на твърдяното облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и ответницата, предаването на заемната сума на кредитополучателя, уговорените размер и падеж на погасителните вноски, наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с възнаградителна лихва, както и че ищецът е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружеството – кредитор и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите;

По наведеното възражение за изтекла давност, в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, явяващи се основание за спиране/прекъсване на давностния срок на вземанията.

От представения и приет по делото Договор за потребителски кредит от 3

10.06.2014 г., сключен между банката „.“ ЕАД и ответницата А. Й. В. (към момента на сключване на договора с фамилия Р.), както и от изслушаното заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за потребителски кредит. По силата на последния банката е предоставила на ответницата в заем сумата от .00 лева, получени от последната на каса, на 16.06.2014 г., след удържане от банката на 260 лева, дължими такси за обработка и управление. Ответницата се е задължила да погаси кредита в периода от 12.07.2014 г. до 10.06.2019 г. на месечни вноски с падеж – 12 число на съответния месец и една последна вноска на 10.06.2019 г., заедно уговорената лихва при плаващ годишен лихвен процент от 8,10%, представляващ сбор от променлив банков лихвен процент, който към момента на сключване на договора е бил в размер от 6,40% и надбавка в размер на 1,70%. С договора по – горе ответницата е приела да заплаща на банката такса за кандидатстване и разглеждане в размер на 35 лева, както и комисион за обработка и управление в размер на 2% върху размера на разрешения кредит и годишна такса за управление в размер на 0,6% върху остатъка по дълга. В договора е установен годишен процент на разходите (ГПР) по кредита в размер на 10,31%. Общата сума, която ответницата е приела да върне на банката е възлизала в размер на 12619,23 лева.

След получаване на сумата по кредита, в периода от 12.07.2014 г. до 12.12.2014 г., следвайки погасителния план по договора, ответницата е направила пет погасителни вноски, възлизащи в общ размер 813,39 лева и една шеста вноска в размер на 170,25 лева, с които ответницата е погасила предвидените в погасителния план 648,88 лева главница и 334,84 лева договорна лихва. След частичното погасяване на шестата вноска, по делото не се установяват други плащания по договора, направени за погасяване на задълженията на ответницата.

От представения по делото договор за прехвърляне на парични вземания от 17.03.2017 г., сключен между цедента „.“ ЕАД и ищеца, като цесионер, както и приложените към него Приложение 1, потвърждение за извършена цесия на парични вземания, се установява, че ищецът се явява титуляр на вземанията по сключения договор за потребителски кредит между банката – кредитор и ответницата, включително и тези с ненастъпил към датата на договора падеж.

Настоящия състав намира за неоснователно възражението на особения представител за ненадлежно уведомяване на ответницата по реда на чл. 99, ал.

3 ЗЗД с връчване на исковата молба и приложенията към нея, включително тези, относими към прехвърлянето на вземането от банката на ищеца в настоящото производство. Това е така, защото връчването на особения 4 представител представлява надлежно уведомяване на отсъстващия ответник и се явява допустимо, защото то не е с оглед личността на ответника и не се свежда до негови строго лични субективни права. Затова и няма пречка изявлението на цедента по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД да бъде узнато от особения представител на ответника (Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК; Определение № 72 от 5.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1188/2020 г., I т. о., ТК).

По отношение възражението за неравноправни клаузи в Общите условия, при които е сключен договорът, съдът не установи наличие на такива клаузи. Същевременно, настоящият съдебен състав отбелязва, че доколкото в настоящото производство ищецът претендира само част от непогасената главница, като вземане, произтичащо от договора за потребителски кредит, без други акцесорни вземания като договорна лихва, неустойка или такса, то дори наличието на неравноправни клаузи в договора, водещи до обявяване на последния за недействителен, биха били обстоятелство без правно значение за спора, защото и при обявен за недействителен договор за потребителски кредит, ответникът остава задължен за чистата стойност по кредита, съгласно чл. 23 ЗПК.

По наведеното възражение за изтекла давност

Предвид разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2023 г., ОСГТК, задължително за органите на съдебната власт съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече, съгласно чл. 114 ЗЗД, от момента на изискуемостта на съответната вноска, когато дългът не е обявен от кредитора за предсрочно изискуем, какъвто е настоящия случай. По отношение вземанията на банката срещу ответницата за предоставената в кредит сума е приложим петгодишния давностен срок, предвиден в чл. 110 ЗЗД. В настоящия случай, кредитът е следвало да бъде погасен в периода от 12.07.2014 г. до 10.06.2019 г., а заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение, което прекъсва давността (арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.

„б“ ЗЗД), е постъпило в съда на 27.10.2023 г., респ. погасени по давност са всички вземания за главница с падежи преди 27.10.2018 г. (вноските, дължими до 12.10.2018 г. вкл.) От изложеното следва, че претенцията на ищеца за главница е основателна само за частта от главницата, отразена в погасителни вноски 53-60 вкл. от подписания между страните, неоспорен по делото погасителен план, чиито падежи са настъпили в периода от 12.11.2018 г. до 10.06.2019 г. Последната възлиза в общ размер на 1581,31 лева, до който 5 размер измененият иск за главница е основателен и следва да бъде уважен.