Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 56 от 12.05.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Търговско дело 85/2025
Вид
Решение № 56
Подписан
12.05.2026
Състав
Катя Николова Гердова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Враца, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова при участието на секретаря Милена Й. Софронова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Търговско дело № 20251400900085 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.

Предявена е искова молба от Ф. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, наследник на А. Ф. Д., с ЕГН **********, починала на *** год., чрез адвокат Ж. Д. Д., с адрес за призоваване: *** против Застрахователно дружество "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД, чл.52 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от сумата от 200 000 (двеста хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, както и за тези, които тепърва ще търпи за цял живот от смъртта на *** му А. Ф. Д., вследствие на ПТП, реализирано на ***г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.02.2025 год. (датата на предявяване на претенцията пред застрахователя) до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т.

2 от ЗАдв.

С определение № 110/24.04.2026 г., постановено по т.д. № 85/2025 г. по описа на ОС – Враца, по искане на ищецът съдът е допуснал изменение на предявения от Ф. С. Д. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск за обезщетение за неимуществени вреди, чрез увеличаване размера на претенцията от 102 256 (сто и две хиляди двеста петдесет и шест) евро, представляващи левовата равностойност на 200 000 (двеста хиляди) лева, на 117 595 (сто и седемнадесет хиляди петстотин деветдесет и пет) евро, представляващи левовата равностойност на 230 000 (двеста и тридесет хиляди) лева.

В исковата молба ищецът излага доводи, че на *** г., около 02:50 ч., ***, настъпило ПТП, при което л. а. марка "Фолксваген", модел "Голф", с рег. № ВР **** ВН, управляван от водача И. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** и собственост на Н. Й. Т., ЕГН:

**********, с адрес: ***, в нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, поради движение със скорост, несъобразена с пътните условия, и без да контролира непрекъснато управляваното от него МПС е реализирал ПТП. При инцидента А. Ф. Д., която била пътник на предна дясна седалка в л. а. марка "Фолксваген", модел "Голф", с рег. № ВР **** ВН - претърпяла множество съчетани травми, в резултат на което е настъпила смъртта 1 ѝ.

Ищецът сочи, че във връзка с процесния инцидент е образувано ДП № 14/2025г. на РУМездра.

Посочва още, че към датата на настъпване на застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, учредено със застрахователна полица № BG/02/124000476874, с период на покритие от 08.02.2024 г. до 07.02.2025 г. Твърди също, че на 20.02.2025 г. е предявил застрахователна претенция пред ответното дружество, към която е приложил всички налични документи.

Настоящата искова претенция е насочена към обезщетяване на претърпените от ищецът Ф. С. Д. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие загубата на неговата ***, настъпила в резултат на процесното ПТП.

Въпреки представените от ищецът документи по смисъла на чл. 496, ал. 3 от КЗ, липсват данни ответникът да е постановил отговор, с който да откаже изплащането на застрахователно обезщетение.

Ищецът счита, че са изпълнени изискванията на чл. 380, ал. 1 от КЗ, както и че към настоящия момент е изтекъл тримесечният срок по чл. 496 от КЗ, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя или негов представител, в рамките на който застрахователят не е изплатил дължимото обезщетение. Сочи, че не са налице данни за изричен отказ за изплащане на обезщетение, какъвто следва да бъде постановен съобразно разпоредбата на чл. 106, ал. 5 от КЗ.

Твърди, че е баща на починалата при ПТП А. Ф. Д., което обстоятелство се установява от представеното удостоверение за наследници с изх. № 61/23.01.2025 г., издадено от Община Мездра.

Вследствие на внезапната загуба на своята ***, която към момента на настъпване на инцидента е била в добро здравословно състояние и работоспособна, ищецът сочи, че е претърпял и продължава да търпи значителни болки и страдания, породени от неочакваната смърт.

Предвид гореизложеното за ищецът се породил правен интерес от търсената съдебна защита.

Моли съда да уважи предявената искова претенция, да присъди сторените по делото разноски, както и да определи адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във връзка с чл. 36, ал. 1 и ал. 2 и чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД, чрез пълномощника си адв. А. И., в срока по чл.

367, ал. 1 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата молба.

Ответникът не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ВР **** ВН, възникнало по силата на застрахователна полица, действаща към датата *** г., както и обстоятелството, че ищецът е предявил застрахователна претенция за изплащане на обезщетение, по която е била образувана щета.

Ответникът оспорва наличието на противоправно поведение от страна на И. В. – водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ВР **** ВН, както и изложените в исковата молба твърдения относно механизма на настъпване на процесното ПТП. В тази връзка сочи, че е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който изрично е посочено, че причините и обстоятелствата, свързани с настъпването на произшествието, са в процес на изясняване. Оспорва и доказателствената стойност на приетата по досъдебното производство автотехническа експертиза.

С оглед изложеното ответникът е направил искане за спиране на настоящото съдебно производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на разследването, водено 2 от органите на МВР и прокуратурата относно причините и обстоятелствата, свързани с процесното ПТП.

Ответникът оспорва и твърдените от ищецът неимуществени вреди, техния интензитет, продължителност и проявление, както и наличието на вреди в обем, обосноваващ претендирания размер на обезщетението, който счита за изключително завишен и прекомерен, включително с оглед относимата съдебна практика към момента на настъпване на ПТП.

Твърди още, че за настъпването на уврежданията при реализиране на ПТП съществен принос има поведението на наследодателката на ищецът, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, поради непоставяне на обезопасителен колан по време на пътуването.

Оспорва размера на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за неимуществени вреди като прекомерно завишен, недължим и предявен в противоречие с принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. В тази връзка излага съображения, основани на анализ на нивата на застрахователно покритие, размерите на присъжданите обезщетения, цените на застраховките и щетимостта при ПТП в европейските държави.

Оспорва изцяло и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, като счита същата за неоснователна с оглед неоснователността на главния иск.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани. Противопоставя се и на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.

При условията на евентуалност прави възражение срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищецът на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, като счита същото за прекомерно, доколкото надвишава минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа изцяло изложените в първоначалната искова молба твърдения и доводи.

Във връзка с оспорванията на ответника относно механизма на настъпване на процесното ПТП и направеното възражение за съпричиняване, ищецът заявява, че е ангажирал необходимите доказателства за установяване на механизма на произшествието.

Сочи още, че твърдяното съпричиняване следва да бъде доказано от ответника при условията на пълно и главно доказване. В тази връзка прави искане за назначаване на автотехническа експертиза, която да даде заключение по поставените въпроси.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на допълнителната искова молба.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Изслушани и приети са комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ), както и съдебнопсихологична експертиза (СПЕ).

В проведеното съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, поддържа предявените искове на основанията, изложени в исковата молба и допълнителната такава. В представената писмена защита излага подробни съображения за уважаване на исковите претенции.

В съдебното заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа изложените в писмения отговор на исковата молба възражения и доводи.

След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав 3 приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства, включително Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 300р-924/28.01.2025 г., се установява, че на *** г., около 02:50 часа, в гр. Мездра, на ул. „Х. Ботев“ № 90, е настъпило пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.

№ ВР **** ВН, управляван от И. Д. В., ЕГН **********, с адрес: ***, собственост на Н. Й.

Т., ЕГН **********, с адрес: ***.

В автомобила като пътник е пътувала А. Ф. Д.. За процесния автомобил е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗД „Бул Инс“ АД, по полица № BG/02/124000476874, със срок на действие от 08.02.2024 г. до 07.02.2025 г.

В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие А. Ф. Д. е починала, като смъртта е била констатирана от екип на ФСМП – Мездра. Пострадал е и водачът И. Д. В., който е получил телесно увреждане, изразяващо се в счупване на долен десен дъвкателен зъб.

Във връзка с процесното ПТП е било образувано досъдебно производство № 14/2025 г. по описа на РП – Враца, ТО – Мездра, като впоследствие ОП – Враца е внесла обвинителен акт срещу И. Д. В. от гр. Мездра за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б.

„в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК (редакция, ДВ, бр. 67/2023 г.).

Въз основа на внесения обвинителен акт е било образувано НОХД № 677/2025 г. по описа на ОС – Враца, приключило с постановяване на присъда № 24/22.12.2025 г., влязла в законна сила на 07.01.2026 г., видно от служебно извършена справка в ЕИСС.

С посочената присъда И. Д. В., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на *** г., около 02:50 часа, в гр. Мездра, обл. Враца, на ул. „Х. Ботев“, в района пред № 90, в посока към гр. Враца, при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВР **** ВН, в нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, движейки се със скорост около 103 км/ч при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ч, е загубил напречна устойчивост на автомобила, отклонил се е надясно, напуснал е пътното платно и последователно се е блъснал в два железобетонни стълба, намиращи се на десния тротоар. В резултат на ПТП по непредпазливост е причинил смъртта на пътуващата на предната дясна седалка А. Ф. Д., родена на 12.12.2003 г., като деянието е извършено след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч.

За извършеното престъпление, на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК (редакция ДВ, бр. 67/04.08.2023 г.), във връзка с чл. 58а, ал. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, съдът е наложил на И. Д. В. наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.