Решение № 6683 от 29.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6683 гр. София, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100509743 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение №8526 от 25.07.2022 г., постановено по гр. дело №28160/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 175 състав, ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД е осъден да заплати на основание чл. 411 КЗ на ищеца „ДЗИ-О.з.“ ЕАД сумата от 3 489,18 лв., представляваща регресно вземане за възстановяване на платено застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ за причинени щети при ПТП, настъпило на 02.09.2020 г. в с.

Владо Тричково, махала Клисура, включваща разходи за репатриране и ликвидационни разходи, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2021 г. до окончателното погасяване на вземането, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3 489,22 лв.

Срещу решението в частта, в която искът е уважен за разликата над 1 744,59 лв. до 3 789,18 лв. е постъпила въззивна жалба от ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД с оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа се, че тази част от процесната сума е погасена с извършено плащане на 11.08.2022 г. на стойност 1 744,59 лв. за главница и 217,61 лв. за законна лихва, а в останалата част сумата не съответства на приноса на водача и се явява прекомерна. Прави се възражение за съпричиняване от страна на другия участник в ПТП, а именно водачът на л.а. марка „Пежо“. Също така във въззивната жалба са изложени оплаквания във връзка с допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност и 1 едностранчивата оценка на доказателствата в полза на ищеца. Предвид изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен за разликата.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение. Поддържа се, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна и допустима.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.

Районният съд е бил сезиран с регресен осъдителен иск по чл. 411 КЗ от „ДЗИ-О.з.“ ЕАД срещу ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД за заплащане на сумата от 3 489,22 лв., представляваща регресно вземане за възстановяване на платено застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ за причинени щети при ПТП, настъпило на 02.09.2020 г. в с. Владо Тричково, махала Клисура, включваща разходи за репатриране и ликвидационни разходи, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2021 г. до окончателното погасяване на вземането.

Искът е уважен за сумата от 3 489,18 лв., като за разликата е отхвърлен.

В тази част решението не се обжалва и е влязло в сила.

Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска. В настоящия случай към подадената въззивна жалба е приложено ново писмено доказателство по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, от което се установява плащане, извършено на 11.08.2022 г. в полза на ищеца „ДЗИ-О.з.“ ЕАД на стойност 1 962,20 лв., от които 1744,59 лв. главница и 217,61 лв. законна лихва, като на основание за плащането е посочено номерът на първоинстанционното решение и първоинстанционното 2 дело. Предвид изложеното следва да се приеме, че главницата, за която е осъден ответникът, е погасена до размера 1744,59 лв. и остава да се дължи остатък в размер на още 1744,59 лв.

Неоснователни са обаче оплакванията във въззивната жалба в останалата част.

Съгласно чл. 411 КЗ, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да докаже три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – наличие на неправомерно поведение, вина, която се презюмира, причинна връзка и вреда, и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответното дружество. При своевременно релевирано възражение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, в тежест на ответника е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, конкретният обективен принос на другия участник.

С доклада по делото, обективиран в определение на първоинстанционния съд от 15.11.2021 г., обявен за окончателен с протоколно определение от 01.02.2022 г., са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и делинквента и изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца.

Механизмът на ПТП е установен от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и експертно заключение по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза. Съгласно заключението по САТЕ на 02.09.2020 г. около 11:30 часа л.а. „БМВ“ се движи от гр. Своге към гр.

София и в района на с. Владо Тричково, махала Клисура водачът е предприел маневра за изпреварване и е навлязъл частично в лентата за насрещно движение, където реализира ПТП с движещия се срещу него л.а. „Пежо“.

Установено е, че скоростта на движение на л.а. е била около 40 км/ч.

Установено е също така, че ПТП е настъпило в лентата за движение на л.а.

„Пежо“, като ударът е настъпил в предната лява странична част на л.а. „БМВ и предна лява странична част на л.а. „Пежо“. Заключението на вещото лице е, че всички увреждания по л.а. „Пежо“ се намират в пряка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП.

При доказан при условията на пълно и главно доказване фактически 3 състав на разпоредбата на чл. 411 от КЗ, в тежест на ответника е да докаже фактическия състав на направеното възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Съгласно константната практика на ВКС приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани в процеса, при условията на пълно и главно доказване, действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде хипотетичен, нито да се основава на предположения. Намаляване на обезщетението за вреди е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем /Решение № 60154 от 20.01.2022 г. по т. д. № 1071/2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во ТО/.

Доколкото в настоящия случай ответникът не е ангажирал такива доказателства и не е доказал по делото такива факти и обстоятелства, възражението за съпричиняване е останало недоказано и подлежи на отхвърляне.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено единствено в частта, в която въззивникът е ангажирал доказателства за извършено частично плащане в хода на процеса на претендираната сума. В останалата част решението следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК.

По разноските:

Въпреки частичната основателност на въззивната жалба, съдът взема предвид, че това се дължи на извършено плащане в хода на процеса, което не освобождава ответника от отговорността за плащане на разноските по чл. 78, ал. 1 ГПК. Ако ответникът изпълни в хода на делото, тогава с решението си съдът отхвърля иска, респективно уважава въззивната жалба, но осъжда ответника /въззивника/ за разноски, ако последният е станал причина за завеждане на иска. /Определение № 381 от 30.05.2023 г. по ч. т. д. № 645/2023 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение/. С оглед изхода от спора въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от 412 лв., тъй като същото не е прекомерно предвид чл. 7 от Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Освен това възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е релевирано с молба, докладвана от въззивния съд в о.с.з., проведено на 06.12.2023 г., като е констатирано, че същата е подписана с невалиден КЕП и не следва да бъде взето предвид.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №8526 от 25.07.2022 г., постановено по гр. дело №28160/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 175 състав в частта, в 4 която ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК **** е осъден да заплати на основание чл. 411 КЗ на ищеца „ДЗИ-О.з.“ ЕАД, ЕИК **** сумата от 1 744,59 лв., представляваща регресно вземане за възстановяване на платено застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ за причинени щети при ПТП, настъпило на 02.09.2020 г. в с. Владо Тричково, махала Клисура, включваща разходи за репатриране и ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба за сумата от 217,61 лв.

И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ДЗИ-О.з.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес: гр. София, бул. „**** на основание чл. 411 КЗ срещу Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Дианабад“, бул. **** за заплащане на сумата от 1 744,59 лв., представляваща регресно вземане за възстановяване на платено застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ за причинени щети при ПТП, настъпило на 02.09.2020 г. в с. Владо Тричково, махала Клисура, включваща разходи за репатриране и ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба за сумата от 217,61 лв. като погасен чрез плащане в хода на процеса.

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА

ЧАСТ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. **** да заплати на ДЗИ-О.з.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес: гр. София, бул.

„**** сумата от 412 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5