Определение № 2148 от 20.09.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2148 гр. Пловдив, 20.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно гражданско дело № 20225300502395 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК: 205997727, против Определение № 7975 от 22.07.2022 г., постановено по гр. д. № 3650 по описа на Районен съд – Пловдив за 2021 г., с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба с вх. № 42002/26.05.2022 г. за изменение на Решение № 1462 от 02.05.2022 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските. В жалбата се излагат подробни оплаквания за неправилност на определението. Поддържа се, че доколкото предявеният в условията на евентуалност иск е изцяло уважен, то в полза на ищеца следва да бъдат присъдени всички направени от него разноски в първоинстанционното производство. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което постановеното по делото решение да бъде изменено в частта за разноските.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от П. В. В., ЕГН: **********.

Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от „КРЕДИТ ИНС“ АД против П. В. В. по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване на задължения на ответника към ищцовото дружество за следните суми: 1833,33 лева – главница по договор за потребителски кредит 1

„Екстра“ от 25.09.2019 г.; 264 лева – договорна лихва за периода 25.11.2019 г.

– 25.09.2020 г.; 151,04 лева – обезщетение за забава за периода 26.11.2019 г. – 15.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда –19.10.2020 г., до окончателното погасяване, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 261034 от 20.10.2020 г. по ч.гр.д. № 13532 по описа на РС – Пловдив за 2020 г. В условията на евентуалност, в случай че не се установи наличие на валидно облигационно отношение, ищцовото дружество е предявило против ответника иск за заплащане на сумата от 1689,33 лева – получена без основание, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 24.02.2021 г., до окончателното погасяване. С постановеното по делото Решение № 1462 от 02.05.2022 г. първоинстанционният съд е отхвърлил предявените установителни искове, а е уважил предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск. По отношение на разноските съдът е приел, че с оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни: в полза на ищеца е присъдил разноски сумата от 67,57 лв. – държавна такса за уважения осъдителен иск, сумата от 85,80 лв. – разноски за съдебносчетоводна експертиза, и сумата от 180,19 лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, а в полза на ответника: сумата от 114,20 лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ищцовото дружество е подало молба за изменение на така постановеното решение в частта за разноските, като с оглед уважаването на евентуалната претенция е поискало присъждане в негова полза на сторените разноски в цялост съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер от 748,36 лв. и оставяне без уважение на искането на ответника за присъждане на разноски.

За да постанови обжалваното определение, с което е оставил молбата без уважение, районният съд е приел, че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските, доколкото главните искове са отхвърлени като неоснователни, а разноски са направени и с оглед на тях.

Настоящият състав на съда намира така постановеното определение за правилно. Отговорността за направените от страните разноски по делото е в пряка зависимост от изхода на спора. Това общо процесуално правило е приложимо за всички случаи, в това число и за хипотезата на обективно съединени искове, независимо от начина на съединяването им. След като производството по никой от съединените искове не е било прекратено и след като страните са осъществили защита по тях, то на същите се дължат разноските, направени във връзка с всеки от съединените искове, съобразно изхода на спора. В този смисъл е Определение № 29 от 21.01.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 691/2021 г., II т.о., ТК. В случая всички предявени от ищеца искове са разгледани, като както се посочи по-горе, установителните искове са отхвърлени, а е уважен евентуалният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. При този изход на спора, правилен е изводът на райнния съд, че разноските на страните следва да бъдат определени по съразмерност. Не се 2 установи от страна на първоинстанционния съд да е била допусната грешка при изчисляване на дължимите разноски, а и в жалбата не се съдържат оплаквания в тази насока.

Изложеното по-горе налага извода за неоснователност на частната жалба, която следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – да се потвърди.

В настоящото производство не следва да бъдат присъждани извършените от жалбоподателя разноски както с оглед на неоснователността на подадената жалба, а също така и с оглед несамостоятелния характер на производството по чл. 248 ГПК, в което по правило не се носи отговорност за разноски.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7975 от 22.07.2022 г., постановено по гр. д. № 3650 по описа на Районен съд – Пловдив за 2021 г., с което е оставена без уважение подадената от „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК: 205997727, молба с вх. № 42002/26.05.2022 г. за изменение на Решение № 1462 от 02.05.2022 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3