Решение № 83 от 06.03.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Плевен, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20244400500935 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение №1330/11.10.2024г., постановено по гр.д.

№2090/2024г., по описа на Районен съд – Плевен състав на същия съд е осъдил на основание чл.128, т.2, вр. чл. 59 от КТ, Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев“- гр.Плевен, ЕИК*** да заплати на М.

А. Н., ЕГН**********, сумата от 2103,62лв, представляваща разликата между изплатеното й трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 17.07.2023г. и трудовото възнаграждение за същия период, дължимо след прилагане и преизчисление на база договорено увеличение, считано от 01.01.2023г., прието с Анекс №Д01-192/10.08.2023год, към отрасловия КТД№Д01-269/06.12.2022г. и Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017год. за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр. 75 от 01.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ16.04.2024г.

Със същото решение РС-Плевен е осъдил на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев“гр.Плевен, ЕИК***, да заплати на М. А. Н., ЕГН**********, сумата от 156,11лв.- обезщетение за забава, върху главницата от 2103,62лв, за периода 01.10.2023г- 15.04.2024г.

Със същото решение РС-Плевен е осъдил на основание чл.224, ал.1, вр. чл. 59 от КТ, Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев“- гр.Плевен, ЕИК***, да заплати на М. А. Н., ЕГН**********, сумата от 1460,19лв. - обезщетение за неизползвани 81 дни платен годишен отпуск, представляваща разликата между изплатената сума, начислена в Заповед №РД-15-569/14.07.2023г. и дължимата сума, след прилагане и 1 преизчисление на база договорено увеличение, считано от 01.01.2023г., прието с Анекс №Д01- 192/10.08.2023год, към отрасловия КТД№Д01-269/06.12.2022г. и Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017год. за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр. 75 от 01.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ- 16.04.2024г.

Съдът е осъдил на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 228, ал.3 от КТ Професионална гимназия ***, ЕИК***, да заплати на М. А. Н., ЕГН**********, от гр. Плевен, сумата от 108,79лв.- обезщетение за забава, върху главницата от 1460,19лв., за периода 01.10.2023г- 15.04.2024г.

На основание чл. 222, ал.3, вр. чл. 59 от КТ съдът е осъдил Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев“гр.Плевен, ЕИК***, да заплати на М. А. Н., ЕГН**********, от гр. Плевен, сумата от 3592,60лв.- обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, представляваща разликата между реално изплатената сума, начислена в Заповед № РД-15- 569/14.07.2023г., в размер на 11 брутни заплати и дължимата сума, след прилагане и преизчисление на база договорено увеличение, считано от 01.01.2023г., прието с Анекс №Д01-192/10.08.2023год, към отрасловия КТД№Д01-269/06.12.2022г. и Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017год. за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр. 75 от 01.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ- 16.04.2024г.

На основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 228, ал.3 от КТ съдът е осъдил Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев“гр.Плевен, ЕИК***, да заплати на М. А. Н., ЕГН**********, от гр. Плевен, сумата от 267,71лв.- обезщетение за забава, върху главницата от 3592,60лв., за периода 01.10.2023г- 15.04.2024г.

На основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 228, ал.3 от КТ съдът е осъдил Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев“гр.Плевен, ЕИК***, да заплати на М. А. Н., ЕГН**********, от гр. Плевен, сумата от 202,52лв.- обезщетение за забава, върху главницата от 7212,73лв., съставляваща изплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, за периода 31.08.2023г.- 15.11.2023г. вкл.

На основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 228, ал.3 от КТ съдът е осъдил Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев“гр.Плевен, ЕИК***, да заплати на М. А. Н., ЕГН**********, от гр. Плевен, сумата от 702,71лв.- обезщетение за забава, върху главницата от 24715,46., съставляваща изплатеното обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ, за периода 31.08.2023г.- 16.11.2023г. вкл.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Срещу горепосоченото решение е постъпила въззивна жалба, депозирана от Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев“- гр.Плевен, ЕИК*** чрез процесуалния им представител адв. Д. К. от

АК-Перник.

Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и на събраните по делото доказателства.

Релевирани са доводи, че към момента на обнародване на закона за държавния бюджет за 2023г. ищцата вече не е била в трудово правоотношение с ответника. Сочи се, че в закона никъде не е опоменато, че той обхваща и вече 2 прекратените трудови правоотношения, като в случая счита разширителното тълкуване за недопустимо. Поддържа, че с ретроактивното действие на закона е недопустимо влошаване на правата на субектите, като в случая счита, че е противозаконно да се вменяват задължения на работодателя, като една от страните в трудовото правоотношение, със задна дата, с което се уврежда негов законов интерес.Излагат се твърдения, че в приетия закон за държавния бюджет липсва фонд, от който ответникът да заплати претендираните суми, предвид принципа на делегираните бюджети при финансиране на училищата.

В заключение се прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани. Моли за присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна М. А. Н. чрез процесуалния й представител адв. Х. Т. от АК-Плевен. В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, като наведените от страна на жалбоподателя възражения се оспорват като неоснователни, в противоречие с материалния закон. Твърди се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че ищцата е полагала труд в периода след 01.01.2023г., за който претендира увеличено заплащане. Поддържа, че в закона за държавния бюджет е увеличението е разчетено за всички работещи в системата към дата 01.01.2023г., като е без значение, че трудовото правоотношение е било прекратено след това. Прави искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Прави искане за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция от 27.02.2025г. жалбоподателят не се явява лично и не се представлява. Въззиваемата страна не се явавя, представлява се от упълномощен процесуален представител адв.

Х. Т. от АК-Плевен, който поддържа отговора на депозираната въззивна жалба. В производството пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение в посочената част е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразността и правилността му в рамките, поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че същото е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Съдът приема формираната и изложената в решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка като пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което намира за безпредметно да я преповтаря и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Първоинстанционният съд е изложил подробни, законосъобразни и правилни правни изводи, изведени в мотивната част на своя съдебен акт, които изцяло се подкрепят от настоящия съдебен състав.

Независимо от това, по наведените във въззивната жалба оплаквания, 3 следва да бъде допълнено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т.2, вр. с чл.59 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, чл.222, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на въззивната страна, че с ретроактивното действие на закона е недопустимо влошаване на правата на субектите, като в случая счита, че е противозаконно да се вменяват задължения на работодателя, като една от страните в трудовото правоотношение, със задна дата, с което се уврежда негов законов интерес.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, каквато в случая се явява разпоредбата на §3 от ПЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда.

Законодателят е овластен да определи свободно границите на действие на законите във времето и по отношение на правоотношенията, които са възникнали при действието на отменения закон. Когато на новия закон се признава действие спрямо възникнали и съществуващи правоотношения, които са „заварени“, е налице несъщинско обратно действие или незабавно действие на новия закон. В този смисъл суверенна преценка на законодателят е кога и при какви обстоятелства, отчитайки правата и законните интереси на работниците и служителите да постанови обратно действие на приетия закон, който е влязъл в сила.

Неоснователно е в тази връзка възражението на въззивната страна, релевирано в настоящата въззивна жалба, че към момента на обнародване на закона за държавния бюджет за 2023г. ищцата вече не е била в трудово правоотношение с ответника. ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023г., обн. ДВ.бр. 66 от 01.08.2023г, предвижда, че законът влиза в сила от 1 януари 2023г., към която дата, видно от приложените по делото доказателства, ищцата е била във валидно трудово правоотношение.

Обратно действие има, тогава когато новият закон преурежда настъпилите правни последици от юридически факти, на които отмененият закон е признавал правно значение, т.е. тогава когато новият закон засяга вече придобити права или погасени задължения при действието на отменения, какъвто е и настоящият случай. Към дата 01.01.2023г., към която изменената разпоредба, касаеща трудовото възнаграждение, вече има сила, ищцата и ответникът са били във валидно трудово правоотношение. В този смисъл достатъчно е към датата, на която законът вече е бил изменен, а именно на дата 01.01.2023г. ищцата да е била в трудово правоотношение с ответника, каквото в случая е налице.

Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя, че в закона никъде не е опоменато, че той обхваща и вече прекратените трудови правоотношения. Обратното действие на закона има за последица именно преуреждане на възникнали към датата на обратното действие, а именно към 01.01.2023г., правоотношения, като настъпилите след това юридически факти са без значение.

В този смисъл достатъчно е към датата, на която законът изрично е посочил, че същият влиза в сила, субектите да са се намирали във валидно трудово правоотношение, за да се приложи изменената норма в отношенията помежду им.

4

Относно възражението, релевирано в настоящата въззивна жалба, че в приетия закон за държавния бюджет липсва фонд, от който ответникът да заплати претендираните суми, предвид принципа на делегираните бюджети при финансиране на училищата, съдът счита същото за неотносимо. Това е така, тъй като касае отношения на ответника с трето, неучастващо в правоотношението лице, което не би могло да обвърже работника или служителя предвид наличието на законово основание за дължимост на претендираните суми.