Определение № 4644 от 17.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4644 гр. София, 17.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20258002101858 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. А. срещу решение №.1278/6.12.24 по г.д.

№.809/24 на АС София, 10с., с което е потвърдено реш.№.4695/31.08.23 по г.д.№.5460/22 на СГС за осъждане на касатора да плати на основание чл.92 ЗЗД 250 000евро неустойка по т.2б абзац втори от извънсъдебна спогодба от 9.10.19.

Ответната страна „Драко пропъртиз“ЕООД оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, в това число чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд и инкорпорирането им, че на 09.10.19 страните са сключили извънсъдебна спогодба, с която са уредили отношенията си по повод висящи дела; по силата на същата ищецът се е задължил да плати на ответницата 330 000евро срещу отказа й от неоснователно предявени против него искове за собственост и срещу задължението й да учреди сервитути върху два от имотите, предмет на спогодбата - сервитутно право на преминаване и прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през част от поземлен имот /ПИ/ ................... /предвидена за улица (нереализирана към момента)/ и от ПИ ............................. /предвидена за улица (нереализирана към момента) (част от възстановен имот съгласно Заповед №.РД-4323/24.02.00 на Кмета на СО на основание чл.2 ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., целият от 1000кв.м. реална част от имот 13стар, кв.3 в м.„НПЗ Хладилника-Витоша“)/ за достъп на 1 хора, техника и пътни превозни средства и за прокарване на техническа инфраструктура до собствените на ищеца ПИ с идентификатори .................., ....................... и .......................; при неизпълнение на задълженията за учредяване на сервитутните права М. А. дължи неустойка в размер на 250 000евро-само и единствено ако препятства учредяването им чрез изричното оттегляне на дадените пълномощни /без да е налице неизпълнение на спогодбата по смисъла на т.5.1 и т.6, т.6.1/ и/или откаже да поднови декларациите по чл.264 ал.1 ДОПК и по чл.25 ЗННД /чл.2.6, абзац втори/, като при необходимост от подновяването им се съгласява да ги поднови за сметка на ищеца в 7дневен срок от поканата /чл.2.5/. Проследени са действията по изпълнението на спогодбата: ищецът платил 330000евро на ответницата, която първоначално предоставила на управителя му пълномощни с нотариална заверка на подписите и съдържанието, вкл. с клауза за договаряне лично със себе си, и декларации по чл.264 ал.1 ДОПК и чл.25 ЗННД за извършване на всички необходими действия във връзка с учредяване на сервитутите; в началото на м.03.22, при поискано подновяване на декларациите, съдействие не било оказано; на 16.03.22 ищецът уведомил адвокатите на ответницата, че тя е в неизпълнение на задължението си по чл.2.5 от спогодбата, и на същата дата те му отговорили по електронната поща, че М.А. има здравословни причини, но ще изпълни поетите задължения; на 18.03.22, въпреки твърдените здравословни проблеми, тя се явила лично пред нотариус и с договор за покупко-продажба на недвижим имот /нот.акт №............./................., том ..............., peг.№....................., д.№......................... на нотариус В.Г./ прехвърлила правото на собственост върху ПИ ......................... на внучката си М. М.-К.; при поискване от нея /на 06.04.22/ на необходимите документи /нотариален акт, данъчна оценка и декларации/ за изготвяне на проект на договор за учредяване право на преминаване върху имот ..........................., тя изразила готовност /на 07.04.22/ да го учреди, но с изявление, че не е обвързана от задълженията на праводателя й по спогодбата; сервитутите в крайна сметка не са били учредени и не са били представени декларации по чл.264 ал.1 ДОПК и чл.25 ЗННД, необходими на ищеца за учредяване на сервитут от ответницата по отношение на имот ............................., който не е бил и прехвърлен от приобретателя му М..

При тези обстоятелства е намерено, че страните са били обвързани от извънсъдебната спогодба от 9.10.19, като ищецът е изпълнил точно задължението си да плати сумата 330000 евро; ответницата не е изпълнила своите във връзка с учредяването на сервитутните права.

„Драко пропъртиз“ ЕООД няма задължение да сключи договор за учредяването им при условия, различни от уговорените в спогодбата-според т.1.3 от същата платената сума 330000евро представлява и цена за учредяването на уговорените сервитутни права, поради което и то би следвало да се извърши без плащане на допълнителна цена, като ответницата сключи сделката незабавно /в 7-дневен срок според т.2.5/ при поискване от страна на ищеца /доколкото е представила пълномощно да договаря в тази връзка сам със себе си, е трябвало само да му издаде нови декларации по чл.264 ал.1 ДОПК и чл.25 ЗННД при поискване, които да позволят сключването на сделката/. Това, обаче, не е било направено; сервитут не е бил учреден и от нейната внучка - която, макар във водената кореспонденция да изразява желание да учреди сервитути върху закупения имот, изрично посочва, че не е запозната с 2 процесната спогодба и не е обвързана от нея, няколкократно отправя искане за уточняване условията за учредяване на сервитутите /което може да се разбира в смисъл, че не приема да ги учреди без да получи допълнително заплащане/, а след изпращането на проекта на договора го връща с допълнителни корекции-очевидно неприети от ищеца /дори и несъгласието между страните да е било по странични елементи на сделката-напр. срокове или други условия, ищецът не е длъжен да сключи договор за учредяване на сервитутите при условия, различни от уговорените в спогодбата/. При това положение е прието, че са налице предвидените в разпоредбата на чл.2.6 от спогодбата условия и ответницата дължи уговорената в нея неустойка в размер на 250000евро. Клаузата не е нищожна поради накърняване на добрите нрави и е в хармония с присъщите за този правен институт обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции; не е налице и хипотеза на невъзможен предмет към датата на подписването и на настъпила впоследствие невъзможност за учредяване на сервитут върху един от служещите имоти с продажбата му на родственик по права линия на цената на данъчната оценка и с основателно съмнение за действително извършен банков превод на продажната цена /задължение, произтичащо от Закона за ограничаване на плащанията в брой-банковият документ не е бил представен на нотариуса при извършване на продажбата и не е описан в нот. акт №.83/18.03.22/; отсъстват доказателства ПИ ....................... да е със статут на публична общинска собственост, а и ответницата при подписване на спогодбата се е афиширала като единствен собственик на служещите имоти; уговорената неустойка не е и прекомерна /преценката се прави към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече изпълненото от ищеца задължение (платил е 330000евро) и настъпилите от неизпълнение то вреди (търговско дружество с провал на неговите инвестиционни намерения за извършване на строителство, за неосъщественото право на преминаване и прекарване на отклонения от мрежи и съоръжения)/.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК и чл.280 ал.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Следва ли въззивният съд да остави исковата молба без движение при констатиране на нередовности в нея, представляващи противоречие между твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и петитуми?“ /ТР 1/01 по г.д.№.1/01, ОСГК, реш.№.80/ 104.21 по г.д.№.2583/20, ІІІ ГО, реш.

№.60150/29.11.21 по г.д.№.958/21, І ГО/; 2.“Недопустимо ли е решение, при което съдът формира извод в диспозитива на решението си на база на нетвърдени от ищеца обстоятелства, в противоречие с петитума на исковата молба?“ /реш.№.124/ 24.03.11 по г.д.

№.882/10, ІV ГО, реш.№.329/20.12.11 по г.д.№.1789/10, ІІІ ГО, реш.№.210/16.01.19 по т.д.

№.820/18, І ТО/; 3. “Следва ли въззивният съд да разгледа и да обсъди всички представени по делото доказателства и твърдения на страните?“/реш.№.61/1.03.16 по г.д.№.4578/15, ІV ГО/; 4. “Следва ли въззивният съд да анализира и да направи правни изводи какви са последиците от точното изпълнение на М. А., изразяващи се в предоставяне на декларации по чл.264 ДОПК и чл.25 ЗННД и пълномощно с клауза за договаряне сам със себе си?“ /реш.

№.42/5.03.14 по г.д.№.5488/13, ІV ГО/; 5.“Следва ли въззивният съд да установи наличието 3 на неизпълнение при дела за неустойка и в какво се изразява то?“ /реш.№.228/ 18.12.23 по г.д.№.587/21, ІV ГО, реш.№.60264/2.12.21 по г.д.№.1545/21, ІV ГО/; 6.“Следва ли съдът да установява, че кредиторът в лицето на насрещната страна е изправна такава и кой носи доказателствена тежест за установяване необходимостта от повторно предоставяне на процесните декларации, при положение, че вече са предоставени веднъж?“ /реш.№.55/ 11.09.15 по т.д.№.58/14, ІІ ТО/; 7.“Следва ли да се установи в условията на пълно и главно доказване уведомяването на М. А. за повторната необходимост от предоставяне на декларации?“ /реш.№.501/14.0704 по г.д. №.782/03, ІІ ГО/; 8. “При уговорена повече от една престация от едната страна по договор и плащане само на една обща цена от другата страна по договор, следва ли въззивният съд да съобрази каква част от заплатената сума съответства на една от неизпълнените престации и как влияе това на клаузата за неустойка, обезпечаваща това неизпълнение?“ /реш.№.148/ 25.02.20 по т.д.№.219/18, ІІ ТО/; 9.“Следва ли съдът да прецени какви са евентуалните вреди от неизпълнението, поради което се търси неустойка, за да прецени дали клаузата е нищожна или не, и кой носи доказателствената тежест за това?“ /ТР 1/15.06.10 по тълк.д.№.1/09, реш.№.89/2.10.19 по т.д. №.1214/1, ІІ ТО/;

10.“Следва ли съдът служебно да следи за нищожност на неустойката на база предоставените по делото доказателства?“ /ТР 1/15.06.10 по тълк.д.№.1/09, ТР 1/27.04.22 по тълк.д.№.1/20, ОСГТК/.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.

Първият въпрос не е бил предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция, тя не е излагала мотиви по него, а и не съответства на обстоятелствата по делото. Отделно от това не е налице процедиране в отклонение от цитираната практика. Съгласно същата исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска /фактите, от които се твърди, че произтича претендираното с исковата молба право/, на петитума /в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита/, както и на страните по спорното правоотношение; при непосочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията, или при неясното им или непълно посочване, както и при неконкретизиран или несъответен на обстоятелствената част петитум, исковата молба е нередовна, тъй като е невъзможно да се индивидуализира спорния предмет; при констатирана от въззивния съд нередовност той трябва да остави исковата молба без движение с указания за отстраняването й и при неизпълнението им да обезсили първоинстанционното решение. Въззивната инстанция не е приемала, че исковата молба е нередовна поради противоречие на обстоятелствена част и петитум, и не е отричала необходи мостта да бъде оставяна без движение в подобна хипотеза. Същевременно самата искова молба съдържа подробно описание на обстоятелствата, на които се основава претенцията /с допълнително уточнение и в първото съдебно заседание/, както и съответно на тях искане; ясно е посочено от какво споразумение между страните ищецът черпи правата си, неизпълне ние на коя клауза от същото намира, че е налице, и по силата на коя отнапред предвидена уговорка счита, че му се дължи претендираната неустойка. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.