Решение № 260607 от 17.05.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2851/2020
- Вид
- Решение № 260607
- Подписан
- 17.05.2021
- В сила
- 05.06.2021
- Състав
- ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ ПУШЕВСКИ
Цитирани разпоредби
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 26, т. 4 · Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
Р Е Ш Е Н И Е
№…………………… / 17.05.2021 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2851 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.З.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. С.И. *** срещу Наказателно постановление № 20 –
0819 – 002053 от 24.06.2020 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на жалбоподателя Д., на основание разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за това, че в 23:53 часа на 19.05.2020 г. в гр. Варна, по ул. „Отец Паисий“ в посока към бул. „Сливница“ до сградата на „Експресбанк“ управлява собствения си лек автомобил „БМВ 330 ЦИ“ с рег. № В 3062 НР с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – 0, 51 промила, установена с представена от водача кръвна проба и извършена химическа експертиза за наличие на алкохол в кръвта, отразена в протокол № 419/ 20.05.2020 г., издаден от ОСМ при „МБАЛ Св. Анна – Варна“ АД – нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят Н.З.Д. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като посочва, че действителната фактическа обстановка е различна от тази, описана в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Акцентира, че в случая в хода на административно – наказателното производство са били допуснати нарушения на разпоредбите на чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, които са възпрепятствали санкционираното лице да разбере в какво се състои нарушението и респ. да организира своята защита.
Поради гореизложените съображения, жалбоподателят Н.З.Д. моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на
21.12.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2851 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Н.З.Д. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. С.И.
***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, мотивирайки се, че в процедурата по издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение, изразяващо се в неправомерно унищожаване на контролната проба, необходима за химически анализ на количеството алкохол в кръвта на водача, което действие възпрепятства доверителя му да се защити срещу ангажирането на административно – наказателната му отговорност.
Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна не изпраща нито законен, нито процесуален представител по време на проведеното на 21.12.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2851 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, като в депозирани на 11.09.2020 г. в деловодството на XLIV състав на Варненския районен съд писмени бележки, изготвени от процесуалния представител на въззиваемата страна гл. юрисконсулт ***се застъпва позиция за неоснователност на въззивната жалба и се отправя молба за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
Макар, че преди това употребил неустановено по делото количество алкохол, вечерта на 19.05.2020 г. жалбоподателят Н.З.Д., с ЕГН: ********** привел в движение собствения си лек автомобил „БМВ 330 ЦИ“ с рег. № В 3062 НР по уличната мрежа на община Варна.
В 23:53 часа на 19.05.2020 г. жалбоподателят Д. се движел с управляваното от него превозно средство по ул.
„Отец Паисий“ в гр. Варна, в участъка й от бул. „Владислав Варненчик“ към бул. „Сливница“, като същевременно в този пътен участък до сградата на „Експресбанк“ бил позициониран екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, съставна част от който бил св. В.Ц.В., който изпълнявал служебните си задължения по контрол на автомобилното движение в този район на града.
Другият член на екипа на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна Х. Г.Г. спрял за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил, като самият жалбоподател бил изпробван за употребата на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7514 с фабр. номер № ARDM – 0230, което отчело 0, 56 промила алкохол в издишания от водача въздух.
Преценявайки, че със своето поведение, жалбоподателят Д. е извършил нарушение на разпоредбата на чл.
5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, на 19.05.2020 г. св. В.Ц.В. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
Същевременно бил издаден талон за изследване на жалбоподателя Д., който му осигурявал възможност в срока до 0:55 часа на 20.05.2020 г. да даде кръвна проба в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД.
Жалбоподателят Д. се възползвал от правото си да даде кръвна проба за наличие на концентрация на алкохол в организма му, като пробата му била изследвана и резултата от изследването бил обективиран в Протокол № 419/
20.05.2020 г., който установил, че концентрацията на алкохол в организма на жалбоподателя възлиза на 0, 51 промила.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 24.06.2020 г. Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя Н.З.Д. административни наказания „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал.
3, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
По отношение на доказателствата и от правна страна съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните причини:
Видно от приложения към административно – наказателната преписка протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 419/ 20.05.2020 г. концентрацията на етилов алкохол в кръвта на водача (жалбоподателя Д.) възлиза на 0, 51 промила, което обосновава извод, че със своето поведение жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
На практика основното възражение на жалбоподателя срещу законосъобразността на наказателното постановление се изразява в това, че дадената доброволно от него контролна проба в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД е била бракувана и по този начин е бил лишен от възможността да оспори резултата и заключението от изготвената химическа експертиза, чиито резултат е обективиран в Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 419/ 20.05.2020 г.
Съдът няма как да не се солидаризира с позицията на жалбоподателя, че с унищожаването/бракуването на контролната проба се нарушава правото му да оспори резултата от химическата експертиза, но в крайна сметка срока за съхранение на взетите кръвни проби се определя от законодателя, в случая в разпоредбата на чл. 26, т. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, и настоящия съдебен акт може би не е най – подходящото място за размишления доколко е уместно това законодателно решение, поради което съдът ще се въздържи по нататъшен коментар по този въпрос.
Факт е, че контролната проба е била бракувана, следва да се подчертае, че това действие е било извършено напълно законосъобразно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 26, т. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което и не може да се вмени във вина на административно – наказващия орган унищожаването на контролната проба.
Поради тази причина, съдът не може да приеме, че в хода на административно – наказателното производство е било допуснато нарушение на процесуалните правила, което да го е опорочило до степен, изискваща отмяна на наказателното постановление.
Напротив – налице е категорично доказателство, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя З. през нощта на 19 срещу 20.05.2020 г. е възлизала на 0, 51 промила, установена чрез извършване на химическа експертиза, поради което и съдът приема, че със своето поведение жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което и съвсем правилно е била ангажирана административно – наакзателната му отговорност.
Предвидените административни наказания „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за строго предвидени като размер в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което и пред съда не е поставен въпроса за тяхната завишеност, респ. евентуална несправедливост.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 20 – 0819 – 002053 от 24.06.2020 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, следва да бъде потвърдено.
С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и предвид изхода на настоящия спор, следва да бъдат присъдени в тежест на жалбоподателя сторените разноски от възиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20 – 0819 – 002053 от 24.06.2020 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на Н.З.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за това, че в 23:53 часа на 19.05.2020 г. в гр.
Варна, по ул. „Отец Паисий“ в посока към бул. „Сливница“ до сградата на „Експресбанк“ управлява собствения си лек автомобил „БМВ 330 ЦИ“ с рег. № В 3062 НР с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – 0, 51 промила, установена с представена от водача кръвна проба и извършена химическа експертиза за наличие на алкохол в кръвта, отразена в протокол № 419/ 20.05.2020 г., издаден от ОСМ при „МБАЛ Св. Анна – Варна“ АД – нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА Н.З.Д. с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна парична сума в размер на 80 лева, на основание разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: