Решение № 53 от 30.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Велико Търново, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Галина Д. ЗА.а като разгледа докладваното от Димо Колев Гражданско дело № 20234100100186 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ.

Ищците основава претенциите си на твърдения, че на ***.2018г. около 15, 25 часа, на ГП I-4, км. 95+305м. в землището на с. И., е настъпило ПТП между седлови влекач „Рено Т“ с рег. № *** с прикачено полуремарке с рег. № *** и товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ***, управляван от техния син, който в резултат на удара почива. Ищците сочат, че виновен за настъпване на пътния инцидент е водачът на т.а. „Рено“ , тъй като с лявата си част е навлязъл частично на около 0,4 – 0, 6 м. в насрещната за него пътна лента, по която се е движел т.а. „Ивеко“ и е предизвикал удар, като първоначално в контакт влизат левите части на предните брони на МПС-та.

Ищците добавят, че отговорността на виновния водач е била застрахована от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие 28.07.2018г. – 17.07.2019г. Сочат, че за тях са настъпили тежки вредни последици – душевни и психически болки и страдания като родители на починалия. Изтъкват, че не минава ден без да тъжат за загубата, всеки ден посещават гроба на сина и че са преустановили трудовите си задължения. Допълват, че са се затворили вкъщи и вече не виждат смисъл да продължават да живеят, че живота им е изпълнен от мъка, отчаяние и печал, както и че са изпаднали в тежка депресия, чувстват се безпомощни и самотни.

Твърдят, че към момента все още приемат успокоителни лекарства и че не са повлияни от терапията на психолога, който са посещавали. Посочват, че са предявили пред ответният застраховател писмена претенция по чл. 380 КЗ за изплащане на 1 застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, но същият не е определил и изплатил такова. По тези съображения ищците отправя искане до съда да осъди ответника да заплати на всеки от тях обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на сина им, настъпила в пряка причинно – следствена връзка от ПТП реализирано на ***.2018г. в размер на по 100 000 лв. /увеличен размер по реда на чл.

214 ал. 1 ГПК – лист 351/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 29.05.2020г. до окончателното изплащане. Претендират разноски.

С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва иска като недопустим, а в условията на евентуалност като неоснователен и недоказан. Навежда възражение, че за ищците не е възникнало правото на иск, тъй като не са налице предпоставките на чл. 496 ал. 2 т.2 б. „б“ КЗ, доколкото не са представени необходимите документи за установяване на съществените обстоятелства, при които е настъпило ПТП, поради което все още не е изтекъл срока по чл. 496 ал. 1 КЗ. По основателността на иска се релевират възражение относно твърдения от ищците механизъм на ПТП и че то се дължи изключително на поведението на застрахования при ответника водач на т.а. В тази връзка се сочи, че наследодателят на ищците е причинил виновно процесното ПТП като е навлязъл с управлявания от него т.а. в насрещната лента за движение. Навеждат се възражения и за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като починалият е бил без поставен предпазен колан.

Оспорва се ищците да са търпели твърдените от тях неимуществени вреди, както и че размера на претендираното обезщетение за тяхното репариране е прекомерен и несъответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. С тези доводи се моли за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

По реда на чл. 219 ал. 1 ГПК ответникът е привлякъл като трето лице – помагач по делото застрахованият при него водач на седловия влекач „Рено“. Последният е оспорил иска като недопустим, поради неспазването на изискването на чл. 498 ал. 3 вр. чл. 496 ал. 1 КЗ и като неоснователен, поради причиняване на процесното ПТП по изключителна вина на наследодателя на ищците, който е навлязъл в насрещната за него лента за движение и е предизвикал сблъсъка. Трето лице – помагач отрича да е извършил някакво нарушение на правилата за движение по пътищата, което да е в причинна връзка с настъпили вредоносен резултат.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

От представеното по делото заверено копие на констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 658/***.2018г., от протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата и протокол за допълнителен оглед на местопроизшествие от 13.12.2018г. се установява, че на ***.2018г. около 15:30 часа на ГП I -4, км. 95 +305 м. е настъпило ПТП между т.а. „Ивеко Дейли“ в рег. № *** и т.а. „Рено Т“ с рег. № *** с прикачено 2 полуремарке с рег. № ***. В резултат на ПТП е починал водачът на т.а. „Ивеко“ – В. Р.

Р., чийто родители са ищците /удостоверение за наследници на общ. П. изх. № ***/***.2019г./. За изясняване на причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП е образувано ДП № 538/2018г. по описа на РУ – Севлиево, което е прекратено с постановление от 17.12.2020г. на наблюдаващия прокурор при ОП – Габрово, на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, поради липсата на престъпление.

По реда на съдебния контрол в рамките на досъдебното производство акта на прокуратурата е потвърден с определение № 10/28.01.2021г. по ЧНД № 8/2021г. на ОС – Габрово, което от своя страна е потвърдено с определение № 84/04.03.2021г. по ВЧНД № 72/2021г. на Апелативен съд – Велико Търново.

По делото не е спорно, а и от представена застрахователна полица № BG/22/***/02.07.2018г. се установява, че третото лице – помагач като водач на т.а.

„Рено“ е застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със срок на валидност до 17.07.2019г. За процесния инцидент ищците са уведомили ответния застраховател на 06.02.2020г., като са отправили писмена претенция към него за заплащане на обезщетение за претърпени от процесното ПТП неимуществени вреди. Въз основа на нея при застрахователя е образувана преписка по щета № ***/06.02.2020г., по която с писмо изх. № ***/19.05.2020г. същият е посочил, че няма основание да уважи предявеното искане за плащане.

От показанията на свидетелите Д. Р., Хр. К. и Л. Г. - близки и роднини на ищците се установява, че последните са понесли тежко загубата на единствения си син.

Затворили се в себе си, спрели са да контактуват с околните, непрестават да плачат по цял ден, преживят ужасни мъки и страдания. Не могат да приемат, че синът им е мъртъв и ходят всеки ден на гробищата. Напуснали са работа и са разпродали недвижимото си имущество. Изгубили са смисъл да живеят и са отключили редица заболявания.

От показанията на свид. М. се установява, че на процесната дата се е возил при загиналия в т.а. „Ивеко“. Според него т.а. се е движел в неговата пътна лента и преди удара не е усетил кривване, завиване, задействане на спирачки или друга маневра.

Докато си говорили с починалия, видял камиона да идва директно към тях и последвал удара.

Свид. Пл. С. се установява, че не е присъствал на самата катастрофа, а е пристигнал на мястото на ПТП непосредствено след настъпването му. Видял, т.а. Рено, който бил извън пътя, в дясно, по направление В. Търново - Севлиево, но не е видял друг участник в инцидента.

От заключението на изслушаната СПЕ се установява, че след загубата на сина си ищците преживяват посттравматично стресово разстройство. Изцяло са променили 3 начина си на живот, като се затварят и отделят от света и всичко, което вършат, всяко тяхно действие е свързано със зачитане паметта на техния син. Те се намират във фазата на отричане и не могат да приемат загубата. Застинали са във фазата на траура, характерна с отричане и гняв и към момента не могат да излязат от нея. Според вещото лице – клиничен психолог психичното здраве на ищците няма да се възстанови напълно, дори и след известно време. В съдебно заседание вещото лице посочва, че ищците живеят в ситуация, че синът им е жив и не могат да приемат смъртта му.

От заключението на изслушаната по делото СМЕ се установява, че в резултат на ПТП наследодателят на ищците е получил тежка съчетана механична травма – глава гръден кош-корем и долни крайници, като пряката причина за смъртта му е остра обемна кръвозагуба вследствие на разкъсване на гръдна аорта, черен дроб и травматична ампутация на лява подбедрица. Вещото лице е категорично, че всички получени травматични увреждания и причините за смъртта ми са единствено и само в резултат на претърпяното ПТП като водач на лекотоварен микробус. Според вещото лице починалият със или без предпазен колан щеше да получи идентични травми, при които щеше да настъпи смъртта му, като травмата на гръдната аорта и разкъсването на черния дроб е възможно да се дължат на коланна травма, но не е напълно сигурен дали същият е бил с поставен предпазен колан /обяснения в съдебно заседание/.

Според заключението на приетата по делото и оспорена еднолична САТЕ пътният инцидент е настъпил при следния механизъм – на ***.2018г. около 15, 25 часа в светлата част на денонощието, на ГП I-4, в землището на с. И., в посока от изток на запад /В. Търново – София/ се движи т.а. „Ивеко“, а в обратна посока седлови влекач „Рено“с прикачено полуремарке, като при приближаването към км. 95+305, двамата водачи се движат успоредно на платното си за движение, но и частично върху насрещната за тях пътна лента, до около 20 см., и по този начин взаимно пресичат траекториите си на движение, поради което настъпва удар. Ударът е челен, ексцентричен, нецентрален кос, с предна челна лява част за т.а. „Ивеко“ и челен, нецентрален, ексцентричен, с предна лява част за влекача „Рено“. След удара т.а.

„Ивеко“ се отклонява наляво, в посоката на своето движение, преминава през южния край на платното и се установява извън него, а влекачът „Рено“ като завива наляво след удара се придвижва напред и надясно и спира, на мястото където е намерен.

Според вещото лице движението на превозните средства след удара, определя движение на влекача „Рено“ успоредно на платното за движение преди удара със завиване на дясно в момента на удара съответно определя насочено движение на т.а.

„Ивеко“ към насрещната, южна пътна лента, преди и в момента на удара. Според направения от вещото лице анализ мястото на удара между двете МПС-та е около разделителната прекъсната линия, както е показано на фиг. 1, като от техническа гледна точка основните действия на водачите, които да предизвикали процесното ПТП е движението на управляваните от тях автомобили частично върху насрещните пътни 4 ленти, без да осигурят достатъчно странично безопасно разстояние между тях при разминаване. Вещото лице е изчислило, че в момента на удара скоростта на влекача е била 85, 2 км/ч, а опасната му зона за спиране - 82, 5 м., като неговият водач не е имал техническа възможност да предотврати удара между него и т.а. „Ивеко“. В този момент последният се е движел със скорост 82 км/ч., като опасната му зона за спиране е 66, 2 м. В съдебно заседание вещото лице поддържа експертния си извод, че всеки от водачите в процесното ПТП е навлязъл до около 20 см. в насрещната за него лента на движение и разяснява въз основа на кои обективни находки /разположение на пръски и протекла мазна течност в лентата за движение на т.а. „Ивеко“/ е достигнал до този извод. Обяснява и защо според него следата от протриване, намерена три дни след произшествието, не може да обоснове друго място на удара.

Предвид оспорването на едноличната САТЕ, е допуснато изготвянето на тройна САТЕ, заключението по която е изготвено при разногласие на вещите лица относно механизма на настъпване на ПТП в частта му относно мястото на удара, поради което не е подписано от вещото лице Н. А., изготвило единичната експертиза. Според мнението на вещите лица Б. И. и М. Х., когато разстоянието между двете насрещно движещи се МПС-та е 59, 5м., т.а. „Ивеко“ започва да навлиза в насрещната за него лента за движение и след като е изминал разстояние от 29, 2 м. за време 1, 28 сек. и е навлязъл напречно на разстояние 1, 4 м. в нея, настъпва първоначално удар между предна лява част на т.а. „Рено“ с предна лява част на т.а. „Ивеко“, със застъпване от 0, 6 м., който може да се определи като челен кос, приплъзващ между предните им леви части. Времето на навлизане на т.а. „Ивеко“ в насрещната лента за движение е по – малко от сумарното време за нарастване на закъснението на влекача, което определя и липсата на реакция на водача му. Според посоченото в това заключение мястото на удара е по линията 2, 6 – 3, 2 м. на север от южния край на пътя т.е. на разстояние 0, 8 – 1, 4 м. южно от разделителната линия, което е в лентата на движение на т.а. „Рено“. В този участък е началото на задиранията, получени от съприкосновението на деформираните детайли на автомобилите с пътната настилка и отложените следи от задиране с дължина от около 0, 5 м., което разстояние в надлъжно направление е изминал т.а. „Ивеко“ при деформирането си. Тези вещи лица смятат, че от техническа гледна точка ПТП е предизвикано от водача на т.а. „Ивеко“, който се е движел в полагащата му се лента за движение, но чрез въздействие върху кормилното управление е навлязъл в насрещната лента за движение на т.а. „Рено“. В тази връзка посочват, че възникналото ПТП би се предотвратило, ако т.а. „Ивеко“ се е движил в полагащата му се лента за движение, без да я напуска. Дадените от тях отговори на поставените въпроси в останалата част съвпадат с отговорите на единичната експертиза.