Решение № 50 от 06.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Велико Търново, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500494 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 79 от 04.05.2023 г. по гр.д. № 332/2022 г. Окръжен съд Габрово е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД да заплати на Д. А. Й. сумата от 25000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 19.04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за горницата над 25000 лв. до 65000 лв., частичен иск от общо 100000 лв., като неоснователен. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Д. А. Й., като то се обжалва в частта му, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 25000 лв. до сумата от 65000 лв., частичен иск от претенция в общ размер на 100000 лв. Излагат се доводи, че необосновано съдът е ценил само част от доказателствата по делото, като 1 друга част е напълно игнорирана. Съдът не е съобразил медицинските документи по делото, не е отчел обстоятелството, че и към настоящия момент е налице ограничен обем на движенията. Не е взето предвид, че Д. Й. е бил в неадекватно състояние, не е могъл за разпознае близките си, като в резултат на травмите накуцва и се придвижва с помощта на бастун. По делото са установени получените травми, като в резултат на тях е настъпило усложнение – проблеми с паметта, като към настоящия момент са налице остатъчни явления, изразяващи се в лесно забравяне на информация, без да може да се даде ясен отговор дали ищецът ще се възстанови напълно. Не са съобразени продължителността на процеса на лечение и възстановяване, настъпилите усложнения, фактът, че и към момента продължава възстановителният период, което е свързано с невъзможността ищецът сам да се грижи за себе си. Не са обсъдени множеството оперативни белези, не е взето предвид, че и към момента той изпитва затруднения и не може да вдига дясната ръка на нивото на раменния пояс, усеща изтръпване в областта на трети и четвърти пръсти на дясната ръка и не може да си свива напълно, поради което изпитва трудности при извършване на фини хватателни движения. Не е взето предвид, че ищецът е получил рани и в областта на външния ръб на дясната орбита, дясната скула и по гърба на лявата длан откъм палеца, които са били хирургически обработени, както и е получил декубитална рана в областта на левия долен крайник. За дълъг период от време той е бил на легло и за него са се грижели близките му, не са отчетени в достатъчна степен отраженията върху психиката му, разликата в поведението му. Коментирани са събраните доказателства по делото. С оглед на това, в жалбата се сочи, че обезщетението е определено в изключително занижен размер и в противоречие със съдебната практика, определяща размер на обезщетения при сходни увреждания. Оспорва се изводът на решаващия състав относно приетото съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия пешеходец, определено на 50 %. От доказателствата по делото се установяват изключително груби нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на водача, визирани в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Поддържа се механизъм на произшествието, съобразно изготвената съдебно автотехническа експертиза от вещото лице Х., като се отричат констатациите на повторното заключение, изготвено от вещото лице М.. Според вещото лице Х. причина за възникване на ПТП от техническа гледна точка е 2 движението с превишена скорост от страна на водача на лек автомобил Фолксваген и несвоевременното възприемане или заобикаляне на пешеходеца. Липсват данни пешеходецът да не е съобразил своето поведение с отстоянието на приближаващото МПС. В експертизата се сочи, че в района на ПТП и около него няма обозначени пешеходни пътеки, което обстоятелство не е отчетено от съда. С оглед на това е счетено, че възражението за съпричиняване е останало недоказано. Оспорва се процентът на вина, тъй като водачът на автомобила е извършил няколко и то груби нарушения, довели до настъпване на инцидента, а пострадалият евентуално е извършил само едно и то при условие, че не е безспорно установено. Ако се приеме наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, то е в толкова нисък обем, че не следва да се отчита при определяне размера на обезщетението. В случая искът е предявен до размер от 65000 лв., като частичен от 100000 лв. При това положение, дори при отчитане на прието съпричиняване от съда, не е налице пречка да се определи обезщетение в пълния размер от 65000 лв.

Отправено е искане решението в обжалваната част да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди бъде уважен до размер на 65000 лв., т.е. да бъде осъден ответникът да заплати допълнително сумата 40000 лв., ведно със законна лихва, считано от 11.05.2022 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е депозирало отговор по жалбата, като заема становище за нейната неоснователност.

С Определение № 501/09.08.2023 г. по гр.д. № 332/2022 г. на Окръжен съд Габрово е оставена без уважение молбата на адв. П. К. като пълномощник на ищеца, за изменение на постановеното Решение № 79/04.05.2023 г. по гр.д. № 332/2022 г. на Окръжен съд Габрово в частта му за разноските.

Против това определение е постъпила частна жалба от адв. К. с искане за отмяна на обжалваното определение. Адвокатското възнаграждение е присъдено на основание чл. 38 ЗА, но според частния жалбоподател неправилно е счетена за приложима редакцията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на 3 сключване на договора, а не към момента на приключване на устните състезания. С оглед на това, неправилно е изчислен адвокатски хонорар в размер на 1176 лв., вместо 2667,60 лв. с ДДС. Съдът не е взел предвид, че са проведени четири съдебни заседания, като съобразно Наредбата при защита по дело с повече от две съдебни заседания, за всяко следващо се заплаща допълнително сумата от по 250 лв., поради което следва да се присъди допълнително сумата 600 лв. с ДДС, или общият размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 3267,60 лв. Неправилно е определено юрисконсултското възнаграждение на застрахователното дружество в размер на 540 лв.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба Д. А. Й. твърди, че на 19.04.2022 г., около 11,50 часа, в гр. Габрово, по бул. Столетов, 133, водачът П. Х. И., при управлението на лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. № ЕВ70****, е нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение блъснал пресичащия пешеходец Д. Й.. По случая е образувано досъдебно производство. За увреждащия автомобил има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество за периода от 17.06.2021 г. до 16.06.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 380 КЗ ищецът предявил претенция пред ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД, по която в законоустановения срок не е предложено обезщетение за изплащане. При процесното ПТП Д. Й. е получил следните 4 травматични увреждания: счупване на тялото, диафиза на тибията, закрито; счупване на горния край на раменната кост, хумерус, закрито; контузио капитис; психически стрес; множество травми, охлузвания и наранявания на глава, крайници и тяло. Приет за лечение в отделение по ортопедия и травматология към МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД, гр. Габрово, където са му извършени оперативни интервенции. Възстановяването на получените увреждания продължава и към момента. Изпитал цялостен дискомфорт вследствие на получените травми и последващи болки, които продължават и към момента, за дълго време бил напрегнат, с нарушения на съня, не бил в състояние да се натоварва психически и физически. Изживял силен стрес, който ще остане за цял живот в съзнанието му.

С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 100000 лв., като предявява частичен иск за сумата от 25100 лв., част от общ размер на претенцията от 100000 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 26.04.2022 г., евентуално от 10.05.2022 г. до окончателното изплащане.

С определение от 24.01.2023 г. по гр.д. № 332/2022 г. е допуснато изменение на предявения иск за причинени неимуществени вреди, като същият е увеличен за сумата от 65000 лв., частичен иск от 100000 лв.

С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни възражения: оспорва се виновното и противоправно поведение на водача П.

И., оспорва се предявеният размер на обезщетението за неимуществени вреди, като се излага, че той е силно завишен; навеждат се доводи за значителен принос на ищеца, който е пресичал на необозначено за това място в нарушение на правилата на ЗДвП, без да се съобрази със скоростта и отстоянието на приближаващото МПС; оспорват се травматичните увреждания, като се сочи, че ищецът е имал възрастови дегенеративни заболявания в областта на счупванията; оспорва се началният момент на лихвата за забава.

С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане. Прието е, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 50000 лв., но тъй като е налице съпричиняване от страна на пострадалия, определено в 5 размер на 50 %, е редуциран размерът на неимуществените вреди на 25000 лв., в каквато част е уважен предявеният иск, ведно с лихва за забава от 11.05.2022 г. до окончателното изплащане, като искът за горницата до 65000 лв. е отхвърлен.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно значимите за спора факти са: настъпило пътно - транспортно произшествие на 19.04.2022 г., в гр. Габрово, на бул. Столетов, срещу № 19, около 11,49 часа, при което водачът на лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. № ЕВ70**** П. Х. И., застрахован при ответното дружество, при управление на автомобила е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и по непредпазливост причинил на Д. А. Й. две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясна раменна кост, довело до трайно затрудняване движението на десния горен крайник и счупване на костите на подбедрицата, довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, за което на виновния водач е наложено по реда на чл.

78а НК наказание с Решение № 172/30.10.2023 г. по АНД № 783/2023 г. на Районен съд Габрово, влязло в сила на 15.11.2023 г. С решението водачът И. е оправдан за нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.