Определение № 2812 от 09.07.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1167/2024
- Вид
- Определение № 2812
- Подписан
- 09.07.2024
- В сила
- 09.07.2024
- Състав
- Мила Йорданова Колева, Десислава Георгиева Жекова, Тони Кръстев
Цитирани разпоредби
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.27, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2812 гр. Варна, 09.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мила Й. Колева
Членове:
Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501167 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 35266/29.04.2024г. на „Уиз Еър Унгария” ЛТД, срещу Заповед за изпълнение № 1942/11.04.2024 г. по ч.гр.д. № 4264/2024 г. на РС – Варна в частта за разноските, с която е осъден частният жалбоподател да заплати на заявителя С. А. М. сумата, представляваща разликата над 50лв. до присъдената сума от 200лв. адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв.
Жалбоподателят възразява за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение от 200лв. и счита, че същото следва да бъде намалено до сумата от 50лв. по чл.27, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Обръща внимание на даденото тълкуване от СЕС по дело С-438/22, че посочените в Наредба 1/2004г. размери могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнагражденията. Сочи, че адвокатското възнаграждение в случая е присъдено в заповедно производство с нисък материален интерес, което не се характеризира с фактическа и правна сложност. Моли се за уважаване на частната жалба и присъждане на разноските за въззивното частно производство за заплатена държавна такса.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна С. А. М., чрез процесуалния й представител, с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Сочи се, че минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи по реда на чл.7, ал.7, вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се обръща внимание и че процесуалният представител е регистриран по ЗДДС. Счита се, че липсва основание за приложение на Наредбата за заплащане на правната помощ. Излага се, че въпреки ниския материален интерес, извършената от адвоката работа с оглед фактическата и правна сложност не съответства на размера на присъденото възнаграждение от 200лв. Настоява се, че отпадането на регулацията в размерите на адвокатските възнаграждения постига принизяване на ролята на адвоката като експертен участник в правосъдието. Моли се за оставяне в сила 1 на заповедта за изпълнение в частта за разноските, макар да не е присъдено адвокатско възнаграждение в претендирания размер.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване. Видно от заповедното производство, срещу издадената заповед за изпълнение не е постъпило възражение от длъжника, поради което не предстои развитите на исково производство по чл. 422 ГПК и частната жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството пред РС – Варна е образувано по заявление, подадено от С. М. срещу „Уиз еър Унгария Црт“ АД регистрирано в Унгария с № на вписване в регистъра 01-10- 140174, действащо в Р.България чрез „Уиз еър Унгария Црт.-клон България“ КЧТ, заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите от 488.96лв. обезщетение за отменен полет IY2R2V с начален час 21.55ч. на 19.07.2022г., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда до окончателното изплащане на сумата и за присъждане на сторените по делото разноски от които тези за процесуално представителство по реда на чл.38 от ЗАдв., които в заявлението са посочени в размер от 480лв. Към заявлението са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано изявление на страните по договора, че предоставената правна помощ е по реда на чл.38 ЗАдв.
Със заповедта за изпълнение в полза на заявителя заповедният съд е присъдил сумата от 200лв. за процесуално представителство по реда на чл.38 ЗАдв.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователен доводът на частния жалбоподател, че определянето на размера на дължимото се адвокатско възнаграждение следва да се извърши при приложение на Наредбата за заплащане на правната помощ. Тези разпоредби се прилагат само в случаите, когато на страната е предоставена правна помощ по реда на Закона за правната помощ, но не и в случаите, когато самият адвокат договоря със страната при условията на чл. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. В този случай на адвоката се дължи възнаграждение, което съгласно разпоредбата се определя по правилата на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С Решение от 25.01.2024г. по дело № C -438/22 на втори състав на СЕС е установено, че разпоредбите на Наредба № 1 противоречат на правото на ЕС.
Поради това, така посочената Наредба № 1 не обвързва съда и не следва да бъде прилагана при определяне на адвокатските възнаграждения по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В тези случаи съдът следва да определи по свое усмотрение размера на възнаграждението, като вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, като се отчетат предмета на делото, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съда, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса и всички други обстоятелства, имащи значение за това.
В конкретния случай, отчитайки всички гореописани обстоятелства, настоящият състав намира, че сумата от 200 лв. представлява справедливо адвокатско възнаграждение за извършената в заповедното производство от 2 процесуалния представител на заявителя работа.
Горните мотиви обуславят неоснователност на сезиралата въззивния съд частна жалба, поради което обжалваната заповед за изпълнение следва да бъде потвърдена в частта за разноските.
С оглед неоснователността на частната жалба, разноски в полза на частния жалбоподател не се присъждат.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за изпълнение № 1942/11.04.2024 г. по ч.гр.д.
№ 4264/2024 г. на РС – Варна в частта за разноските, с която е осъдено „Уиз еър Унгария Црт“ АД регистрирано в Унгария с № на вписване в регистъра 0110- 140174, действащо в Р.България чрез „Уиз еър Унгария Црт.-клон България“ КЧТ, да заплати на заявителя С. А. М. сумата, представляваща разликата над 50лв. до присъдената сума от 200лв. адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3