Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260583 от 15.10.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14033/2019
Вид
Решение № 260583
Подписан
15.10.2020
Състав
ТЕМЕНУЖКА ЕВГЕНИЕВА СИМЕОНОВА, ХРИПСИМЕ КИРКОР МЪГЪРДИЧЯН, ДИМИТРИНКА ИВАНОВА КОСТАДИНОВА- МЛАДЕНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.63, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 15.10.2020 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ

: Хрипсиме Мъгърдичян мл.с. Димитринка Костадинова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 14033 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 20.07.2019 г. по гр.д. № 56308/18 г.,

СРС, ІІ ГО, 74 с-в е отхвърлил предявената от „И.А.“ ЕООД, ЕИК ******** срещу „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК********осъдителна искова претенция с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 6 600 лева, представляваща претендирана сума по договор за спонсорство от 15.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 22.08.2018 г. до окончателното заплащане на сумата.Осъдил е „И.А.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК********на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 700 лева, представляваща сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Осъдил е „И.А.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати по бюджетната сметка на Софийски районен съд сумата от 100 лева за заплатена от бюджета на съда сума за възнаграждение за вещо лице.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „И.А.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 3, представлявано от управителя З.Ч., чрез пълномощника по делото адвокат Р.С. от САК, със съдебен адрес: ***, АД „С. и съдружници“ за адв. Р.С. с мотиви, изложени в жалбата. Твърди, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, като погрешно е определил предмета на процесния договор. Сочи, че предметът на договора е определен изрично в чл. 1, съгласно който спонсорът „Б.Г.“ ЕООД се задължава да предостави безвъзмездно на спонсорираното дружество „И.А.“ ЕООД сумата от 5 500 лв. без ДДС, която ще бъде използвана от последното при организиране провеждането на мероприятие, обединяващо привържениците на автомобилната марка „БМВ“ в България под наименованието „БМВ Фестивал 2018“, което ще се проведе на 10-ти юни 2018 г. в гр. Пловдив на територията на „Международен панаир - Пловдив“. В чл. 2, т. 1 и 2 вр. чл. 3, т. 1 от договора страните са се съгласили, че жалбоподателят има право да получи в срок до пет работни дни от сключването на договора, т.е. най-късно до 22.05.2018 г., договорената сума и да я използва за реализирането на своите цели като с нея покрива, както прецени за подходящо разходите си за процесното мероприятие. Счита, че каузалният и двустранен характер на договора за спонсорство не е основание той да бъде приравнен като съдържание с договора за изработка или с близкия до последния договор за предоставяне на услуга, в частност на рекламна услуга, при които паричната престация представлява паричен еквивалент на непаричната, т.е. размяната на благата се осъществява на основата на еквивалентността. Според ищеца, значимото обстоятелство е, че сумата не се предоставя като еквивалентно възмездяване на конкретен постигнат от спонсорираното лице резултат, е обективирано в клаузата на чл. 2, т. 2 от договора, според която спонсорираното дружество има право да използва получената сума за постигане на своите цели, като с нея покрива, както прецени за подходящо, разходите си за описаното мероприятие. От цитираната клауза се установява, че финансирането е целенасочено, но целта не е рекламата или продажбата на кафето с марка „Спетема“.

Волята на страните е финансирането от спонсора да гарантира организирането и провеждането на самото събитие. С други думи, спонсорът подпомага финансово провеждането на самото събитие, а не заплаща за извършването на определена работа, полезен резултат или услуга. Точно затова в договора липсват клаузи, определящи вида, количеството или качеството на осъществената реклама. На следващо място, съгласно чл. 7 от договора връщане на получената сума по чл. 1 от договора се дължи само ако „спонсорираното мероприятие“ не се проведе в договорения ден и то след разваляне на договора. Необходимостта от разваляне на договора е ясна индикация, че задължението за плащане е възникнало и е дължимо по силата на сключения договор, а не зависи от изпълнението на насрещна престация, в частност от приемане на определени работи или услуги.

СРС е достигнал до погрешни фактически констатации за неизпълнение от страна на жалбоподателя на изчерпателно изброени негови задължения по процесния договор.

Първо, съдът е установил факта, че за неустановен период от време в т.н.

„вип зона“ се е намирала кафе машина с марката „Лаваца“. По отношение на достъпа до тази кафе машина се казва, че до нея са имали достъп единствено „организаторите на събитието“, тъй като тя се е намирала във вип зоната, но съдът не е отчел обстоятелството, че организатор на събитието е сдружението „БМВ Клуб България“, а не жалбоподателят. Не се приема за доказано, че кафе с марка „Лаваца“ е продавано във вип зоната на организаторите на събитието или на останалите посетители на мероприятието.

СвидетелятВ.е категоричен, че кафе „Лаваца“ не се е продавало във вип зоната, а е било „за лично ползване“. След съгласуване между представители на страните по делото кафе машината „Лаваца“ е била подменена, което според показанията на свидетеляВ.е станало още сутринта. Свидетелката Д. не дава сведения за часа на подмяна на машината „Лаваца“ с машина за кафе на марката „Спетема“. Не представлява нарушение на договора от страна на жалбоподателя фактът, че за кратко време сутринта на 10.06.2018 г. във вип зоната на събитието, която очевидно не е под контрола на спонсорираното лице, се е намирала донесена от трето лице машина за кафе „Лаваца“, която със съдействието и по настояване на жалбоподателя веднага след узнаването за съществуването й, е била подменена с кафе машина с марка „Спетема кафе“. Ефективната и моментална намеса на жалбоподателя за подмяна на машината следва да се тълкува като проява на добросъвестност и зачитане на интересите на спонсора „Б.Г.“ ЕООД.

Неправилно СРС е приел, че жалбоподателят не е оповестявал съдействието на спонсора, нито е популяризирал името му и представената от него търговска марка за кафе „Спетема“ по подходящ начин по време на събитието. Според показанията на свидетеля Иво В., който е присъствал на събитието от 06:00 ч. до 21:00 ч., още „в началото на деня“ представител на жалбоподателя го е помолил да осигури водещият на събитието да оповестява по микрофона участието на „Спетема кафе“ и тази марка да се рекламира заедно с другите спонсори. Той заявява, че лично е поръчал на водещия да рекламира марката „Спетема“ и няколко пъти е чул рекламата. Рекламата на „Спетема кафе“ според същия свидетел е била обявявана през целия ден заедно с рекламни съобщения за другите спонсори, включени в нарочен списък. Свидетелката Д., от своя страна сочи, че до обяд озвучителят не е пускал рекламен клип на „Спетема кафе“, нито е обявявал участието на спонсора в събитието. Свидетелката подчертава, че обявяването на спонсора и неговата търговска марка по микрофона е станало през втората половина на деня и то само след напомняния от нейна страна. Счита, че именно свидетелятВ.в качеството му на главен организатор за всички дейности във връзка с провеждането на фестивала и подбора на основните участници и партньори притежава реалната възможност да поръча на ангажирания от него водещ да обявява спонсорите.В.е извършил това още сутринта, подавайки списък с търговските наименования и марките на спонсорите. Същевременно, дори свидетелката Д. самостоятелно да е помолила водещия да обявява марката „Спетема кафе“ или да го прави по-често, то не може да се очаква, че това действие е достатъчно за постигане на резултата, ако не беше потвърждението на свидетеляВ.или ако марката „Спетема“ не беше включена в предоставения от същия свидетел списък със спонсорите. Счита, че въпросът дали анонсите са излъчвани цял ден или само през втората половина на деня е второстепенен, като първата инстанция, която напълно безмотивно е приела, че озвучителят е започнал да, рекламира кафе „Спетема“ едва след „намесата“ на свидетелката Д.. Двамата свидетели обаче дават противоречиви показания по този въпрос. За коментираното обстоятелство липсват други доказателствени източници, поради което на съпоставка подлежат единствено гласните източници. В този случай, както и като цяло, първата инстанция на основание чл. 172 ГПК е предпочела да се довери на показанията на свидетелката Д., като изначално е дискредитирала показанията на другия свидетел - Иво В..

Заявява, че и двамата свидетели са били лично ангажирани с определени аспекти от провеждането на процесното мероприятие. СвидетелятВ.е отговарял за цялостната организация на мероприятието (шоу програми, озвучаване, заграждения, сигурност, охрана). Свидетелката Д. в качеството си на служител на ответника по жалбата - отговорник за разпространението на продуктите на марката „Спетема“ за целия регион с център гр. Пловдив, е била ангажирана с осигуряване на съдействието за монтиране и обслужване на доставените 20 машини за кафе „Спетема“, както и с доставянето на рекламни чадъри и други рекламни материали на същата марка. Сочи, че от цялостното съдържание на показанията на тази свидетелка се забелязва, че тя представя случилото се като че ли всичко се случвало по нейна инициатива и команда - тя е поръчала на озвучителя да рекламира „Спетема кафе“, тя му е напомняла и ако не бяха нейните напомняния водещият е нямало да обявява съпричастността на спонсора. От събраните доказателства се установява, че Д. съвсем не е имала такава решаваща роля, а поведението й следва да се обясни с разбираемия стремеж да демонстрира лоялност и изпълнителност към своя работодател - страна по договора и в процеса.

Ето защо счита, че при неразрешими по друг начин противоречия или несъответствия, показанията на свидетеляВ.би следвало да имат по-голяма тежест, включително по въпроса, че анонсите за „Спетема кафе“ са били излъчвани от сутринта и в продължение на целия ден на провеждане на мероприятието.

Съдът неправилно е заключил, че жалбоподателят не е изпълнил ангажимента си за посочване на съдействието на спонсора при публикуването на материали, включително в интернет пространството, както и за популяризиране на името му по друг подходящ начин. Първата инстанция е приела пълно неизпълнение на тези ангажименти, при положение че в отговора на исковата молба и в представената писмена защита самият ответник по жалбата признава, че всички донесени рекламни чадъри са били поставени по търговската площ на фестивала, на паркинга е бил позициониран рекламен постер на „Спетема кафе“, а в интернет сайта на жалбоподателя от дата 10 юни 2018 г. е била качена публикация и пет снимки от събитието.Освен това, от показанията на свидетеляВ.се установява, че около щандовете и павилионите на жалбоподателя са били поставени рекламни пана на „Спетема“. Счита, че оплакването на спонсора по същество е за това, че направеното не е било достатъчно. Първата инстанция е обосновала извод за безполезност на рекламата в интернет, с констатациите, че на публикуваните на датата на събитието снимки от фестивала „не се виждат хора с чаши кафе в ръка“, на снимките се виждат множество хора, които „се намират под чадъри на кафе „Спетема“, но „употребяват други напитки и храни“.

Приложените под експертизата снимки (на л. 8-10) показват обстановката на събитието. Някои снимки са почти панорамни и обхващат значитела част от територията, на която се е провел фестивалът. На тях се вижда как множество хора преминават, други са заели места около маси под чадър с логото на „Спетема“, а трети са скупчени на опашки около пунктовете за продажба на храни и напитки - отново под чадър с логото на „Спетема“. В повечето случаи на снимките няма никаква видимост към ръцете на хората, защото или те са твърде далече, или пък са с гръб и чакат на опашка, за да купят тепърва храна или напитки. Не се вижда какви храни и напитки употребяват седналите под чадърите на „Спетема“ множество хора, а и това няма никакво значение с оглед предмета на процесния договор. Видно е обаче, че фестивалът е бил изключително популярен и през ангажираните от жалбоподателя търговски площи са преминали множество хора.