Решение № 50 от 08.08.2023, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Радомир, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря Е.Т.З. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ

Административно наказателно дело № 20221730200289 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № . г. началник група в РУ – Радомир е наложил на жалбоподателя А. К. А. следните административни наказания, а именно: „глоба“ в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки; „глоба“ в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП; „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т.

1, пр. 1 и 2 ЗДвП и „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП.

Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят, по изложените в жалбата и в съдебно заседание от адвокат-защитника си правни доводи, моли съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено следното:

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда 1 законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

В АУАН, серия GA № . г. е отразено от фактическа страна, че на 28.09.2022 г. в 03,15 ч. в гр. Радомир, по ул. „Райко Даскалов“, с посока на движение към гр. Перник, жалбоподателят А. К. А. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Транспортер“, с рег. № ., като на кръстовището с ул. „М. Грънчаров“, при ясно подаден своевременен сигнал със стоп палка, образец „МВР“, водачът не спира на посоченото място от контролния орган, а увеличава скоростта и продължава движението си към ул. „Кракра“, правейки опит да осуети проверка. Жалбоподателят е последван по ул. „Кракра“ към ЖК „Арката“, след това преминава през тревните площи, излизайки на път I-6 с посока на движение към гр. Перник, след което обръща посоката си на пътен възел „Батановци“, като е установен в м.

„Арбанас“, където спира и се заключва в автомобила, правейки отново опит да осуети проверката. Около 03,10 ч. жалбоподателят е изведен от автомобила, като отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер ARDN-0098 за установяване употреба на алкохол в издишания въздух и отказва да подпише, получи и изпълни предписанията на издадения му талон за изследване № .. Констатирано е и че жалбоподателят не носи СУМПС и контролен талон, както и СРМПС на МПС, което управлява.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от жалбоподателя.

Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства, наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № . от 07.10.2022 г., като е наложил на жалбоподателя следните административни наказания, а именно: „глоба“ в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки; „глоба“ в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП;

„глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл.

183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 ЗДвП и „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал.

1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП.

По делото са разпитани актосъставителят Д. Я. и свидетелят по акта Г. Х., от чиито показания се установява, че на процесната дата, в тъмната част на денонощието двамата полицейски служители са патрулирали по ул. „Р. Даскалов“ в гр. Радомир, като на кръстовището с ул. „Оборище“ забелязали лек автомобил „Фолксваген Транспортер“.

Свидетелят Я. подал в движение от служебния автомобил сигнал със стоп палка, но водачът не спрял и продължил движението си по ул. „Р. Даскалов“, като бил последван от полицейските служители. След преследване в гр. Радомир автомобилът се насочил към пътен възел „Батановци“, където направил обратен завой, след което в м. „Арбанас“ завил 2 по черен път и спрял. И двамата свидетели са категорични, че нито в момента на подаване на сигнала със стоп палка, нито след като последвали лекия автомобил, не успели да видят кой управлява автомобила. Сочат и че по време на преследването за известен период от време изгубили от поглед лекия автомобил, а когато успели да го настигнат, същият бил в покой, като установили, че жалбоподателят се намирал на задната седалка и спял.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. Настоящият състав на решаващия съд намира, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакуваните АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършените нарушения и тяхното авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. Актът е връчен и предявен на 28.09.2022 г., като нарушителят е отказал да го подпише. Отказът е удостоверен с подпис на свидетел, името и адреса, на когото са посочени в акта. Ето защо са напълно спазени и изискванията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

При разглеждане на правния спор по същество съдът намира, че с обжалваното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. по обвинение за извършени четири административни нарушения: по чл.

103 ЗДвП; по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Видно от съдържанието на хипотезите на правните норми, описващи съставите на посочените административни нарушения, субект на всяко от четирите нарушения е това административнонаказателно отговорно лице, което притежава и допълнителното качество „водач на моторно превозно средство“. Последното представлява правна квалификация, която се прави въз основа на проявлението на определени факти в обективната действителност и намира своята легална дефиниция в разпоредбата на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП: „Водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата“. В тази връзка основният спорен въпрос по делото се концентрира около обстоятелството дали жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС. Съдът намира, че фактическата обстановка в акта за установяване на административно нарушение и в атакуваното наказателно постановление, предвид ангажираните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства, не е установена и доказана по безспорен начин. Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за четири отделни деяния, осъществяващи съставите на различни административни нарушения по ЗДвП. С АУАН, с който е поставено началото на 3 административнонаказателното производство, е дадено описание на нарушенията с всички съставомерни елементи от обективна страна. По този начин е формулирано обвинението и е определен предметът на доказване от гледна точка на извършеното административно нарушение и участието на нарушителя в него, т. е. така посочените факти, които обуславят съставомерността на деянието, следва да бъдат доказани, а тежестта на доказване принадлежи на АНО. По делото липсват категорични доказателства, че на процесната дата лекият автомобил е бил управляван от жалбоподателя, като в тази връзка и двамата разпитани по делото свидетели сочат, че не са видели кой е управлявал процесния лек автомобил. Разколебана е презумптивната доказателствена сила на АУАН, тъй като не е подкрепен от други доказателствени средства, които безпротиворечиво да установяват съставомерни елементи от обвинението. В този смисъл изводът на АНО за осъществени административни нарушения по чл. 103 ЗДвП, чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП не е подкрепен от убедителни доказателства, поради което и повдигнатото административнонаказателно обвинение остава недоказано от обективна и субективна страна.

При тези факти съдът намира, че жалбоподателят не е бил субект на административнонаказателната забрана, въведена с нормата на чл. 103 ЗДвП, нито е имал задължение да носи у себе си СУМПС и контролен талон, както и СРМПС на управлявания лек автомобил и на същото основание отказът на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство, отчитащо концентрацията на алкохол чрез измерването му в издишания въздух, е бил правомерен. За да бъде едно деяние съставомерно по чл. 103 ЗДвП, чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е необходимо деецът да притежава качеството водач на МПС. Тъй като жалбоподателят не е имал такова качество, то следователно той не е годен субект на нарушенията, описани в НП, а деянията му не осъществяват съставите на цитираните административни нарушения, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобрано.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 500,00 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН е предвидена възможност съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От страна на АНО е направено възражение за прекомерност в случай, че е заплатен адвокатски хонорар над минималните размери.

Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в които административното наказание е „глоба“ или „имуществена санкция“, 4 възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, а извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300,00 лева. С обжалваното НП е наложено административно наказание „глоба“ в общ размер на 2120 лева, поради което размерът на минималното възнаграждение е 512,00 лева, от което следва, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно и въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева.