Определение № 10455 от 14.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10455 гр. София, 14.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504597 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЕОС Матрикс ООД, ЕИК 131001375, срещу Определение № 8183 от 26.02.2026 г., постановено по гр.д. № 42215/2025г. по описа на СРС, 165 състав, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на Решение № 22373 от 05.12.2025 г. в частта за разноските.

С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за разноските по делото, доколкото с поведението си е дал повод за предявяване на иска, изразяващо се в поддържане на вписване в Централния кредитен регистър относно задължение, погасено по давност. Съдът е приел също, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед цената на иска и извършените процесуални действия.

В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че са налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като искът е признат своевременно с отговора на исковата молба и ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Излага, че след прекратяване на изпълнителното производство на 18.10.2013 г. не са предприемани действия по принудително събиране на вземането, нито е изразявано намерение за такива, поради което не е налице поведение, обуславящо необходимостта от съдебна защита. Поддържа, че подаването и поддържането на информация в Централния кредитен регистър е нормативно установено задължение, което не може да се квалифицира като повод за предявяване на отрицателен установителен иск. Развива съображения относно правната природа на погасеното по давност вземане като естествено задължение, което не се погасява като облигационно отношение. При условията на евентуалност поддържа 1 възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.

В подадения в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК отговор П.Ц.Й. оспорва частната жалба като неоснователна. Поддържа, че ответникът е дал повод за завеждане на делото чрез поддържане на неактуална информация в Централния кредитен регистър относно задължение, което сам е признал за погасено по давност, като това поведение е обусловило правния интерес от предявяване на иска. Сочи, че присъдените разноски са реално извършени и доказани, а адвокатското възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия.

От събраните по делото доказателства се установява, че с искова молба П.Ц.Й. е предявила срещу ЕОС Матрикс ООД отрицателен установителен иск за недължимост на суми по изпълнителен лист от 05.10.2007 г., издаден по гр.д. № 20795/2007 г. на Софийски районен съд, 24 състав, а именно главница в размер на 7 361,85 лв. по договор за потребителски кредит от 30.05.2006 г., договорна лихва в размер на 560,83 лв. за периода от 15.03.2007 г. до 25.09.2007 г., наказателна лихва в размер на 18,36 лв. за същия период, законна лихва върху главницата от 26.09.2007 г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 492,70 лв.

Безспорно е, че изпълнително дело № 5234/2012 г. на ЧСИ Н.М. е прекратено на 18.10.2013 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С отговора на исковата молба ответникът е признал иска в установителната му част.

С Решение № 22373 от 05.12.2025 г. искът е уважен, като ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 1 187,34 лв. разноски, включваща държавна такса в размер на 337,34 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв.

С обжалваното определение е оставено без уважение изменение на решението в тази част.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК.

При съвкупна преценка на доводите на страните и приложените писмени доказателства съдът намира, че са налице предпоставките за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК и частната жалба е основателна.

От съдържанието на исковата молба се установява, че ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск с наличието на вписване в Централния кредитен регистър на процесното задължение, което по нейни твърдения е погасено по давност. В същото време не се съдържат твърдения за отправено до ответника извънсъдебно възражение за изтекла погасителна давност, нито за направено искане за коригиране на данните в регистъра и съответно за отказ или бездействие от страна на кредитора след подобно позоваване. Изложеното в исковата молба относно „надлежно упражнено възражение“ има характер на процесуално позоваване в рамките на съдебното производство, а не на твърдение за предходно извънсъдебно поведение, довело до възникване на спора.

Настоящият съдебен състав намира, че решаващо значение за преценката дали ответникът е дал повод за завеждане на делото има поведението му след надлежно извънсъдебно 2 позоваване на погасителната давност от страна на длъжника. Именно в хипотезите, при които след такова позоваване кредиторът не предприеме действия за отразяване на настъпилата правна промяна или изрично поддържа дължимостта на вземането, се приема, че с поведението си е обусловил предявяването на иска.

В разглеждания случай обаче подобна фактическа предпоставка не е въведена от ищцата.

Липсват твърдения ответникът да е бил сезиран с възражение за давност или искане за корекция на данните и въпреки това да е отказал да съобрази настъпилата правна промяна.

При това положение не може да се направи извод, че извънпроцесуалното поведение на ответника е станало причина за възникване на правния спор в смисъла, възприет в съдебната практика.

Самото наличие на вписване в Централния кредитен регистър, макар да обосновава правния интерес от предявяване на иска, не е достатъчно, за да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, когато не се установява той да е отказал да съобрази настъпилото погасяване по давност след надлежно искане от страна на длъжника. В този смисъл следва да се направи разграничение между предпоставките за допустимост на иска и тези за разпределение на разноските. Допустимостта на иска и отговорността за разноски са самостоятелни правни категории, като първата се свързва с необходимостта от съдебна защита, а втората – с причинната връзка между поведението на ответника и възникването на спора.

При тези данни следва да се приеме, че е налице първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, като втората предпоставка – признание на иска, също е осъществена. Ето защо разноските по делото следва да останат в тежест на ищцата, а искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските е основателно.

Поради това обжалваното определение, с което това искане е оставено без уважение, се явява неправилно и следва да бъде отменено.

Предвид изложеното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 8183 от 26.02.2026 г., постановено по гр.д. № 42215/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 165 състав.

ИЗМЕНЯ решение № 22373 от 05.12.2025 г., постановено по гр.д. № 42215/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 165 състав, в частта, имаща характер на определение, с която ЕОС Матрикс ООД, ЕИК 131001375, е осъдено да заплати на П.Ц.Й., ЕГН **********, сумата от 1 187,34 лв., представляваща съдебни разноски, като вместо това 3

ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.Ц.Й., ЕГН **********, за присъждане на съдебни разноски в производството.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4