Решение № 1747 от 08.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1747 гр. Варна, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Г.ева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20263110100936 по описа за 2026 година

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.

В исковата си молба ищецът Г. А. К. твърди, че на 26.01.2022г. е сключила с ответното дружество „Вивус.БГ“ ЕООД договор за кредит № *******, по силата на който му е предоставен кредит в размер на 1300 лева. Твърди, че съгласно условията на кредита му е възложено заплащане на такса за бързо разглеждане на кредита, която счита, че следва да бъде включена в ГПР, което не е сторено. Поддържа, че таксата представлява разход, който следва да се включи в ГПР и ако това бе сторено, максималния размер на същия, ще бъде надвишен. Възлагането на потребител да заплаща задължения, които следва да се изпълняват от кредитор, са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на по-слабата страна. По изложените съображения и сезира съда с искане за прогласяване нищожността на договора за кредит поради неточно посочване на ГПР и връщане на сумата от 484.31 лева, представляваща разлика между заплатената по договора сума в размер на 1784.31 лева и подлежащата на заплащане чиста стойност по нищожния кредит, на основание чл. 23 ЗПК. Претендира сторените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

1

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Вивус.БГ“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва искове. Не оспорва, че на 26.01.2022г. между страните е сключен договор за кредит № *********, по силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 1300 лева, при лихва от 43.80 лева. Не се спори и че при сключване на договора е начислена такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане в размер на 206.51 лева. Сочи, че на основание чл. 13.1 от договора, между страните е сключен анекс от 25.02.2022г., по силата на който е изменен падежа на задължението за връщане на кредита, като срокът е бил удължен до 27.03.2022г. За тази услуга ищецът е заплатил сумата от 234 лева.

Поддържа, че услугата за бързо разглеждане на кредите е допълнителна и незадължителна, която се предоставя при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането. При заявката на тази незадължителна услуга се дължи такса за бързо разглеждане като последната се изчислява спрямо сумата на кредита.

Когато такава услуга не е заявена, кредиторът следва да даде отговор дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 дни календарни дни, считано от получаването му. Ищцата е поискала ползването на тази незадължителна услуга и същата е предоставена изцяло и без забавяне. Таксата не е част от общите разходи по кредита и няма основание да се включва в обхвата на ГПР. В договора за кредит са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определената в Приложение № 1 формула – т. 7.1 от Общите условия, неразделна част от договора, съгласно които ГРП не включва разходи за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане. Кредиторът е посочил, че единственият разход, който е включен при формиране на посочения в договора ГПР, е договорната лихва. Поддържа и че ГПР е под минимума, установено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в тази връзка счита, че следва да бъде съобразено и правилото на ал. 5 на чл. 19 ЗПК. Поддържа на следващо място, че правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква ГПР въобще да не е посочен, какъвто не е настоя случай. Отделно от това нормите на ЗПК не следва да се тълкуват разширително. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение за претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, че на 26.01.2022г. са сключили договор за кредит № *******, по силата на който „Вивус.БГ“ ЕООД е предоставило на Г. А. К. кредит в размер на 1300 лева, като от своя страна К. се е задължил да върне предоставения му кредитен ресурс в срок от 30 дни, ведно с лихва в размер на 40.99%, а така също такса 2 за бързо разглеждане в размер на 206.51 лева, като общото задължение е определено в размер на 1550.31 лева.

Договорът е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ДВ. бр. 104 от 8.12.2020г.), който в нормата на чл. 22 обявява договорът за потребителски кредит за недействителен, когато не се спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от закона. Към правоотношението се прилагат нормите на ЗПК, както и разпоредбите за неравноправните клаузи в потребителските договори по чл. 143–148 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), съгласно аргумент от чл. 24 от ЗПК.

В настоящия случай съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, предвиждащо, че договорът трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесният договор за кредит е предвиден ГПР от 49.7%, като между страните е прието за безспорно, че таксата за бързо разглеждане на кредита не е включена при формирането му. Бързото разглеждане на кредита обаче, макар и представена от ответника като допълнителна и незадължителна услуга, е пряко свързана с отпускането на кредита, тъй като без нея процесът на разглеждане би отнел повече време, което влияе върху достъпа до кредита. Липсата на изрично посочване в договора дали тази такса е включена в ГПР, както и отсъствието на информация за дневен лихвен процент по чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, представляват нарушения на императивните изисквания на закона.

Този извод е в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз. В Решение по дело C-714/22, параграф 55, СЕС приема, че липсата на прозрачност относно разходите по потребителски кредит, включително непосочването на всички компоненти на ГПР, води до недействителност на договора, като потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Аналогично, Решение по дело C-448/17 подчертава необходимостта от яснота и разбираемост на условията, за да може потребителят да направи информиран избор. В настоящия случай липсата на яснота относно формирането на ГПР и отсъствието на дневен лихвен процент въвеждат потребителя в заблуждение относно реалните разходи по кредита, което нарушава чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК.

3

Съдът намира, че таксата за бързо разглеждане, макар и формално представена като отделна услуга, е неделима част от процеса на отпускане на кредита и следва да бъде включена в ГПР. Това е в съответствие с чл. 19, ал. 1 от ЗПК, според който всички разходи, пряко свързани с кредитното правоотношение, трябва да бъдат отразени в ГПР. Непосочването на този разход в изчислението на ГПР води до занижаване на реалния му размер, което противоречи на изискването за добросъвестност и прозрачност в потребителските договори. Освен това чл. 10а, ал. 2 от ЗPK забранява начисляването на такси за действия, свързани с усвояването на кредита, а разглеждането на искането е неразделна част от този процес.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Поради изложеното, процесният договор страда от тези пороци, което го прави изцяло недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, в какъвто смисъл е и съдебната практика, според която липсата на прозрачност в потребителските договори е основание за тяхната недействителност.

На основание чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредите, без да дължи лихва или други разходи по кредита, то и платеното над 1300 лева, подлежи на връщане на ищеца като платено без основание. Между страните не е спорно, че ищецът е превел на дружеството общо сумата от 1784.31 лева, поради което и ответното дружество следва да бъде осъдени да заплати сумата от 484.31 лева, равняваща се на 247.62 евро, ведно с лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба в съда.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в съответствие с отправеното искане в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от последния разноски за държавна такса в размер на 52.75 евро, както и адвокатско възнаграждение, което съдът намира, че следва да бъде редуцирано до 300 евро, с оглед направеното възражение по чл. 78, ал.

5 ГПК. Този размер съдът намира за съответен на усилията на адвоката по защита правата на ищеца, отчитайки факта, че делото не се отличава нито с фактическа сложност – приключило е в едно съдебно заседание, в което са приети единствено писмени доказателства, нито с правна такада, доколкото по въпросите, предмет на иска е налице непротиворечива съдебна практика.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК, по иска на Г. А. К., ЕГН 4

**********, от гр. ************* срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. ***********, на сключения между тях договор за кредит № *******/26.01.2022г., като противоречащ на закона.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***********, да заплати на Г. А. К., ЕГН **********, от гр.

***********, сумата от 247.62 евро (двеста четиридесет и седем евро и шестдесет и два евроцента), с левова равностойност 484.31 лева, платена без основание сума по нищожен договор за кредит № *******/26.01.2022г., на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление гр. ***************, да заплати на Г. А. К., ЕГН **********, от гр.

*************, сумата от 352.75 евро (триста петдесет и две евро и седемдесет и пет евроцента), представляваща сторените в производството пред Районен съд – Варна разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5