Решение № 2024 от 27.09.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2024 гр. Бургас, 27.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Съдия:

Детелина К. Димова при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Гражданско дело № 20222120103758 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявени от Ц. В. Г., ЕГН ********** против Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР и изменени в открито съдебно заседание, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 716,77 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 85,51 часа за периода 15.06.2019г. – 09.07.2020г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчислен такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден и сумата от 166,04 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, претендирана за периода от 31.07.2019г. до 09.06.2022г., ведно със законната лихва върху сборната главница, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че в процесния период е полагала труд като мл.експерт в ГКПП при ГПУ Летище Бургас, което е на структурно подчинение към ГД „Гранична полиция“-София.

Твърди, че през процесния период е положила общо 560 часа нощен труд, който преизчислен с коефицент 1.143 възлизал на 640.08 часа дневен труд. Според ищцата преизчисляването на нощния към дневен труд води до извод, че същата е положила извънреден труд от 82 часа, впоследствие уточнени като 85.51 часа, който труд ответникът следва да й заплати допълнително в съответствие с правилото на чл. 187, ал. 5 от ЗМВР- с 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение. Обоснова претенцията си с нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която следвало да намери субсидиарно приложение след отпадането на специалната разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредбата от 2014 г. на Министъра на вътрешните работи, регламентираща изрично преобразуването на нощния труд в дневен. След измененията на чл. 187 от ЗМВР, обнародвани в ДВ бр. 60/07.07.2020 г. вече било изрично предвидено, че нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа, което налагало извод, че нощния труд не следва да се преизчислява. Доколкото соченото изменение било с материалноправен характер, същото действало занапред след обнародването му и влизането му в сила.

Позовава се и на решението на СЕС по дело С - 1 262/20, като счита, че даденото със същото разрешение е в подкрепа на исковата претенция. Прави искане за назначаване на съдебно – 1 икономическа експертиза и задължаване на ответника да представи писмени доказателства.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната ГД «ГП»-МВР, в който исковете се оспорват като неоснователни. Не се оспорва обстоятелството, че в процесния период ищцата е била държавен служител при тях, като е полагала труд на смени по график. Счита обаче, че положеният от ищцата труд е надлежно начислен и заплатен своевременно в съответствие с действащите в процесния период правила, регламентирани с Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з36/07.01.2020 г.. Регламентацията в посочените наредби била съобразена с функциите на МВР и естеството на извършваната работа. Твърди, че спрямо служебното правоотношение на ищцата Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не намира приложение, тъй като тя важи само за работници по трудово правоотношение.

Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Ангажира писмени доказателства – платежни бележки и протоколи за отчетен положен нощен труд.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и прецени закона, намери от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявения главен иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 от ЗМВР (ред. ДВ бр.81 от 14.10.2016 г.), а акцесорният иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Не се спори между страните по делото, установява се и от приложените писмени доказателства, че между страните съществува служебно правоотношение, по силата на което ищцата заема полицейска длъжност като мл.експерт при ГПУ Летище Бургас, което е на структурно подчинение към ГД „Гранична полиция“-София.

Страните не спорят, че през процесния период ищцата е изпълнявала дежурства по график.

Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза в периода от 15.06.2019 г. – 09.07.2020 г. ищцата е положила 75 нощни смени, възлизащи на 598 часа реално положен нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд възлиза на 683,51 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 85,51 часа, като стойността му е 716,77 лева.

Вещото лице е дало заключение, че след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 се надвишава месечната норма с разликата в часовете между преизчисления и отчетения нощен труд, поради което допълнителните часове се заплащат като извънреден труд. Пресметнато е, че размерът на законната лихва за периода от падежа на всяко задължение до датата на подаване на исковата молба е в размер на общо 166,04 лева. Съдът изцяло кредитира неоспореното от страните заключение на вещото лице Д. като компетентно дадено и всестранно отговарящо на всички поставени въпроси. Същото кореспондира и на приетите по делото писмени доказателства – платежни бележки за определяне на месечните възнаграждения на ищеца и протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 и 6.00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници за процесния период.

При така събраните доказателства съдът намира претенцията за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл.

179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд.

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР в ред. от ДВ бр. 81 от 14.10.2016 г. (настояща ал. 10) редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР 2 (редакцията на закона преди изменението с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г.) за служителите, 2 работещи на смени, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

С приетите изменения на ЗМВР с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г. законодателят изрично фиксира нормалната продължителност на работното време през нощта на 8 часа за всеки 24часов период. Приета бе и нова ал. 4, съгласно която „при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1“. Претенцията на ищцата касае заплащането на положен от нея нощен труд преди посочените законодателни изменения, а именно за периода от 01.06.2019 г. до 09.07.2020 г.

За процесния период са приложими старите текстове на закона, действали до 10.07.2020 г., както и съответните наредби, приети на основание чл. 187, ал. 8 от ЗМВР.

Като за част от исковия период, а именно от 15.06.2019 г. до 10.01.2020 г . e действалa Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издаденa от министъра на вътрешните работи. За останалата част от периода считано от 10.01.2020 г. до 09.07.2020 г. е действала Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. Няма спор, че и в двете посочени наредби липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която е предвиждала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд за отчетния период се умножава по 0.143, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.

Същевременно чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. За да се определи стойността на този коефициент е отчетено, че съгласно чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. С оглед на което приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е изчислен на 1.143, и е получен като частно при деление на нормалните продължителности съответно на дневния и нощния труд - 8 часа на денонощие за дневния и 7 часа за нощния труд. Прилагането на тези разпоредби от трудовото законодателство обосновава правото на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Съответно когато последната е надвишена, се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран по установените правила.

С оглед на изложеното, спорният по делото въпрос се отнася до това дали липсата на изрични норми в посочените две наредби от 29.07.2016г. и от 07.01.2020 г. представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Установената съдебна практика дава положителен отговор на този въпрос като се приема, че това субсидиарно прилагане се налага и поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часове положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по – неблагоприятно положение, което е недопустимо.

Това тълкуване намира опора и в постановеното решение на СЕС по дело С-262/20, 3 образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит. Макар със същото да е дадено 3 заключение, че разпоредбите на чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88 ЕО не налагат приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня, Съдът на ЕС посочва, че във всички случаи следва да има предвидени други мерки в националното законодателство за защита на тези работници под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд. Ответната страна не проведе успешно доказване по делото за установяване изпълнението на това условие, от което да бъде направи извод, че такива мерки са предвидени в законодателството ни. Съдът също не установи изрична регламентация относно възможността положения от служителите на МВР нощен труд, с по – дълга нормална продължителност в сравнение с тази по КТ да бъде възмезден, респективно компенсиран чрез други механизми.