Решение № 295 от 23.04.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 978/2023
- Вид
- Решение № 295
- Подписан
- 23.04.2026
- Състав
- Десислава Динкова Щерева
Цитирани разпоредби
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.2 пр.второ · Закон за задълженията и договорите
- чл.42 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 295 гр. Бургас, 23.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20232100100978 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на В. Ю. С., гражданин на Руска Федерация,род.на ********** год. в гр.Москва, чрез пълномощник адв.К. Владимирова от АК Варна, против А.
И. Ц., гражданин на Руска Федерация, с адрес в ***** и Д. Б. И. с адрес в ******, с която са предявени следните искове: иск против А. И. Ц., гражданин на Руска Федерация, с адрес в *****, да се приеме за установено, че договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №53,том VІ, рег.№6733, дело №944/27.11.2018 год. на нотариус под №607 с предмет самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие и самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, е недействителен по отношение на продавача – ищеца, на осн.чл.42 ал.2 от ЗЗД поради представляването му от мним пълномощник – адв.П. Араудова; да се установи, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие и да се осъди А. И. Ц. да предаде владението върху имота на В. Ю. С.; да се установи, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие и да се осъди Д. Б. И. да предаде владението върху имота на В. Ю.
С..
Твърди се в исковата молба, че ищецът придобил правото на собственост върху процесните два недвижими имота чрез продажбена сделка, обективирана в нотариален акт № 137, том ІI, рег.№3289, дело 1
№322/01.11.2011 год. на нотариус под №78.
Твърди се, че същите имоти били продадени на ответника А. И. Ц. с нот.акт №53, том VІ, рег.№6733, дело №944/27.11.2018 год. на нотариус под №607, като при сключване на сделката продавачът
В. Ю. С. бил представляван от пълномощник – П. А., която не познавал и на която не е давал пълномощно. По-късно ищецът установил, че пълномощното, представено на нотариуса, не е подписано от него. Подал молба до нотариус Цабрия, който заверил пълномощното в Москва, и получил отговор, че по данни на архива на кантората С. никога не я е посещавал и не е извършвал нотариални действия.
Поддържа се твърдение, че пълномощното, представено при сключване на сделката с нот.акт №53, том VІ, рег.№6733, дело №944/27.11.2018 год на нотариус под №607 е неавтентично, както и такива са били представените декларации по ЗННД и ДОПК. Твърди се, че самата упълномощителна сделка е нищожна поради липса на действително волеизявление на нейния автор – чл.26 ал.2 пр.второ от ЗЗД. Като допълнителен аргумент за неавтентичност на пълномощното се сочи, че пълномощно със същия номер, заверено от същия нотариус, е било използвано при сключване на друга сделка, която е била атакувана по съдебен ред и е образувано гр.д.№612/19 год. на БОС. Също така се заявява, че при сверяване на неавтентичното пълномощно с това, дадено в полза на адв.В., лесно се установяват разлики в подписа и почерка на издателя.
По отношение на сделката по нот.акт №53, том VІ, рег.№6733, дело №944/27.11.2018 год на нотариус под №607, се заявява, че е сключена без представителна власт, относително недействителна е по отношение на мнимо представлявания и не го обвързва, както и изрично се отказва потвърждаване на договора.
Твърди се, че след придобиването на двата имота ответникът Ц. се е разпоредил в полза на трето лице със самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие – сключил договор за продажба с Д. И., оформена с нот.акт №11, том І, рег.№34, дело №11/01.02.2019 год. на нотариус под №289.
Заявява се, че ответникът Ц. владее имот с идентификатор *** и се счита за негов собственик, ето защо се предявява против него иск за осъждането му да предаде владението на апартамента.
Сочи се, че последващият приобретател И. не е станала собственик на студиото и последващата разпоредителна сделка не може да бъде противопоставена на ищеца. Против тази ответница, която владее самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, също се предявява осъдителен иск за предаване на владението.
2
Ответницата И. е оспорила исковете. Поддържа, че производството по гр.д.№612/19 год. на БОС все още не е приключило с окончателен съдебен акт, а и освен това ответницата не е страна по делото.
Заявява се, че документът, издаден от нотариус Цабрия, с който се отрича посещението на ищеца в нотариалната му кантора, не следва да бъде кредитиран в настоящия процес, тъй като представлява свидетелски показания, дадени в писмен вид. Истинността на този документ, в това число вярност и автентичност, се оспорва. Заявява се, че в самия документ не е посочено въз основа на какви обстоятелства (справка по нотариални регистри и др.) е формиран извод, че ищецът изобщо не е посещавал кантората на нотариуса. Поддържа се, че според Хагската конвенция за премахване изискването за легализация на чуждестранни публични актове отсъства причина за заверка на горния документ с апостил. Твърди се, че заверявайки документа, зам.-началникът на отдел „Международна правна помощ“ в МП на РФ е действал извън предоставената му от конвенцията компетентност, в тази част документът няма характера на официален по см.на чл.179 ал.1 от ГПК и не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила.
Поддържа се, че действително в подписите и почерка на двете пълномощни има разлика, но това не означава, че неистински документ е именно този, съставен от нотариус Цабрия. Оспорва се истинността на пълномощното, заверено от нотариус Сморгунова.
Заявява се, че при сключване на сделката, с която ищецът е придобил двата имота, също е бил представляван от пълномощник. Сочи се, че не е ясно дали са били използвани неистински пълномощни и се оспорва легитимацията на ищеца като собственик на вещите.
Признава се, че действително при изповядване на три последователни сделки е описано едно и също пълномощно (процесното), но това според ответника се дължи на пропуск – номерът на пълномощното е останал в проекта за нотариален акт.
Твърди се, че от 01.02.2019 год. ищецът не е заплащал данъци за имотите и всички публични задължения са били погасявани от ответницата.
В срока за отговор на исковата молба Д. И. е предявила насрещен иск против В. Ю. С. за сумата от 982,90 лв., представляваща заплатени данъци и такси от придобиването на имота, ведно със законната лихва.
По този иск не е бил подаден отговор от С. в предоставения му срок.
Ответникът А. И. Ц. също е депозирал отговор, с който оспорва иска.
Оспорва се твърдението, че пълномощното, заверено от нотариус Цабрия, е неистинско, неавтентично. Оспорва се като неистински документ отговор изх.№115/24.03.23 год., издаден от нотариус Цабрия и се заявява, че подписът, 3 положен върху него, не е на нотариуса.
Поддържа се, че ответникът закупил апартаментите добросъвестно и покъсно продал единия. Заявява се, че дори и да е налице порок на сделката, ответникът е придобил собствеността като добросъвестен владелец.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоначално с исковата молба са били предявени искове против три лица – адв.П. Аранаудова, представлявала ищеца при сключването на нот.акт №53,том VІ, рег.№6733, дело №944/27.11.2018 год. на нотариус под №607 с предмет самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие и самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, против приобретателя на имотите по този нотариален акт - А. И. Ц., както и против Д. И., която е придобила самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие от А. Ц. с последваща сделка, обективирана в нот.акт №11, том І, рег.№34, дело №11/01.02.2019 год.
С протоколно определение от 13.03.2024 год. е прекратено производството по иска против П. А., за приемане за установено, че пълномощно рег.№77/775-н/77-2018-2-369 от 14.08.2018 год. на нотариус Вахтанг Цабрия е нищожно. Определението е било обжалвано от ищеца и с определение №339/11.07.2024 год. по ч.гр.д.№280/24 год. по описа на БОС частната жалба е оставена без уважение.
Ищецът е придобил правото на собственост върху процесните имоти с договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт №137, том ІІ, рег.№3289, дело №322/01.11.2011 год. от „Коррус груп“ ООД. Той, както и другите купувачи – М. Ю. С., А.О.А. и С.М.Р., са били представлявани от общ пълномощник – Т. Д. Я., чиито пълномощни са били заверени в Руска Федерация от Е.Л., временно изпълняваща длъжността на нотариуса на гр.Москва Н.А.. Както се установява от представеното от ищеца определение от 28.09.2021 год. по дело № А40-17434/16-71-31Б на Арбитражен съд на гр.Москва, и четиримата купувачи по нотариалния акт участват като ответници в производството по обявяване на длъжника „Внешпромбанк“ ООД в несъстоятелност.
Доводите на ответницата И. за нищожност на договора, сключен с нот.акт №137, том ІІ, рег.№3289, дело №322/01.11.2011 год. поради абсолютната му симулативност, не могат да бъдат обсъждани по същество, като преклудирани. Те са въведени в писмените бележки и след като привидността не се установява от самата сделка, съдът не може да я установи 4 служебно, а само по своевременно позоваване от заинтересованата страна – така ТР №1/27.04.2022 год. по т.д.№1/20 год. ОСГТК ВКС.
При сключването на нот.акт №53,том VІ, рег.№6733, дело №944/27.11.2018 год. на нотариус под №607 ищецът отново е бил представляван – от адв.П. Арнаудова. Пълномощното, предоставящо представителна власт не само на адв.Аранаудова, но и на А. И. Ц., е описвало конкретните параметри на сделката и е било заверено от нотариус Вахтанг Цабрия с рег.№ 77/775-н/77-2018-2-369 от 14.08.2018 год., който е удостоверил, че съдържанието на пълномощното съответства на волеизявлението на лицето, чиято самоличност е била установена, а дееспособността му е била проверена. Освен това пълномощно, нотариусът е заверил и необходимте декларации, съдържащи се в представеното копие от нотариалното дело. По обяснения на П. А., дадени в настоящия процес, пълномощното било изготвено от нея по възлагане на ответника Ц., след което ответникът се върнал в Русия и после предоставил оригинала на пълномощното и декларациите при изповядване на сделката – често срещана практика в кантората на адв.А..
Ищецът твърди, че е бил мнимо представляван при сключване на отчуждителната сделка, че не познава Ц. и адв.А., че никога не е подписвал пълномощно за продажба и не потвърждава договора.
Действията от чуждо име, през представителна власт, и без последващо потвърждение, правят разпоредителното действие недействително по отношение на мнимо представлявания на осн.чл.42 ал.2 от ЗЗД – така т.2 от ТР №5/12.12.2016 год. по т.д.№5/14 год. на ОСГТК на ВКС.
Лицето, от чието име е действал мнимият пълномощник, разполага с възможността да потвърди или да откаже да потвърди договора.
Потвърждаването съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД има обратно действие във времето – договорът се валидира към момента на неговото сключване и поражда целените с него правни последици така, както ако би бил сключен при надлежно съществуваща към този момент представителна власт. Отказът за потвърждаване на договора е равнозначен на позоваване на недействителността от страна на мнимо представлявания и обратно – позоваването (извънсъдебно или пред съда) на недействителността от страна на мнимо представлявания е равнозначно на отказ за потвърждаване на договора (т.2 от ТР №5/12.12.2016 год.) В тези случаи висящата недействителност се трансформира в окончателна. Тълкувателната практика приема, че когато недействителният договор е бил сключен в хипотезите на липса на учредена представителна власт, извън пределите на учредената такава или след нейното отпадане, при липса на потвърждаване от страна на мнимо представлявания, този договор не поражда насрещни права и 5 задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, поради което насрещната страна – третото лице, договаряло с мнимия представител, нито придобива облигационни и вещни права по силата на договора, нито упражнява добросъвестно владение.