Решение № 927 от 10.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 927 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20261100900666 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Производството е образувано по молба на кредитора „Обединена българска банка“ АД за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Строймонтажгруп“ ООД, ЕИК 123632298. Кредиторът твърди, че банката има изискуеми вземания срещу длъжника, произтичащи от договор за банков кредит малки и средни предприятия № MS12-00021/23.08.2012 г., сключен между длъжника, като кредитополучател и „Сибанк“ ЕАД, чийто универсален правоприемник е „Обединена българска банка“ АД и договор за банков кредит от 17.12.2014 г., сключен между длъжника, като кредитополучател и „Райфайзенбанк България“ ЕАД, чийто универсален правоприемник е „Обединена българска банка“ АД. Поради невръщане на предоставените с горепосочените договори кредити, срещу длъжника са издадени изпълнителни листове, съответно изпълнителен лист от 15.06.2017 г., по ч. гр. д. № 3320/2017 г. по описа на районен съд – Стара Загора и изпълнителен лист от 13.06.2017 г., по ч. гр. д. № 3264/2017 г. по описа на районен съд – Стара Загора. Въз основа на така издадените изпълнителни листове, срещу длъжника са образувани, съответно изп. дело № 1868/2017 и изп. дело № 1854/2017 г. и двете по описа на ЧСИ Г.И., с район на действие ОС-Стара Загора. По тези изпълнителни дела длъжникът е получил покани за 1 доброволно изпълнение, съответно по изп. дело № 1854/2017 г. на 01.08.2017 г. и по изп. дело № 1868/2017 г. на 30.08.2017 г. Посочва, че към 31.03.2026 г. задълженията на длъжника по тези изпълнителни дела, съответно по изп. дело № 1854/2017 г. в размер на 262007.85 евро и по изп. дело № 1868/2017 г. в размер на 8013.03 евро, са останали непогасени, поради което поддържа, че е налице неплатежоспособност на длъжника, съгласно установената в чл. 608, ал. 4 от ТЗ презумпция.

Моли Съда да открие производство по несъстоятелност на „Строймонтажгруп“ ООД, поради наличие на неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост.

Претендира направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 629, ал. 5 от ТЗ е постъпила молба с вх. № 55792/23.04.2026 г. от кредитора „Инвестбанк“ АД за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Строймонтажгруп“ ООД, ЕИК 123632298, която с протоколно определение от 24.04.2026 г. е приета за съвместно разглеждане в настоящето производство по силата на посочената разпоредба. Този кредитор твърди, че банката има изискуеми вземания срещу длъжника, произтичащи от договор за кредитна линия № 34/15.08.2014 г., по който на длъжника е предоставен банков кредит при условията на кредитна линия в размер на 210000 лева, предназначен за рефинансиране на кредитовърдрафт в „ПИБ“ АД /“МКБ Юнионбанк“/ по договор за кредит № 331171/05.08.2011 г. Усвоената по този договор за кредит сума, заедно с дължимите по договора лихви /възнаградителна и такава за просрочие|/ е следвало да бъдат погасени до 14.10.2016 г. Предвид липсата на изпълнение в този срок, банката подава заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано гр. дело № 5377/2016 г. по описа на РС Стара Загора и в полза на банката са издадени заповед № 3263/25.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 25.11.2026 г. за дължимите по договора за кредит № 34/15.08.2014 г. главница, просрочена договорна лихва, лихва за забава и такса за обслужване на сметката. За присъдените с тази заповед вземания е образувано изп. дело № 366/2017 г. по описа на ЧСИ Г.И., в хода на което са събрани част от тези вземания, като е останала непогадена от тях част в общ размер от 95900.78 евро. Предвид изложеното счита, че длъжникът се намира в състояние на неплатежоспособност и моли Съда да открие производство по несъстоятелност на „Строймонтажгруп“ ООД с решение по реда на чл. 630, 2 ал. 1 от ТЗ, поради наличието на това състояние /съгласно направеното уточнение на молбата в проведеното на 24.04.2026 г. открито съдебно заседание/. Претендира направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 629, ал. 3 от ТЗ е постъпила молба с вх. № 71964/28.05.2026 г. от длъжника „Строймонтажгруп“ ООД по чл. 625 от ТЗ, която с протоколно определение от 29.05.2026 г. е приета за съвместно разглеждане в настоящето производство по силата на посочената разпоредба.

Длъжникът твърди, че към момента на подаване на молбата е преустановил търговската си дейност. Посочва, че липсата на дейност, съответно свързаната с това липса на текущи приходи, ограничените активи, в резултат на предприетите принудителни изпълнителни действия срещу дружеството, го поставят в невъзможност да заплати публичните задължения за данък върху добавената стойност и корпоративен данък, както и задълженията си към банкови институции. Към момента на подаване на молбата дружеството има непогасени публични задължения в общ размер от 68790.13 евро, съгласно приложена към молбата, издадена от Национална агенция за приходите, справка за задълженията на молителя към бюджета към 26.05.2026 г, както и задължения към подалите молбите по чл. 625 от ТЗ кредитори, по процесните договори за кредит, съответно към кредитора „Обединена българска банка“ АД в размер на общо 270 020.88 евро и към кредитора „Инвестбанк“ Ад в размер на 96070.02 евро. Твърди, че към 04.06.2026 г. няма вземания, като към този момент няма и сключени трудови договори и неизплатени задължения по такива договори. Посочва, че последното плащане към кредитори е извършено на 27.04.2026 г., като предвид липсата на възможност да погаси задълженията си, иска от Съда да обяви неплатежоспособността му, с начална дата на това състояние 27.04.2026 г.

Преписи от молбите на кредиторите са връчени на длъжника „Строймонтажгруп“ ООД, като същият не оспорва наличието на описаните в тях изискуеми вземания срещу дружеството, както и невъзможността си да плати същите.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Дружеството „Строймонтажгруп“ ООД е пререгистрирано в Търговския регистър на 22.06.2008 г., като му е предоставен ЕИК 123632298.

3

По електронното дело на търговеца са обявени годишните финансови отчети на дружеството за периода от 2004 г. до 2024 г. вкл.

От изготвената служебно справка в Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър, са видни извършените по отношение на длъжника вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 06.04.2026 г.

От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че в централна база на АИС-КАТ към 20.04.2026 г. има данни за регистрирани 17 броя МПС на името на дружеството „Строймонтажгруп“ ООД.

Видно от представената, с писмо на Българска народна банка от 22.04.2026 г., справка за банковите и платежни сметки на длъжника, за периода от 31.10.2016 г. до 20.04.2026 г., върху откритите разплащателни сметки на длъжника в посочените в справката банки има наложени запори.

От Националната агенция по приходите е постъпило писмо, към което са приложени заверени преписи от годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, подадени от длъжника за 2017 г., 2018 г. 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2023 г. Посочено е, че няма данни да извършени ревизионни производства спрямо „Строймонтажгруп“ ООД, приключили с издаването на ревизионни доклади и ревизионни актове. Срещу дружеството има образувано изпълнително дело № 24140004418/2014 г. за задължения в общ размер на 68555.94 евро, по което са наложени обезпечителни мерки, изразяващи се в запор върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се на територията на РБългария. Има започнато принудително изпълнение върху средства, находящи се в банкови сметки, но няма наличност по тях.

За установяване на вземанията си срещу длъжника, кредиторът „Обединена българска банка“ АД представя договор за банков кредит малки и средни предприятия № MS12-00021/23.08.2012 г., сключен между длъжника, като кредитополучател и „Сибанк“ ЕАД, чийто универсален правоприемник е „Обединена българска банка“ АД, ведно със сключените към този договор анекси №№ 1/07.08.2013 г.; 2/13.11.2014 г.; 3/12.12.2015 г. и 4/26.08.2016 г., както и договор за банков кредит от 17.12.2014 г., сключен между длъжника, като кредитополучател и „Райфайзенбанк България“ ЕАД, чийто универсален правоприемник е „Обединена българска банка“ АД. За дължимите по 4 договора за кредит от 17.12.2014 г. суми, в полза на банката са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК № 2223/13.06.2017 г. и изпълнителен лист от 13.06.2017 г., по ч. гр. д. № 3264/2017 г. по описа на районен съд – Стара Загора. Въз основа на така издадения изпълнителен лист, срещу длъжника, е образувано изпълнително дело № 1854/2017 г. по описа на ЧСИ Г.И., с район на действие ОС-Стара Загора. Видно от издаденото на 31.03.2026 г. удостоверение от ЧСИ И., по това изпълнително дело длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение на 01.08.2017 г., като към 31.03.2025 г. останалият непогасен размер на вземането на кредитора по това изпълнително дело е 8013.03 евро остатък от главница, ведно със законната лихва към 25.03.2026 г., като в тази сума не са включени изпълнителните разноски за взискателя и дължимите такси, съгласно ТТРЗЧСИ.

Кредиторът „Обединена българска банка“ АД не е представил по делото описаните като приложения към молбата договор за инвестиционен банков кредит от 17.12.2014 г., заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 14.06.2017 г., издадени по ч. гр. д. № 3263/2017 г. по описа на районен съд – Стара Загора.

За установяване на вземанията си срещу длъжника, кредиторът „Инвестбанк“ АД представя договор за кретина линия № 034/15.08.2014 г., с който на длъжника е предоставен банков кредит при условията на кредитна линия в размер на 210 000 лева. представени са и сключените към този договор анекси №№ 1/28.08.2015 г.; 2/10.12.2015 г. и 3/11.07.2016 г. За дължимите по договора за кредит суми, на 25.11.2016 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, във връзка с което е образувано ч. гр. д. № 5377/2016 г. по описа на районен съд –Стара Загора. По това дело, в полза на банката, са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 3263/25.11.2016 г. и изпълнителен лист от 25.11.2015. за главница в размер на 168535.38 лева, ведно със законната лихва от 25.11.2016 г. до окончателното плащане; договорна лихва в размер на 2533.72 лева; лихва за забава в размер на 6900.91 лева; такса за обслужване на сметки 140 лева и направените в заповедното производство разноски. Въз основа на така издадения изпълнителен лист, на 09.02.2017 г., срещу длъжника, е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Г.И., с район на 5 действие ОС-Стара Загора.

Представените от длъжника и кредиторите счетоводни документи, справки, извлечения от счетоводни сметки на банките, обявления и съобщения по изпълнителни дела, представените от Национална агенция за приходите годишни данъчни декларации, както и обявените в ТРРЮЛНЦ годишни финансови отчети на длъжника са използвани от вещото лице В. П. при изготвяне на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, чието заключение, като неоспорено от страните, съдът намира за компетентно и безпристрастно дадено. От заключението на вещото лице П. се установява следното:

При извършването на анализите за изследвания период 01.01.2017 г.

– 04.05.2026 г., вещото лице взема предвид, както горепосочените доказателства, така и предоставените от длъжника и банките, при извършване на проверка в счетоводствата им, документи, както и установените обстоятелства при направената служебна проверка в ТД на НАП. Вещото лице установява, че съществува несъответствие между обявените в ТРРЮЛНЦ ГФО на дружеството за периода от 2017 г. до 2024 г. и предоставените от длъжника такива, при осъществената от вещото лице проверка в счетоводството му. Затова вещото лице дава два варианта на изчисление на структурата на активите и пасивите, както и показателите за ликвидност, задлъжнялост и финансова автономност. Съдът намира, че следва да вземе предвид първия вариант, изготвен въз основа на данните, съдържащи се в обявените в ТРРЮЛНЦ ГФО на дружеството, доколкото това е в съответствие с прогласения в ЗТРРЮЛНЦ принцип на публичност, целящ създаването на сигурност в търговските отношения, вкл. и гарантиране на прокламираните цели в чл. 10 на водене на регистъра при поддържане на доверие, предвид възможността третите лица да се позоват на обявяването, тъй като обявените в ТРРЮЛНЦ актове са им станали известни с обявяването им.