Решение № 272 от 21.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Пловдив, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330115707 по описа за 2023 година

Предявен е иск чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл.

79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД по искова молба на „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК 205788439, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4, представлявано от Е. Р. Д., чрез адв. Л. срещу Т. М. Т. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ********, ул. ***** № *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 58,58 лева, представляваща дължима главница по договор за електронносъобщителни услуги от 19.07.2019 г. сключен между него и ****** ЕАД, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението-03.05.2023 г. до окончателното плащане, както и 20,07 лв. мораторналихва за периода 12.03.2020 г.-14.05.2020 г. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 19.07.2019 г. между ответника и ****** ЕАД е сключен договор за електронносъобщителни услуги чрез мобилен номер ********** с абонаментен план включващ мобилни разговори и интернет услуги. Срока е 24 месеца. За периода 08.08.2019-07.09.2019 г. е определено задължение от 28,99 лв. с ДДС за ползваните услуги, а за периода 08.09.2019-07.10.2019 г.-29,59 лв. Същите не са заплатени. Налице е забава за 1 периода 12.03.2020 г.-14.05.2020 г., която обуслява притендиране на обезщетение от 20,07 лв. С договор за цесия от 31.05.2021 г. вземането е прехвърлено на „*******“ ООД. За същия длъжника е уведомен от цесионера.

На 05.01.2023 г. вземането е прехвърлено на ищеца. На длъжника е изпратено уведомление. Вземането е притендирано по реда на чл. 410 от ГПК от длъжника и солидарния длъжник „*******“ ЕООД. Постъпило е възражение само от ответника.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Отрича сключването на договора и авторството на положения подпис от негово име в договора и декларацията. Оспорва ползването на номера и предоставянето на апарата. Посочва, че е сезирал прокуратурата за изготвен документ с неистински частен документ.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените документи –договор от 19.07.2019 г. е видно, че на същата дата между ****** ЕАД и ответника е постигнато съгласие за предоставяне на последния ползване на пакет мобилни услуги чрез номер ********** за периода от 24 месеца при цена от 29.99 лв. на месец.

От представените фактури (лист 8-9 от г. д. 1493/23 г. на РС-******) е видно, че за периода 08.08.2019-07.09.2019 г. е определено задължение за ползваните услуги по договора в размер от 28,99 лв. с ДДС, а за периода 08.09.2019-07.10.2019 г.-29,59 лв.

От представените договори за цесия от 31.05.2021 г. и 05.01.2023 г.

(приложени по г. д. 1493/23 г. на РС-******), уведомления (лист 22 и 26 от г. д.

1493/23 г. на РС-******) е видно, че на 31.05.2021 г. задълженията на ответника по договора към ****** ЕАД са прехвърлени на „*******“ ООД, което от своя страна на 05.01.2023 г. ги е цедирало на ищеца. От „*******“ ООД е изготвено уведомление до длъжника за извършените прехвърляния.

От приложеното ч. гр. д. 650/2023 г. на РС-****** е видно, че за притендираното задължение ищеца е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 03.05.2023 г., издадена е заповед за изпълнение на 11.05.2023 г. срещу, която е постъпило в срок възражение от длъжника.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна 2 следното:

С оглед постъпилото възражение на длъжника, съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „Евро Финанс Колект” ЕООД.

Уважаването на предявената притенция предполага доказване на качеството на потребител на ответника на заявената услуга в периода, както и количество и стойността й, при липса на установени данни за извършване на плащания на притендираните суми.

Тъй като се оспорва иска, съдът намира, че на първо място следва да се установи налице ли е сключен договор между страните за предоставяне на посочената услуга. С оглед събраните писмени доказателства съдът намира за безспорно установено възникването на заявеното правоотношение между ****** ЕАД и Т. М. Т.. До този извод съда достига като кредитира изцяло приложения договор имащ всички белези на частен документ съдържащ волеизявленията на страните и техните подписи. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не споделя възражението на ответника досежно авторството на положения от негово име подпис, тъй като същият не установи при условията на пълно и главно доказване, съобразно разпоредбата на чл.

193, ал. 3 ГПК, заявената неистинност на оспорвания подпис.

С оглед депозираните декларации от ответника следва да се отбележи, че същия е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.

На следващо място ищецът доказва, че е и материалноправно легитимиран да предяви исковете, тъй като е носител на твърдяното вземане.

От представените писмени доказателства-фактури безспорно се установява, че ищеца е определил на ответника задължение за периода периода 08.08.2019-07.09.2019 г. е определено задължение за ползваните услуги по договора в размер от 28,99 лв. с ДДС, а за периода 08.09.201907.10.2019 г.-29,59 лв..

В тази насока доколкото ответника, върху който лежи доказателствената тежест да установи извършени плащания на суми по издадените от ищеца фактури не ангажира доказателства за това, следва да се приеме, че притендираните вземания за тях се явяват дължими.

3

Ето защо предявения иск по чл. 422 от ГПК за дължимост на сума по договор от 19.07.2019 г. за предоставени мобилни услуги следва да се уважи изцяло както по отношение на заявената главница, така и за притендираната лихва.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на ищеца се дължат разноски съобразно представените доказателства или сумата от 75 лв. за държавна такса, 400 лв. за адвокатско възнаграждение по настоящето дело и сумата от 25 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение по заповедното производство.

На ответника не се дължат разноски.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. М. Т. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ********, ул. ***** № *** дължи на „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК 205788439, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4, представлявано от Е. Р. Д., сумата от 58,58 лева(петдесет и осем лева и 58 ст.), представляваща дължима главница по договор за електронносъобщителни услуги от 19.07.2019 г. сключен между него и ****** ЕАД, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението-03.05.2023 г. до окончателното плащане, както и 20,07 лв. мораторналихва за периода 12.03.2020 г.-14.05.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 650/2023 г. на РС-******.

ОСЪЖДА Т. М. Т. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ********, ул. ***** № *** да заплати на „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК 205788439, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4, представлявано от Е. Р. Д. сумата от 475 (четиристотин седемдесет и пет) лв. за разноски по настоящето производство и сумата от 425(четиристотин двадесет и пет) лева за разноски по заповедното производство по ч. г. д.

650/2023 г. на РС-******.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5