Решение № 268 от 02.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Варна, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Г.

Членове:

Иваничка Д. Славкова

Даниела Михайлова при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова в присъствието на прокурора М. В. Г. като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100601047 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по протест на прокурор при ВРП и по въззивна жалба от адв.О. А. в качеството му на процесуален представител на гражданските ищци и частни обвинители В. А. М. и Е. В. М. срещу присъда № 121 постановена на 04.05.2023г. по НОХД № 2806/2021г. по описа на РСВарна, 45-ти състав, с която подс. А. Г. Г. и Д. А. Г. са били признати за невиновни в извършване на престъпления по чл. 144 ал.3 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК, извършени срещу всеки от пострадалите.

С присъдата са били отхвърлени предявените от В.М. и Е.М. граждански искове срещу подс. Г. и подс.Г., всеки в размер на по 5 000лв. в едно със законната лихва , считано от датата на извършване на деянието-20.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата. На основание чл.190 ал.1 от НПК районният съд е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.

С протеста се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат осъдени, като се сочи, че постановената от ВРС присъда е неправилна и необоснована.В допълнението към протеста се сочи, че съдът превратно е анализирал доказателствата по делото , че изводът му не почива на обективна, пълна и безпристрастна оценка на установените факти, както и че мотивите са противоречиви, нелогични, фрагментарни, не анализират поотделно и в съвкупност събраните доказателства, за да се проследи волята на съда.Прокурорът при ВРП акцентира на върху обстоятелството, че посоченото в мотивите на съда относно лицата, които са 1 били в автомобила не отговаря на свидетелските показания, тъй като пострадалите са заявили, че не са видели добре , а не че подс.Г. не е бил в автомобила. На следващо място се излагат доводи за това, че след като съдът кредитира показанията на свидетелите относно времевите рамки на събитието, механизма и начина на извършване на деянието, то в противоречие с този си извод е приел, че твърденията на пострадалите не са достатъчно да обосноват осъдителна присъда поради недоказани факти, които не касаят обвинението. Поради това и се иска първоинстанционната присъда да бъде отменена и подсъдимите да бъдат осъдени за извършени от всеки един от тях две престъпления по чл.144 ал.3 вр. чл.20 ал.2 от НК, за които е имало съответни обвинения, като им бъдат наложени наказания, съответстващи на обществената опасност на деянията и дееца.

С въззивната жалба също се изразява становище, че присъдата на ВРС е неправилна и необоснована, тъй като приетите за установени от съда фактически положения не се подкрепят от събраните доказателства.Поради това и се иска присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимите да бъдат осъдени. След изготвяне на мотивите адв.А. не е представил допълнителни мотиви към жалбата си.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът поддържа протеста и моли присъдата на ВРС да бъде отменена, подсъдимите да бъдат осъдени и да им бъдат наложени наказания, съответстващи на обществената опасността на деянието и дееца.

Повереникът на г.ищци и ч.обвинители В.М. и Е.М.- адв.О. А., поддържа изцяло становището на представителя на обвинението , както и допълнителните доводи към депозирания протест. Счита, че мотивите на първоинстанционния съд са вътрешно противоречиви, тъй като е кредитирал частично свидетелските показания и обясненията на подсъдимите, както и защото направените изводи противоречат на събраните по делото доказателства. Адв.А. прави анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства и изразява становище, че престъплението е доказано по категоричен начин.Поради това и пледира двамата подсъдими да бъдат осъдени за извършеното от тях престъпление, както и предявените граждански искове да бъдат уважени.

Подс.Д. Г. и подс.А. Г. се явяват лично и с надлежно упълномощен защитникадв.Ст.И., който безалтернативно пледира присъдата на ВРС да бъде потвърдена .Той излага становище, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и че в мотивите на съда е направен анализ на събраните доказателства, обсъдени са спорните моменти и че правилно е била установена фактическата обстановка, от което е бил направен законосъобразен извод за несъставомерност на деянията, в извършването на които подсъдимите са били обвинени.

Подс.Д. Г. и подс.А. Г. се присъединяват към становището на своя защитник.

След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК, настоящият състав намери протеста и жалбата за неоснователни.

2

От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Св. Е. М. и синът и св.В. М. от 2004 год. живеели в гр.Варна, ул."......... Те имали и друго жилище, което се намирало в местност „Евксиноград", ул........... На същия етаж срещу техния апартамент живеела св.О. Г., майка на подс.Д. Г.,която била домоуправител на сградата.Отношенията между семействата били влошени поради неплащане на битови сметки.

На 20.07.2015год. се провело събрание на живеещите в сградата ул."............. „а“, на което присъствали св.Е. и В. М.и, както и двама полицейски инспектори от V РУВарна - Д. Т. и св. П.П.. По време на събранието св. Е. М. се скарала със св.О. Г., като поради присъствието на полицейските служители не се стигнало до физическа саморазправа. След като те си тръгнали обаче скандалът ескалирал и по двете жени били нанесени различни телесни увреждания. За случилото се бил подаден сигнал , като на място пристигнали полицейски служители и екип на „Спешна помощ“, с който св.Г. била отведена в МБАЛ „СВ.Анна“-Варна. Св.Е. М. заедно със сина си също потеглили към болничното заведение. Двамата пътували с лек автомобил, който управлявал св.В.М., а майка му се намирала на предната дясна седалка.Когато се намирали на пътното платно пред Спортна зала, движейки се в лявата пътна лента, свидетелите усетили удар от нещо твърдо по колата.Св.М. решил да отбие, защото помислил, че може да се е спукала гума.Тогава видял, че в дясната лента успоредно с тях се движи лек автомобил . В него имало двама или повече мъже, които свидетелите не разпознали. Те видели, че водача на автомобила държи насочен към тях черен на цвят пистолет, което силно ги притеснило. За това св.М. отбил и спрял пред хотел „Димят".Автомобилът, който до тогава се движел успоредно минал покрай тях.Свидетелите видели, че лицето, което стояло на предна дясна седалка размахвало през отворения прозорец арматурна пръчка с дължина около метър. За случилото се бил подаден сигнал на тел.112, в който бил съобщен номера на автомобила- В 7...... На място пристигнали първо служители на Жандармерията, а в последствие и с патрулен автомобил полицейски служители на ІІ РУ- Варна. На тях пострадалите също посочили номера на автомобила, в който се намирали лицата, чиито действия те възприели.

Полицейските служители огледали автомобила на свидетелите и видели, че по него има побитости в областта на задната дясна врата. За извършените действия била изготвена докладна записка. След това пострадалите отишли до МБАЛ „Св.Анна Варна", където св.Е.М. била прегледана.На регистратурата на МБАЛ „Св.Анна"-Варна пострадалите се видели с подс.Д. Г..

Въз основа на подадените от св.Е. М. жалби в V РУ- Варна и ІІ РУ- Варна били образувани проверки по преписки вх. № 460000 1551/2015 год. и ЗМ № 1106/2015 год.

По преписка № 1106/2015 год. по описа на ІІ РУ- Варна било образувано ДП № 1106/2015 год., водено срещу неизвестен извършител затова, че на 20.07.2015 год. в 3 гр.Варна се заканил с убийство на Е. В. М. и В. А. М. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144 ал.3 от НК.

С протокол на 20.07.2015г. /т.1 л.32/ подс. А. Г. предал доброволно за нуждите на извършващата се проверка кожен кобур с презрамки, кафяв на цвят, с щампа на латиница „Vega HoIster'kAA123, пистолет /въздушен/, черен на цвят. с надпис на затворен блок на латиница „РТ-85 BLOWBACK", сер.№13А0082, 4,5 мм. и пълнител, пластмасов, без боеприпаси. По-късно тези вещи били върнати на подс.Г. с разписка/т.1 л.74/. На него и на подс.Г. били съставени предупредителни протоколи.

В хода на разследването по отношение на пострадалите били назначени и изготвени комплексни съдебно-психиатрични експертизи с психологическо изследване/т.2 л.112-116/., както и съдебно-психиатрична експертиза по отношение на св.М.. От заключение им се установило, че за св. В. М. случилото се е било стресово и е повишило страховата му готовност. Той е психично здрав, като в следствие на инцидента е получил психични разстройства - стрес, страх, тревожност. Изпитал е страх както за себе си, така и за майка си. Свидетелят не е склонен да омаловажава фактите, но е в състояние да ги преувеличава, без да ги видоизменя съществено. Той е могъл правилно да възприема фактите, имащи значение за делото, и да дава достоверни показания за тях. Според заключението на експертите св.Е. М. е възприела случилото се като значим стрес, който е бил подготвен още по време на предходните конфликтни реплики и интеракции в жилищната кооперация. Възприемането на оръжие е провокирало страхова готовност и е станало причина за отключване на остра стресова реакция. Св.Е. М. е станала много тревожна, напрегната и с очакване да се случи най-лошото. Възприела е случващото се като насочено към нея и сина й отмъщение. Св.М. е била с изразена тревожност след прекарано злокачествено заболяване през 2012 г. и следващите години. По време на инцидента и след него тя е била в състояние на остра стресова реакция. Случилото се е предизвикало у нея чувство на страх и безпокойство. При пресъздаване на възприетите събития, предизвикали стресово състояние и повишили страховата готовност на свидетелката , е възможно някои детайли да бъдат преувеличени, без съществена промяна на свидетелските показания.И тя е била в състояние да възприема правилно фактите, имащи значение за делото, и да дава достоверни показания за тях в контекста на нейната емоционална наситеност.

Първоинстанционният съд е обсъдил заключенията и на трите посочени експертизи , изготвени в хода на досъдебното производство, като ги приобщил към доказателствата по делото.

Районният съд е възприел описаната фактическата обстановка, като я е намерил за установена въз основа на събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства- показанията на всички разпитани по делото свидетели - О.

Г., А. Т., В. К. , К.К., П.П., В.И., А. М., В. М., Е. М., В.К., включително дадените в 4 хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281 от НПК показания на свидетелите К.К., В. М. и Е. М., от части от обясненията на подс.Г. , дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, приобщени на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК, показанията на вещите лица д-р Б. д-р К.а и Р. Г.а, заключенията по назначени съдебно-психиатрична и комплексни съдебнопсихиатрична и психологична експертизи, докладни записки, протоколи за предупреждение, справка за съдимост и др. Приел е също така, че тази доказателствена съвкупност не води до категоричен извод относно авторството на деянието и на това основание е признал подсъдимите за невиновни по предявените им обвинения по чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

Този краен извод се споделя от въззивната инстанция. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните по делото гласни доказателства, като ги е обсъдил поотделно и съпоставяйки ги помежду им. Обсъдени са били показанията на пострадалите–св.В.М. и св.Е.М., като са били отчетени както установените несъответствия между заявеното в хода на съдебното следствие и при разпитите им в хода на разследването, така и изминалия период от време. И св.В.М., и св.Е.М. в показанията си не са посочили някое от лицата в колата по име, нито пък са ги описали по какъвто и да е начин, а са заявили, че от полицаите в последствие са разбрали , че в автомобила е бил и подс.Г.. Съдът е съпоставил техните показания с обясненията на този подсъдим дадени в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното производство.Подс.Г. е разказал, че е бил на плаж в кк „Златни пясъци“, когато получил обаждане от майка си, че е пострадала и е в болницата.Тогава той се обадил на подс.Г. и го помолил да отиде да го вземе с колата, за да го закара при майка му, което той и направил.Този подсъдим в хода на съдебното следствие разказал, че по пътя до там не се е случило нищо, както и че не са спирали до хотел „Димят“.Такива обяснения е дал и подс.Г. , който също е заявил, че няма спомен да е имало ситуация със „засичане“ на колата на пострадалите, които той дори не познава.Този подсъдим потвърдил, че в колата са били само с подс.Г., както и че в багажника на автомобила си е имал въздушен черен пистолет, който е бил за ремонт. Първоинстанционния съд е констатирал противоречия в обясненията на подс.Г., поради което и на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК ги е прочел, и ги е ползвал като доказателство при формиране на правните изводи.В тези обяснения подс.Г. е описал възникнала на пътя ситуация, при която св.В.М. се е опитал да изблъска от пътя техния автомобил като е свил рязко в дясно, което наложило подс.Г. да набие спирачки.Така колата на св.В.М. се оказала в тяхната лента и пред тях, а подс.Г. предприел маневра и ги изпреварил от лявата страна.После подсъдимият спрял колата в дясната лента, а св.В.М. зад него.Тогава подс.Г. сочи , че е излязъл от колата и без да се приближава видял, че двамата пострадали са извадили мобилните си телефони.След това, без да се занимава повече с тях, подс.Г. заявява, че се качил в колата и с подс.Г. отишли в Окръжна болница , където се видял с майка си, а по-късно и със св.В.М. и двама мъже, които се представили като полицаи от І РУ-Варна. С оглед на тези доказателства, описани и в мотивите към атакуваната присъда, и като е съобразил заявеното от пострадалите, че не са разпознали никое от лицата в колата, първоинстанционния съд правилно е приел, че авторството на деянието не е установено по безспорен и категоричен начин.